Защо германските консерватори не могат да превъзмогнат Ангела Меркел?

В продължение на почти цяла минута делегатите на партийния конгрес на Християндемократическия съюз (ХДС) в Щутгарт аплодираха почетния гост, седнал на първия ред, докато мъжът на трибуната започна видимо да се смущава.

„До нея…“, поде той, опитвайки се да представи следващия официален гост. Едва когато прекъсна аплодисментите за втори път, залата най-накрая утихна.

Фридрих Мерц, канцлер на Германия и лидер на дясноцентристкия ХДС, току-що беше преживял момент, който вероятно е изглеждал като смесена благословия – посрещането на Ангела Меркел.

Меркел – канцлер на Германия в периода 2005–2021 г., бивш председател на ХДС и години наред политически съперник на Мерц – до голяма степен избягваше партийни събирания след оттеглянето си от властта. В петък в Щутгарт обаче тя бе посрещната не просто с учтивост, а с искрена топлота. Много делегати се изправиха на крака, пише POLITICO.

Партийните конгреси са внимателно режисирани събития – едновременно политически митинг и събиране на съмишленици. Демонстрациите на единство често прикриват по-дълбоки напрежения. Но кратката и мълчалива поява на Меркел в Щутгарт говореше сама по себе си – за нея, за Мерц и за партията, която и двамата са оформили. Каквито и вътрешни дебати да води ХДС относно нейното наследство, формално скъсване с „меркелизма“ не изглежда близо.

Мерц на Мюнхенската конференция: „Европа се завърна от ваканцията си от историята“

Ако не друго, Мерц все повече започва да прилича на жената, спрямо която някога определяше собствената си политическа идентичност.

Тази промяна бе обобщена в едно изречение от речта му: „Взех окончателно решение да търся подкрепа за нашите политики единствено в политическия център.“ Това изречение бележи осезаем обрат. И трудно е човек да не си представи как Меркел го е посрещнала с тихо удовлетворение.

Година по-рано, в навечерието на федералната предизборна кампания в Германия, парламентарната група на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХСС) под ръководството на Мерц предложи необвързваща, но символично силна резолюция за по-строга миграционна политика. Тя беше приета само защото крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) гласува в нейна подкрепа. Сътрудничеството с АзГ е абсолютно табу в германската политика, като всички утвърдени партии поддържат т.нар. „санитарен кордон“ срещу формацията.

„Не гледам нито надясно, нито наляво; по тези въпроси гледам право напред“, заяви тогава Мерц. Мнозина тълкуваха думите му като готовност да размие тази граница. Политическата левица реагира тревожно, последваха масови демонстрации. Меркел, нарушавайки обичайната си тишина след края на мандата, разкритикува хода на Мерц като грешка.

Малцина се съмняват, че сега тя приветства неговото препозициониране.

„Скъпа Ангела, добре дошла в Щутгарт“

Това повдига въпроса защо Меркел беше посрещната толкова топло в Щутгарт. И то при положение, че в самата партия има консенсус за нейните сериозни грешки – от отношенията с Русия до справянето с миграционната криза през 2015 г.

Години наред Мерц държеше дистанция, обещавайки да направи ХДС „отново разпознаваем“ и германската държава „по-способна да налага авторитета си“. Сега обаче той казваше: „Скъпа Ангела, добре дошла в Щутгарт.“

Ще се отърве ли Мерц от наследството на Меркел – сирийските бежанци

Онлайн критици създадоха думата „Мерцел“ – комбинация от имената на Мерц и Меркел – подигравайки се на предполагаемото им сближаване.

Знак ли е това за „омекване“ в убежденията? Или Мерц е стигнал до извода, че мнозинството в партията предпочита хармония – истинска или демонстрирана – пред открит конфликт, особено когато залогът е властта?

Където и да се появеше Меркел в конгресния център, погледите и смартфоните се обръщаха към нея. Тя бе посрещана топло, прегръщана и молена за селфита. Делегатите многократно описваха партията като „семейство“, включително и хора, които някога са я критикували.

Яна Шимке, бивш депутат от ХДС от Бранденбург и сега ръководител на германската асоциация на хотелите и ресторантьорите, принадлежи към консервативното крило на партията, което дълго време се противопоставяше на центристкия курс на Меркел. „Смятам за много положително, че бившият канцлер е тук“, посочи тя. По думите ѝ Меркел е искала да покаже подкрепа за Мерц.

Йенс Шпан, сега лидер на парламентарната група на ХДС/ХСС и някогашен здравен министър при Меркел, изрази сходно мнение. „Партийният конгрес е момент на позициониране, но също и семейно празненство“, каза той. „А Ангела Меркел е част от семейството.“

Волкер Каудер, дългогодишен ръководител на парламентарната група по времето на Меркел, го формулира директно: „Партията иска единство, а не спорове.“ Премиерът на Саксония Михаел Кречмер категорично отхвърли идеята за дистанциране от Меркел с думите: „В никакъв случай!“

Из мемоарите на Меркел: Лъжата на Путин, Брекзит страсти и… Доналд Тръмп

„Мерцел“

Бивш федерален министър предложи по-стратегически прочит: за Меркел посещението е „печеливш ход“ и сигнал за трайния ѝ интерес към партията. За Мерц, независимо от личните им търкания, помирителният тон е бил практически единственият възможен избор.

Възможно е да е имало и електорално изчисление, добавя бившият министър, цитиран от POLITICO. В Баден-Вюртемберг регионалният лидер на ХДС Мануел Хагел е в оспорвана надпревара със Зелените и Джем Йоздемир за изборите на 8 март. В тази битка кадрите с Меркел могат да привлекат центристките избиратели много по-успешно от присъствието на самия Мерц.

В крайна сметка за ХДС най-важното е да може да управлява. Откъде идват гласовете и с какви образи, послания или обещания е на второ място.

Макар онлайн критиците да говорят за „Мерцел“, вътре в партията почти няма съпротива. Около 91% от делегатите преизбраха Мерц като лидер на ХДС в Щутгарт – по-силна подкрепа от тази, която наскоро получиха баварският му партньор Маркус Зьодер или вицеканцлерът социалдемократ Ларс Клингбайл.

Мерц напуска Щутгарт като победител. Но и Меркел може да претендира за една тиха, закъсняла победа.