Германското правителство подготвя мащабна реформа на правомощията си в областта на разузнаването и киберсигурността, която да му позволи не само да се защитава, но и да отвръща на чужди хакери и шпионски операции.

По данни на вътрешното министерство се изготвят два законопроекта. Първият предвижда разширяване на правомощията на външното разузнаване, така че то да може да извършва кибероперации в чужбина. Вторият цели да даде на службите за сигурност повече инструменти за противодействие на т.нар. хибридни заплахи, пише POLITICO.

През последните години Германия е обект на вълна от дигитални и хибридни атаки - от навлизане на дронове над летищата в Берлин и Мюнхен до кибератака срещу системата за управление на въздушното движение.

Страната стана жертва и на едни от най-значимите политически хакерски операции в Европа, свързвани с руските служби, включително пробива в Бундестага през 2015 г. и атаката срещу управляващата Социалдемократическа партия през 2024 г.

Ръководители на разузнавателни и киберструктури се събират в Германия тази седмица за Мюнхенската конференция по сигурността, където темите за руската хибридна агресия и кибершпионажа в критична инфраструктура ще бъдат сред водещите.

В интервю за Süddeutsche Zeitung вътрешният министър Александър Добринд коментира, че Германия ще „отвръща, включително извън страната. Ще нарушаваме операциите на нападателите и ще унищожаваме тяхната инфраструктура.“

Подобна позиция бележи по-широка промяна в Европа, където все повече правителства приемат идеята за офанзивни кибероперации, често наричани „отговор на хакване“ (hack-back).

Франция и Нидерландия вече включиха офанзивни способности в своите киберстратегии, а миналата година външният министър на Латвия Байба Браже заяви, че офанзивните действия може да са най-ефективният отговор срещу държавни кибератаки.

Подкрепата за такива инструменти расте на фона на разочарование, че чисто отбранителните мерки не успяват да спрат нарастващия брой атаки.

Правителствата разработват международни механизми за кибердипломация и борба със заплахи като рансъмуер, посочва Матиас Шулце, изследовател на киберполитики в Хамбургския университет, но „тези мерки не са достатъчни, защото броят на атаките продължава да расте“.

CRM вече е обект на стратегическа отговорност. Пробивът в потребителските данни на една компания може да направи повече щети от финансов скандал, защото нарушава основната валута на бизнеса - личната връзка с клиента

Пробив в доверието: CRM системите са новото слабо звено на бизнеса

Удари извън граница

През последното десетилетие държавите все по-открито използват кибератаки, за да нарушават дейността на други страни. В Европа Русия особено засили подобни операции.

Новите планове означават действия на правителства, при които разузнавателни, военни или специализирани киберзвена атакуват инфраструктура на чужда държава след претърпяна кибератака.

Дълго време Берлин и други европейски столици избягваха подобни операции от страх от ответни действия и ескалация, особено от страна на Москва.

Вместо това Европа залагаше на концепцията за „отговорно държавно поведение в киберпространството“, според която държавите трябва да се въздържат от злонамерени кибердейности, застрашаващи мира, сигурността и основните права.

Допълнително усложнение е, че преди да отвърне, една държава трябва надеждно да установи кой стои зад атаката. А приписването на отговорност в киберпространството е известно като особено трудно, тъй като извършителите прикриват произхода си.

Оборудване от всякакъв мащаб – от нови униформи до многомилиардни системи за противоракетна отбрана Arrow 3 от Израел – започва да достига до германските войски след десетилетия на недофинансиране и занемаряване

Берлин влиза в режим „готови до 2029 г.“ с рекорден скок на военните разходи

Правни капани

Реформите все още се подготвят и се очаква да срещнат сериозни препятствия преди евентуалното им приемане в края на годината, посочва POLITICO.

Промените в законите за разузнаването може да изискват и конституционни изменения, които в Германия предполагат мнозинство от две трети в Бундестага и одобрение от Бундесрата.

Вторият законопроект - за разширяване на правомощията на органите на реда за „активна киберзащита“ - не изисква конституционни промени, обяснява говорителят на вътрешното министерство Хенинг Дзaнети.

„Киберзащитата цели активно да предотвратява, спира или поне ограничава атаки, когато те представляват сериозна заплаха“, казва той.

„Подобно на полицейските действия в аналогични ситуации, фокусът е върху неутрализиране на заплахата, независимо кой я е предизвикал.“

Според германската обществена медия Tagesschau проектозаконът би позволил на разузнаването при „извънредна национална ситуация“ да предприема оперативни действия, когато навременна полицейска или военна помощ не е възможна или когато операцията трябва да се извърши на територията на чужда държава.

Депутати от управляващата коалиция на Фридрих Мерц показват по-голяма готовност да приемат новите планове, стига да има строг контрол.

Как на практика ще се извършват подобни операции остава един от най-сложните въпроси.