По време на пика на интернет блокадата в Иран през януари тази година страната не остава напълно офлайн. Вместо това тя преминава в алтернативна реалност – контролирана, ограничена и прецизно филтрирана.

Хората могат да изпращат съобщения до близки чрез приложение, наблюдавано от държавата, да гледат видеа на местни платформи и да четат само официалните новини. Навигационните услуги също работят. Но липсва същността на глобалния интернет: достъп до международни медии, независима информация и възможност реалността да достигне до света.

Иранците не могат да прочетат чуждестранните заглавия за хиляди убити по време на едни от най-кървавите дни в новата история на страната. Още по-критично е, че не могат да изпратят доказателства навън. Без видеа, снимки и свидетелства за военни части, които навлизат в градовете, или за цивилни, извличани от домовете им, пише The Guardian.

Това, което Иран изгражда, си има и название: splinternet – интернет, разделен по национални граници и контролиран от държавата. И този модел вече не е изключение.

Иран спря интернета – и показа докъде може да стигне дигиталният контрол

Splinternet вече е реалност за милиони

Иран не е единствената страна, която ограничава гражданите си по този начин.

Повече от половината региони в Русия имат достъп само до ограничена, одобрена от държавата версия на интернет чрез мобилните си мрежи. Китай от години поддържа своята „Велика защитна стена“, която блокира глобални платформи като Google и чуждестранни медии. Военните власти в Мианмар експериментират с целенасочени прекъсвания, а подобни тактики се наблюдават и в Афганистан и Пакистан.

Това е фундаментална промяна. Интернет, създаден като децентрализирана глобална система, започва да се разпада на версии за отделни държави.

Ключовият фактор е отслабването на американската дигитална стратегия

В продължение на близо две десетилетия САЩ финансират глобални инициативи, които правят интернет цензурата скъпа и технически сложна. Това включва инструменти и технологии, които позволяват на гражданите да заобикалят блокировки и наблюдение.

Тази стратегия има две критични функции:

• Прави пълното изключване на интернет трудно и скъпо;

• Създава риск за правителствата, защото изолацията може да засегне собствените им финансови и икономически системи.

Въпреки че програмата има противоречия, тя все пак поддържа интернет пространството глобално и общо, а информацията в него е относително свободно достъпна – независимо дали се намираш в Лондон, Делхи или Сао Пауло.

Но тази рамка се разпада днес. Финансирането е намалено или пренасочено, включително към политически инициативи, насочени към защитата на американските технологични гиганти от международни регулации.

Иран е засегнат от „интернет блокада“, докато режимът се опитва да овладее протестите

Новият двигател: пазарът на цензура вече е услуга

В същото време технологиите за контрол бързо се развиват – и вече се изнасят като търговски продукт.

Компании, включително китайски доставчици, продават системи, които дават на правителствата изключително прецизен контрол върху интернет трафика. Това позволява:

• филтриране на конкретни сайтове;

• блокиране на платформи;

• мониторинг на комуникации;

• или пълно изключване на външния интернет.

Подобни технологии вече се използват в държави като Пакистан, Мианмар и Етиопия. Смята се, че подобни решения стоят и зад последната блокада в Иран.

В резултат цензурата става не само по-ефективна, но и по-достъпна.

//////

Суверенният интернет – новата геополитическа стратегия

Паралелно с това се развива и друга тенденция: идеята за дигитален суверенитет.

Правителствата по света, включително и в Европа, все по-активно говорят за:

• „суверенни данни“;

• „суверенен AI“;

• и дори „суверенен интернет“.

Това означава данните и инфраструктурата да бъдат локализирани в рамките на националните граници.

На пръв поглед това изглежда рационално. Все повече страни се опитват да намалят зависимостта си от американските технологични гиганти, които съхраняват огромна част от глобалната информация.

Но този подход идва със своите рискове.

Когато инфраструктурата е напълно национализирана, правителството получава техническата възможност да изключи достъпа до външния свят почти мигновено. Именно това позволява на Иран да реализира ефективна блокада – резултат от години инвестиции в локална инфраструктура.

Мечтата на Путин за дигитална „стена“ постепенно се превръща в реалност

Интернет блокадите стават по-лесни, по-евтини и по-вероятни

Експертите предупреждават, че това е структурна промяна, а не временна тенденция.

„Когато правителствата искат да избегнат международен контрол върху действията си, едно от първите неща, които правят, е да изключат интернет“, казва бивш американски служител, работил по политики за дигитална свобода, пред The Guardian.

Създаването на напълно изолиран интернет остава технически сложно. Но примерът на Иран показва, че това вече е напълно постижимо и ще става още по-лесно.

Русия работи върху своя собствена изолирана интернет инфраструктура от години. Други режими също следват този модел.

Европа е новата надежда – но с ограничени ресурси

Активисти и организации, които защитават дигиталните свободи, се обръщат към Европейския съюз с надеждата той да поеме ролята, която САЩ постепенно изоставят, включително чрез финансиране на технологии за заобикаляне на цензурата.

Въпросът е дали Европа има капацитета и политическата воля.

В контекста на нарастващите разходи за отбрана и геополитическа нестабилност интернет свободата остава второстепенен приоритет.

Но залогът е много по-голям, отколкото изглежда.

Става въпрос за самата основа на съвременната информационна система – глобалната мрежа, която позволява на хората да имат достъп до едни и същи факти, независимо от местоположението им.

Тази основа вече не е гарантирана.

Интернет, какъвто го познаваме – отворен, глобален и свързан – започва да се разпада на множество контролирани, национални версии. И това може да се окаже една от най-значимите технологични трансформации на XXI век.