Италиански учени, които следят движенията на делфин във Венецианската лагуна, заявиха, че именно хората се нуждаят от управление, а не дивата природа.

Известен като Мимо, афалинът е бил забелязван неколкократно, откакто се появи за първи път през юни миналата година, което кара изследователски екип от Университета в Падуа да започне наблюдение.

Макар животното да радва туристи и жители с акробатичните си скокове, природозащитници и екоактивисти стартираха кампания „Спасете Мимо“ от страх, че може да бъде убит от витлата на лодките, които непрекъснато кръстосват натоварената лагуна.

Учените публикуват изследване в списание Frontiers in Ethology, в което описват дейността си по наблюдение и движението на делфина в продължение на няколко месеца.

„Представяме случая на едно от най-харизматичните животни в един от най-емблематичните градове – самотен делфин във Венеция“, казва водещият автор на статията Гуидо Пиетролуонго, цитиран от The Guardian. Той е ветеринарен патолог по опазване на видовете в катедрата по сравнителна биомедицина и хранителни науки към Университета в Падуа.

Пиетролуонго допълва, че наблюденията на екипа документират „забележителната адаптация към необичаен контекст“, като същевременно подчертават „необходимостта от управление на човешкото поведение, за да се гарантира благосъстоянието на животното“.

Афалините са най-разпространеният вид делфини в италианските води и макар обикновено да се движат на групи, през последните години има няколко случая на самотни делфини в Адриатическо море, които напускат стадото си и се установяват край бреговете или в градски зони.

Мимо е бил забелязан за първи път от Мануел Тифи, шофьор на водно такси, на 23 юни 2025 г. Той разказва пред Corriere della Sera, че делфинът често плувал „точно пред носа на лодката“. По думите му шофьорите на водни таксита предупреждавали хората да бъдат внимателни. „Но животното изглежда не изпитва страх“, добавя той.

От първото наблюдение насам учените следят делфина всяка седмица от лодки, с подкрепата на венецианските власти и граждани, като са установили придвижването му от южната към северната част на лагуната, където той все още се намира.

„Наблюдението на афалини в градски райони не е особено изненадващо, тъй като те са изключително адаптивни и опортюнистични морски бозайници“, казва Пиетролуонго и добавя, че „Мимо изглежда здрав и редовно се наблюдава да се храни с кефал“.

Исторически погледнато, делфини са се установявали във Венецианската лагуна и са се адаптирали към живота там.

Според учените обаче, макар поведението на Мимо след пристигането му да е „типично за вида“, проблемът идва от хората. Най-големият риск е свързан с неподходящо поведение към животното, особено чрез безотговорно управление на лодки.

Необходими са мерки за ограничаване на скоростта и за поддържане на безопасна дистанция от делфина, подчертават те.

„Това, което е наистина необичайно, не е присъствието на делфина, а упоритата трудност на хората да проявяват уважение към такива животни в наши дни“, казва Джовани Беарци, който изучава адриатическите делфини от четири десетилетия.

„Трябва да оценим възможността да съжителстваме с дивата природа и да ѝ се радваме. Историческите и съвременните документи ясно показват, че делфините съпътстват човешката морска дейност от хилядолетия.“