Венеция няма да е същата без гондолите си.

Каналите от векове са проходими благодарение на тези красиви лодки и техните гондолиери, основна част от туристическото преживяване на милионите посетители от цял свят.

Сега обаче градът се опитва да спаси тази традиция, тъй като гондолиерите стават все по-голяма рядкост.

Броят на желаещите да се обучават да прекарват гондоли през сложната мрежа от канали, особено, когато Венеция се бори с рекорден брой туристи, намалява значително и това застрашава един свещен елемент на града, обяснява Fortune.

Точно навреме за Олимпийските игри, Париж става домакин на Uber Cruise – безплатна едночасова разходка, която ще се провежда в периода от 12 юли до 3 август

Безплатен круиз по Сена и "лодки-лимузини" във Венеция: Летният воден лукс на Uber

„Имаме смяна на поколенията: хората се пенсионират и трябва да бъдат заменени от някой“, казва Андреа Балби, председател на Асоциацията на гондолиерите, в интервю за The Guardian.

Гондолиерите, които често работят в атрактивно облекло – раирана горна дреха и сламена шапка, управляващи само с едно гребло, някога били хилядна общност във Венеция. Днес обаче са едва 450 души.

Unsplash

Традицията се предава от поколение на поколение - най-вече от баща на син.

Сега желаещите трябва да преминат специален курс на обучение „Изкуството на гондолиера“, да имат средно образование, да умеят да плуват и да притежават медицинско свидетелство, удостоверяващо тяхната годност. Обучението включва усъвършенстване на гребните умения, както и уроци по история и култура на Венеция.

Profit.bg

От зори до здрач: Карнавалът във Венеция

Нарастващият интерес на туристите и по-малкия брой гондолиери създават нужда от спешно търсене на повече желаещи.

През последните години летвата на изискванията за гондолиери е занижена, за да се даде възможност на жените и на всички граждани на ЕС (не само италианци) да се присъединят към тази професия. Те обаче все още трябва да отговарят на изискванията за управление на гондоли. Предвид популярността им сред туристите, ще бъдат обучавани да говорят и на неевропейски езици.

А да си гондолиер съвсем не е лесно, особено когато горещата вълна застрашава гребането, тъй като пресушава водата в каналите. Все пак, Андреа Балби казва, че тези, които го правят, го правят от любов към града, защото това е от решаващо значение за функционирането на Венеция.

„Хората, които се занимават с тази професия, го правят, защото са влюбени във Венеция и са убедени, че пренасят напред традициите на гондолата и на града.“

Общински служители проверяват билетите на еднодневните туристи пред входа на железопътната гара. Поставени са табели, предупреждаващи за програмата за плащане

Безредици във Венеция след първия ден с официална входна такса за туристи

Гондолиерите са били свидетели на приливи и отливи на туризма. Те са видели всичко - от спада по време на пандемията до постепенния преход към свръхтуризъм.

Венеция се справя с групите, по-големи от 25 души, а също така въведе и входна такса от 5 евро, за да възпре тълпите, поне там, където може. Въпреки това няма пречка посетителите да прииждат, тъй като туризмът е неразделна част от нейните приходи.

Цифрите са ясни: Миналата година градът е посетен от 20 млн. туристи, местните жители са около 50 000

Венеция не само потъва, но и се свива под тежестта на свръхтуризма

Не всички обаче искат да научат повече за наследството на Венеция, докато се возят на гондола.

„Обикновено младите искат само да си правят селфита“, казва Балби. „Семействата или хората над 30 години са тези, които проявяват по-голямо любопитство към града и искат да знаят историята му и как е бил построен.“

Гондолите са един от най-ранните начини за придвижване из Венеция. Днес тяхната роля е да помагат на хората да се запознаят с нейната култура, така че опазването на занаята и традициите около него е ключово за бъдещето на града.