Венеция не само потъва, но и се свива под тежестта на свръхтуризма
Цифрите са ясни: Миналата година градът е посетен от 20 млн. туристи, местните жители са около 50 000
Венеция не само потъва, но и се свива.
През 70-те години на миналия век в Centro Storico, историческият център на града, са живеели около 175 000 души. Миналата година броят им е бил под 50 000.
Това, което постоянно нараства, е туризмът, който поради икономическия натиск и влошаващото се качество на живот, изтласква местните.
Данните сочат, че в момента във Венеция има повече туристически легла, отколкото постоянни жители. Миналата градът е посетен от 20 млн. души, които са си проправили път през нейните две квадратни мили, пише CNBC.
От 25 април Венеция предприе мерки срещу прекомерния туризъм, като въведе такса от 5 евро за еднодневните туристи, които искат да имат достъп до града.
Целта, заяви кметът Луиджи Бруняро, е "не да затворим града, а да не му позволим да избухне".
Програмата, стартирала в Деня на освобождението на Италия, който е и празникът на светеца покровител на града Сан Марко, насочи думите на кмета в посока, която той не беше предвидил.
Около 1000 протестиращи се събраха, за да се противопоставят на мярката, което доведе до безредици и дори физически сблъсъци с полицията.
Жителите се противопоставиха на идеята да живеят в затворен град. Някои от тях заявиха, че продажбата на билети просто превръща града им в увеселителен парк.
Критиците намериха и доза ирония, че същевременно правителството в обмисля нови начини за увеличаване на туризма – от идеята за връщане на круизните кораби в лагуната до облекчаване на ограниченията за Airbnb.
Най-важната критика може би е, че разходите едва ли ще спрат някого, решил да посети града.
"Почти целият град е против", коментира пред Guardian Матео Секи, ръководител на група активисти. "Не можеш да наложиш входна такса за един град; всичко, което правят, е да го превърнат в увеселителен парк. Искам да ги попитам шегуват ли се?"
В първия ден от въвеждането на таксата, по данни на кметството, са се регистрирали 113 000 души, а от тях 16 000 са платили таксата. Останалите са освободени по различни причини, включително настаняване в хотел, пътуване по работа, студентство или посещение на семейство или приятели.
Въпреки многобройните си противници, дневната такса е амбициозен ход от страна на властите във Венеция за справяне с предизвикателството на свръхтуризма, който се превърна в сериозен глобален проблем след пандемията.
"Тази администрация е първата, която след 30-годишно говорене за спиране на туристическия ръст наистина направи нещо", заяви Антонио Паоло Русо, професор по градска география в университета "Ровира и Вирджили" в Тарагона, Испания, но роден във Венеция.
Но Русо, изказвайки мнение, представително за много експерти, заяви, че мярката вероятно няма да постигне нужната ефективност и мирише на политически жестове, както и на неясни мотиви за печалба.
"5 евро няма да имат никакво значение при такова голямо търсене. Туристическата съдба на града е написана по начина, по който се регулира", каза той.
Програмата е в експерименталната си фаза и е в етап на планиране от 2019 г.
"Пандемията ни накара да осъзнаем, че това, което беше ежедневие преди нея, вече не е приемливо – манталитетът се промени, както и чувствителността към тълпите", казва през 2023 г. пред CNN Симоне Вентурини, градски съветник по въпросите на туризма.
"Осъзнавайки спешната необходимост от нов баланс между правата на тези, които живеят, работят и учат във Венеция, и тези, които посещават града, се поставяме в ролята на световни лидери", обясни той.
Въпреки че първоначално плановете включваха различни структури на таксите - от по-високи до начислявани за повече дни, както и възможност за набиране на средства за компенсиране на разходите при рязко увеличаване на броя на посетителите, настоящият план ще служи само за покриване на административните разходи на програмата.
Венеция е първото място, където с входен билет, за да се превърне самият град в атракция и все още могат да се очакват правни предизвикателства в националните съдилища или в съдилищата на ЕС съгласно законите за свободата на движение на обществени места.
Други популярни туристически дестинации имат подобни програми, но те са ограничени до места и атракции в рамките на града, като например Барселона.
Въвеждането на подобнит такси работи по целия свят, но само когато има ясна индикация за това къде ще отидат средствата от тях, като например за опазване на околната среда, и когато приходите се държат отделно от хазната. Тръстът за опазване на защитените територии в Белиз беше пионерско движение преди 25 години, което отговаряше на тези критерии, а програмите от този тип са във възход.
Бали наскоро въведе туристически данък за опазване на околната среда, природата и културата на дестинацията. Барселона току-що увеличи туристическия си данък, а Амстердам наскоро повиши туристическия си данък до най-високата ставка в Европа.
Различните схеми за данъчно облагане, прилагани спрямо туристите, вероятно ще продължат да се увеличават в целия свят, допълва CNBC.
Но Венеция си е Венеция и тя остава изключителнo на фокус в темата за свръхтуризма, отчасти поради малките си размери, историческия характер, красотата и в много отношения символичното въздействие на огромните круизни кораби, приближаващи се до нея като Годзила. Това увеличава залозите за новата такса, а надеждата за нейния успех става все по-голяма.
Експертите твърдят, че добрите данни са от съществено значение за успеха в борбата със свръхтуризма.
Съществуващите програми – като тези на Балеарските острови или Амстердам, събират подробни данни за анализ. Русо се притеснява за програмата на Венеция, която не е била придружена от публикувани проучвания преди нейното прилагане.
"Не ми е известно да има някакво предварително проучване, поръчано от града, което да оцени ефекта от въвеждането на тази система върху посетителите. Възможно е те да съществуват, но академичната и местната общност не са информирани", допълва той.
"Една от най-големите тревоги е как се използват и защитават средствата", коментира Меган Еплер Ууд, директор на Програмата за управление на активи в областта на устойчивия туризъм на Корнел. В случая с Венеция таксата няма да възпре посетителите, но това не означава, че не е необходима.
"Има реална нужда от тези средства", каза експертът. Но по-голямата част от туристическите данъци отива за туристически маркетинг, а колкото повече данъци отиват за маркетинг, толкова повече туристи идват, което води до повишаване на данъците, които се вливат обратно в маркетинга, което води до още повече туристи.
"Колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно е да се управляват тези цифри, както видяхме във Венеция", допълва Ууд.
Данъчното облагане няма да помогне непременно, ако не се занимава конкретно с "невидимото бреме" на туристите, особено в уязвимите места. Във Венеция това може да стане само ако има добри данни колко "струва" всеки турист като въздействие върху местата, които посещава, включително натиска, който оказва върху инфраструктурата.
Това важи с особена сила за Венеция, където присъствието на круизни кораби през последните години и хилядите хора, които слизат на брега на малкия исторически град, го превърнаха в плакатен пример за прекомерен туризъм.
"Управлението на комуналните услуги е част от невидимото бреме, защото никой не го отчита и това е проблемът с новата такса на Венеция. Те предполагат. Не знаят колко пари им трябват на турист, за да се борят със свързаните с това разходи", допълва Ууд.
Липсата на систематични инициативи по отношение на търсенето води до свръхтуризъм в месеците на висок сезон в няколко международно известни града, места и атракции и до много ниско търсене на останалите, казва Макс Старков, консултант по хотелиерство и технологии.
Ако желанието е да се ограничи броят на посетителите, то се свежда до прилагане на типичните алгоритми за търсене/предлагане към високите сезони и популярните дестинации чрез централизирана система за резервации, подобно на това, което вече правят авиокомпаниите и тематичните паркове.
Венеция се опитва да постигне нещо подобно със своята система за резервации, казва градският съветник Симоне Вентурини, като се започне от това градът да знае предварително колко хора да очаква в определени дни и се стигне до предупреждаване на посетителите, че избраният от тях ден е с особено голям трафик.
"Можем да кажем: "Скъпи посетители, не ви съветваме да идвате на тази дата, защото е Ферагосто (официален празник през август) или Великден, и ще има много хора, така че това ще ви попречи да посетите града спокойно, а ако го направите седмица по-късно, ще можете да се насладите повече на посещението си", допълва той пред CNN.
Според уебсайта на града на този етап таксата за достъп ще се прилага само за определени дни и периоди, общо 30 дни, разпределени през високия туристически сезон.
В изявлението на града, публикувано през май 2023 г., когато общинският съвет гласува въвеждането на заповедта, целта е описана като "възпрепятстване на ежедневния туризъм в определени периоди, в съответствие с деликатността и уникалността на града".
"Свръхтуризмът се превръща в новото нормално явление", допълва Старков. Според него пътуванията "са се вписали в усещането на хората за основни човешки потребности. След като се погрижиш за физиологичните нужди: храна, подслон, облекло, сън и т.н., идват здравето, семейството и ... пътуването."
Таксата във Венеция може да се превърне в емблематичен симптом на свръхтуризма, а не в решение на проблема.
"Свръхтуризмът е нещо повече от твърде много туризъм. Става дума за провал на държавната политика и неспособност да се регулира начинът, по който се проявява туризмът", казва Джоузеф Чиър, професор по устойчив туризъм в Университета на Западен Сидни, Австралия и съпредседател на Глобалния съвет за бъдещето на устойчивия туризъм към Световния икономически форум.
Според него таксата за Венеция е дошла в края на един вече проблемен процес, вместо да навлезе в търсенето, за да го контролира по-добре.
"Данъците и таксите са нефункциониращ инструмент, който се основава на предпоставката, че туристите са чувствителни към цените. Това е проблематично, когато става въпрос за дестинации като Венеция, които са места за посещение "веднъж в живота"," допълва проф. Чиър.