Лидерите на ЕС търсят начин да предложат на Виктор Орбан изход, който да му позволи да оттегли ветото върху средствата за Украйна, без това да изглежда като поражение. Целта е да се избегне челен правен сблъсък между Брюксел и Будапеща, твърдят дипломати от ЕС.

Според източниците, тази „победа“ за Орбан може да бъде под формата на обещание за възстановяване на доставките по петролопровода „Дружба“. Тръбата, която снабдява Източна Европа с руски петрол, бе повредена при руска атака в Украйна миналия месец.

„Орбан ще си получи проклетия тръбопровод“, казва пред POLITICO един от дипломатите, запознат с разговорите. „Цялата история с „Дружба“ не звучи никак убедително, но той трябва да има победа в своята кампания.“

Миналия уикенд унгарският премиер постави под въпрос цялата европейска помощ за Киев. Той заплаши да блокира жизненоважния за оцеляването на Украйна заем от 90 млрд. евро, както и 20-ия пакет санкции, докато не бъде ремонтиран петролопроводът „Дружба“ и не се възстановят доставките към Унгария и Словакия.

Европейският съюз е притиснат между критичния недостиг на средства в Киев и нежеланието да поднесе политически подарък на Орбан. Брюксел се опасява, че унгарският лидер ще използва евентуален правен конфликт в своя полза по време на предизборната кампания. Ситуацията е критична, тъй като Украйна може да остане без пари през април – точно когато в Унгария ще се проведат избори.

Ходът на Орбан предизвика възмущение в ЕС, като председателят на Европейския съвет Антониу Коща предупреди в писмо по-рано тази седмица, че унгарският лидер е нарушил принципа на ЕС за „искрено сътрудничество“. Това намеква за възможни правни действия, включително процедура по член 7, която може да доведе до отнемане на правото на глас на Будапеща в ЕС.

Но дипломати и високопоставен представител на ЕС отхвърлят идеята за правно решение на унгарската блокада. Вместо това според тях лидерите трябва да се съсредоточат върху натиск и убеждаване, за да накарат Будапеща да оттегли ветото си.

„Няма време за правна процедура“, посочва един от дипломатите. „Ще трябва да се намери политическо решение.“

Според дипломатите, по-реалистичното решение на проблема е да се изготви писмен ангажимент, който да гарантира възстановяването на руските доставки по петролопровода „Дружба“ и да даде на Орбан нужния изход.

Това би наподобило решението, което лидерите на ЕС намериха през октомври 2025 г., когато Словакия се противопостави на постепенното прекратяване на руските доставки на газ. Братислава оттегли ветото си, след като лидерите добавиха обещание в общото си заключение след срещата, че руска енергия ще продължи да достига до страната.

Миналия уикенд Орбан предизвика една от най-сериозните вътрешни кризи в ЕС през последните години с противопоставянето си на подкрепата за Украйна.

Неочакваната блокада от страна на Будапеща дойде само дни преди висши представители на ЕС, включително Коща и Урсула фон дер Лайен, да отпътуват за Киев за четвъртата годишнина от руската война срещу Украйна, което провали плановете им.

Официални представители и лидери на ЕС реагираха с възмущение на последния ход на Орбан. В писмото си до него Коща използва необичайно остър тон: „Когато лидерите постигнат консенсус, те са обвързани с решението си“, пише той, добавяйки, че отказът да се изпълни договореният заем „представлява нарушение на принципа на искрено сътрудничество“.

Това предупреждение загатва за мерки, които Брюксел досега избягваше по отношение на Унгария – включително замразяване на правото ѝ на глас в рамките на ЕС.

Въпреки това дипломати заявяват пред POLITICO, че подобни правни действия не са били сред обсъжданите мерки на срещата на посланиците в Брюксел тази седмица.

Вместо това някои дипломати са предложили делегация на ЕС в Украйна да инспектира тръбопровода, за да оспори твърденията на Орбан, че той всъщност не е повреден.

„Но посещението зависи от украинските власти, тъй като това е силно охраняван обект“, пояснява представител на ЕС, запознат с дискусиите. „В момента се водят разговори с украинската страна за подобно посещение.“

Друга възможност, повдигната от върховния дипломат на ЕС Кая Калас, е връщането към идеята за използване на замразените руски активи в Европа. Министърът по европейските въпроси на Швеция Джесика Розенкранц коментира пред POLITICO по-рано тази седмица, че Стокхолм е готов да подкрепи тази опция, ако тя бъде отново поставена на масата.

Но други дипломати приемат идеята скептично. „Коща подчерта, че политическите споразумения, постигнати на Европейския съвет, трябва да бъдат спазвани от държавите членки. Ние подкрепяме решението, взето на 18 декември миналата година“, подчертава национален представител.