Най-новата инициатива на Испания за ускорено предоставяне на легален статут на поне половин милион нелегално пребиваващи мигранти вече натоварва имиграционните служби и поражда тревога сред потенциалните кандидати. Това се случва седмици преди процедурата изобщо да е започнала, заявяват пред Reuters синдикални представители, адвокати и мигранти.

Липсата на информация и държавно финансиране за процеса може да провали планираната мащабна амнистия, обявена от испанското правителство миналия месец, твърдят лица, ангажирани с инициативата. Тя е поредна стъпка в сравнително либералната миграционна политика, на която се отдава икономическият подем на Испания през последните години.

Испанското правителство обяви, че кампанията ще се проведе от началото на април до юни, но предоставя малко подробности за кандидатстването и необходимите документи. Министерството на миграцията посочва на сайта си още през януари, че не е предвиден допълнителен бюджет или нов персонал за очаквания наплив от заявления.

Това разтревожи както мигрантите, надяващи се да се възползват от възможността за легализация, така и служителите в имиграционните служби, които и без това са претоварени от натрупани с месеци забавяния.

„Службите ни са претоварени. Ако няма повече хора, ако няма технологично подсилване и допълнителни средства, осъществяването на идеята е невъзможно“, казва Сесар Перес, синдикален лидер на служителите в испанските имиграционни служби.

Перес отбелязва, че повечето негови колеги все още обработват заявления за легален статут, подадени през юни 2025 г.

Миналия месец испанското правителство публикува предварителен документ за инициативата. Непубликуван проект на окончателния указ от 18 февруари, видян от Reuters, посочва, че ще бъде разработена „специална, преференциална и диференцирана процедура“ за периода на легализация, но не съдържа конкретни детайли. Говорител на министерството, отговарящо за миграцията, твърди, че окончателният указ все още се разработва.

Хаос при започването на процедурата

Докато други европейски страни затягат граничния контрол, социалистическото правителство на Испания продължава да защитава миграцията – политика, на която икономистите приписват голяма част от бързия икономически растеж на страната през последните четири години.

Предишни правителства, включително консервативни, също са провеждали масови кампании за легализация. Най-голямата е през 2005 г., когато 570 000 души, успели да докажат, че имат официални трудови договори, получават легален статут.

Има и икономически стимул за подобна политика – според официални оценки Испания се нуждае от около 2,4 милиона повече хора, които да внасят осигуровки през следващото десетилетие, за да поддържа социалната си система.

Но споровете с по-малки партии разпаднаха парламентарното мнозинство на настоящото правителство в долната камара. Последвалата политическа блокада не позволява приемането на бюджет от 2023 г. насам и ограничава възможността на кабинета да реализира новата си миграционна политика.

Липсата на допълнително държавно финансиране за кампанията през 2026 г. би представлявала отклонение от предишни практики. През 2005 г. например са били наети 1700 служители и създадени 742 нови информационни пункта, за да се избегне претоварване на системата, показва изследване на анализаторката Клаудия Финотели.

За да се запълни очакваният недостиг тази година, правителството обмисля включването на неправителствени организации и синдикати в обработката на заявленията, казват запознати лица.

Друга обсъждана възможност е удължаването на работното време на имиграционните служби, коментира синдикалистът Перес. Но нито една от идеите все още не е официално одобрена, което кара администраторите да се съмняват, че процесът ще започне навреме.

„Правителството е оптимистично, но координацията между всички няма да бъде лесна. Можем да очакваме хаос при започването на процедурата“, смята човек, участващ в дискусиите на Министерството на миграцията.

Мигранти в несигурност

Самите мигранти също са поставени в трудна ситуация. Според полицейски и синдикални организации те се редят на опашки пред имиграционните служби, за да поискат информация за кампанията, каквато служителите все още не могат да им предоставят.

Испанското правителство заявява, че мигранти с чисто съдебно минало, които са пребивавали непрекъснато в Испания поне пет месеца или са подали молба за убежище преди края на 2025 г., могат да отговарят на условията. Не е уточнено обаче кои документи ще бъдат приемани като доказателство.

„Все още не е ясно какви изисквания ще трябва да изпълним. Страхувам се, че ще поискат нещо, което не мога да предоставя“, споделя 37-годишната перуанка Ирис Роча, майка на две деца. Тя говори пред Reuters след среща с местна неправителствена организация в Барселона – често единственият източник на информация за отчаяните мигранти.

Роча разказва, че е избягала от Перу с дъщерите си през 2023 г., след като е станала жертва на животозастрашаващо насилие. Миналата година е загубила временния си разрешителен документ за работа, след като молбата ѝ за убежище е била отхвърлена. Тя посочва, че се нуждае от законни документи, за да може отново да започне работа.

„Бих си върнала живота. Дотогава просто трябва да оцелея.“

Министърът на миграцията Елма Саис поясни през януари, че кандидатите ще могат да работят законно веднага щом бъдат уведомени, че молбата им се разглежда. По нейните думи това ще става до 15 дни след подаването на документите.

Експертите обаче са скептични, като посочват хроничните забавяния в системата. Според испанския аналитичен център Funcas мигрантите в момента прекарват средно между две и три години в опити да получат легален статут, а около 840 000 нелегално пребиваващи работят без договор, докато чакат.

„Хората не стават нелегални, защото не искат да се регистрират, а защото не могат“, подчертава Габриела Доминго, адвокат в консултантската компания Legalizados.

Според трима адвокати някои разтревожени мигранти вече плащат на посредници, за да си осигурят часове за април в имиграционните служби.

Практиката е незаконна, а правителството призна през ноември 2025 г., че тя се дължи на недостига на свободни часове.

„Хората продават часове дори когато началната дата е само слух – това показва колко страх е породил този процес сред мигрантите“, коментира Пилар Родригес, адвокат в организацията за защита на мигранти Aculco.