През изминалата седмица силно спекулативен текст с финансово-фантастичен характер завладя Уолстрийт. Озаглавен „Глобалната криза на интелекта през 2028 г.“, есеистичен анализ на Citrini Research и Алап Шах рисува катастрофална картина на икономика, разрушена от AI.

Материалът описва свят, в който индексът S&P 500 се е сринал с 38%, безработицата е скочила до 10,2%, а американската икономика е попаднала в дефлационна спирала вследствие на масовото изместване на служители от изкуствен интелект.

Хедж фондът на Кен Грифин и маркетмейкърът Citadel Securities реагираха бързо и остро на разпространяващия се разказ.

В нов макростратегически доклад, цитиран от Fortune, Citadel систематично оспорва апокалиптичния сценарий на Citrini, позовавайки се на актуални икономически данни, за да докаже, че т.нар. „криза на интелекта“ всъщност произтича от дълбоко неразбиране на макроикономическите основи и на кривите на технологичното внедряване.

Популярният „апокалиптичен“ разказ

За да се разбере критиката на Citadel, първо трябва да се види каква тревожност се опитва да предизвика Citrini – макроикономическа изследователска компания, основана през 2023 г. от Джеймс ван Гелен.

В есето си Citrini описва „спирала на изместване на човешкия интелект“ – негативна обратна връзка без естествена спирачка. В този хипотетичен свят AI агенти бързо заменят софтуерни инженери, финансови консултанти и средния мениджмънт. Компаниите съкращават служители, за да увеличат маржовете си, и реинвестират спестените средства в още повече изчислителна мощ, което ускорява нови съкращения.

Според Citrini това води до системен финансов срив. Лишени от високите си доходи, първокласните кредитополучатели ще започнат да обслужват неизправно своя дял от пазара на жилищни ипотеки в размер на 13 трилиона долара.

Компанията прогнозира и масови фалити в частния кредит, предвиждайки, че подкрепяни от частен капитал софтуерни компании ще спрат да обслужват милиарди долари дълг, след като AI агенти за програмиране позволят на клиентите им да изграждат вътрешен софтуер вместо да плащат абонаменти.

В тази визия AI е „икономическа пандемия“, която създава „призрачен БВП“ – продукция, носеща ползи на притежателите на изчислителни ресурси, но нециркулираща в потребителската икономика.

Citrini придоби популярност, след като правилно идентифицира ранни инвестиционни възможности в AI и лекарства за отслабване. Последният ѝ доклад обаче разтревожи пазарите и раздели аудиторията – едни определиха материала като пророчески, други като фундаментално погрешен.

Главният изпълнителен директор на Salesforce защити модела на компанията си в ерата на AI

„Софтуерен апокалипсис? Преживели сме няколко такива“: Марк Бениоф успокоява инвеститорите

Работните места в софтуера растат, не намаляват

Citadel Securities не спести думи в отговора си. Според компанията е парадоксално, че макроикономическата общност трудно прогнозира заетостта два месеца напред, но същевременно „пътят към унищожаване на труда“ се извежда с привидна сигурност от хипотетичен сценарий.

Експертите на финансовия гигант започват анализа с реалните данни за пазара на труда. Докато Citrini твърди, че софтуерните и консултантските позиции се сриват, Citadel сочи данни на Indeed, според които обявите за софтуерни инженери в началото на 2026 г. нарастват с 11% на годишна база.

Данните за разпространението на AI също противоречат на тезата за внезапно изчезване на офис професиите.

Анализ на Федералния резерв в Сейнт Луис показва, че ежедневната употреба на генеративен AI в работата остава „неочаквано стабилна“ и засега „не дава съществени индикации за непосредствен риск от масово изместване“.

Вместо икономически срив, в САЩ се наблюдава ускорено създаване на нови компании, а строителството на мащабни AI центрове за данни стимулира локален бум в заетостта в строителството.

Мисловният експеримент на Citrini Research разтърси и без това уязвимите на технологичните сътресения инвеститори

Нов мрачен сценарий за силата на AI задълбочи тревогата на Уолстрийт за бъдещето на изкуствения интелект

Заблудата за „рекурсивната технология“

Според Citadel същината на грешката на Citrini е смесването на рекурсивна технология с рекурсивно икономическо внедряване. Тезата предполага, че тъй като AI може да пише код и да се подобрява сам, интеграцията му в икономиката ще се ускорява безкрайно и мигновено.

Citadel определя това като фундаментално погрешно. Исторически технологичното разпространение следва S-образна крива – бавно начало, ускорение при спад на разходите и накрая стабилизиране при насищане и намаляваща пределна възвръщаемост. Освен това компанията подчертава физическите ограничения, които Citrini пренебрегва – енергия и изчислителна мощ.

Изместването на офис труда би изисквало много по-висока изчислителна интензивност от настоящото ниво. Ако автоматизацията се разширява с темпа, от който се опасява Citrini, търсенето на изчислителни ресурси ще нарасне рязко, повишавайки пределната им цена.

Ако тя надхвърли пределната цена на човешкия труд за определени задачи, заместването няма да се случи. Физическият капитал, енергийните ограничения и регулаторните бариери естествено ще ограничат „неудържимата“ спирала.

„AI е в състояние да свърши работата на един много, много умен човек за минути или секунди. Това ще измести маркетолози, програмисти, дизайнери, адвокати, счетоводители, служители в кол центрове – каквото се сетите“, предупреждава предприемачът

Милиони служители ще останат без работа в следващите 12-18 месеца според Андю Янг

Неразбиране на макроикономическите основи

Най-сериозната критика на Citadel е насочена към твърденията на Citrini, че AI ще унищожи агрегираното търсене, докато увеличава предлагането. Citadel подчертава, че повишаването на производителността действа като положителен шок в предлагането – сваля разходите, увеличава потенциалния продукт и подкрепя реалните доходи. Така се развива всяка голяма технологична трансформация – от индустриалната революция до дигиталната ера.

Ако AI позволява на компаниите да произвеждат повече на по-ниска цена, цените спадат, маржовете растат, а покупателната способност на потребителите се увеличава. По-високите печалби водят до реинвестиране. За да се реализира сценарият на Citrini, трябва да се приеме пълен колапс на трудовите доходи и нулева склонност за харчене на печалбите – допускане, което исторически не се потвърждава.

Освен това AI вероятно ще допълва човешкия труд, а не просто ще го замества. Икономиката включва множество физически, координационни и надзорни дейности, които алгоритмите трудно могат да поемат. Citadel поставя исторически въпрос: появата на Microsoft Office беше заместител или допълнение към офис служителите?

Някои анализатори, включително Робърт Армстронг от Financial Times и Тайлър Коуен, критикуваха тезата на Citrini, но допуснаха повече нюанси. В дискусията се появи и т.нар. „пауза на Енгелс“ – период, при който БВП на глава от населението расте, но заплатите изостават, както е било във Великобритания през XVIII и XIX век. Някои анализи показват сходна динамика днес, при която печалбите растат по-бързо от заплатите.

Капанът на Кейнс

Citadel завършва с историческа препратка към Джон Мейнард Кейнс, който през 1930 г. прогнозира 15-часова работна седмица до XXI век заради ръста в производителността. Той е бил прав за производителността, но не и за пазара на труда.

Причината – растящата производителност разширява границата на потреблението. Хората насочват търсенето си към по-качествени стоки и нови услуги. Според Citadel Кейнс е подценил еластичността на човешките желания, а Citrini повтаря същата грешка днес.

AI ще промени структурата на търсенето и ще създаде нови индустрии, както направи интернет. Икономиката през 2026 г. вероятно не върви към научнофантастичен апокалипсис, а преминава през поредната – управляемa – вълна на човешка производителност.