Израел удари най-голямото газово находище в света, отваряйки нова фаза на войната с Иран
Съоръжението Южен Парс произвежда около 730 млн. кубични метра газ дневно – обем, близък до средното дневно потребление на Европейския съюз
,fit(1001:538)&format=webp)
Ескалиращите атаки срещу нефтената и газова инфраструктура в Персийския залив вкарват войната между САЩ и Израел срещу Иран в нова, по-опасна фаза, която заплашва да задълбочи кризата в глобалните енергийни доставки.
В сряда Израел нанесе удар по ключовия актив на иранската енергетика – гигантското газово находище Южен Парс, което Иран споделя с Катар и което е най-голямото в света.
Иран разшири ответните си действия с удар по Ras Laffan в Катар – един от най-важните енергийни хъбове в света, през който преминава около една пета от глобалните доставки на втечнен природен газ. Според катарските власти атаката е причинила сериозни щети и пожари, което засилва риска от продължителни смущения в доставките.
Анализатори предупреждават, че при по-тежки повреди ефектът може да се усети далеч отвъд региона, включително чрез недостиг на газ в Европа и Азия. В същото време Иран сигнализира, че разглежда енергийната инфраструктура в целия Персийски залив като легитимна цел, което повишава риска от по-широка ескалация с директно отражение върху глобалните пазари.
Макар че в почти триседмичния конфликт вече бяха атакувани редица енергийни обекти, ударите в сряда засегнаха едни от най-важните енергийни центрове в света и повишиха риска от директна ескалация срещу нефтени и газови съоръжения. Войната вече на практика затвори Ормузкия проток – стратегически „тесен участък“, през който в нормални условия преминават около 20% от глобалните доставки на петрол и втечнен природен газ.
По данни на The Wall Street Journal, израелският удар е бил насочен към ограничаване на ключов източник на приходи за Корпуса на гвардейците на ислямската революция – структурата, отговорна за защитата на иранския режим от вътрешни и външни заплахи.
Правозащитни организации твърдят, че тя е изиграла водеща роля в потушаването на протестите през януари, при което са загинали около 7000 души.
САЩ, които по-рано обещаха да ограничат ударите по иранската енергийна инфраструктура, са били предварително информирани за операцията и не са възразили, пише WSJ.
Доналд Тръмп е одобрил удара с цел да окаже натиск върху Иран да отвори Ормузкия проток. По думите на американски представители той смята, че Техеран е получил посланието и ще се въздържи от нови атаки срещу енергийната инфраструктура.
По-късно в сряда вечерта Тръмп отрече САЩ да са знаели предварително за удара срещу Южен Парс. „Съединените щати не знаеха нищо за тази конкретна атака“, заяви той и добави, че Иран „неоснователно и несправедливо“ е атакувал газовите съоръжения на Катар в отговор.
Американският президент предупреди, че при нов удар срещу катарския газов хъб САЩ ще „унищожат изцяло“ находището Южен Парс със „сила и мощ, каквито Иран никога не е виждал“.
По-късно същия ден иранска ракетна атака срещу Рас Лафан – където Катар обработва газ от своята част на находището – причини сериозни щети и пожари. Четири ракети са били прехванати, но една е достигнала целта. Катар е сред най-големите износители на втечнен природен газ в света.
Доха осъди атаката като опасна ескалация и пряка заплаха за националната си сигурност.
След новината цената на Brent се доближи до 110 долара за барел, а цените на газа в Европа нараснаха с 6%. Пазарите започнаха да калкулират риска от продължаващи атаки срещу енергийната инфраструктура и задълбочаване на кризата в доставките.
Гвардейците на революцията заявиха, че рафинерии, нефтохимически съоръжения и газови находища в Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар вече са „легитимни цели“.
Арабските държави са силно разгневени от удара и от неспособността на САЩ да го предотвратят. Те предупреждават, че вече се превръщат в потенциални цели.
Атаките срещу енергийна инфраструктура започнаха още след като Иран затвори Ормузкия проток и удари редица съоръжения в региона, включително терминала Рас Лафан.
Напрежението рязко се повиши в началото на март, когато Израел атакува складове за горива и рафинерии в Техеран. По-късно САЩ предупредиха Израел да не повтаря подобни удари без съгласие от Вашингтон.
През уикенда САЩ атакуваха остров Харг – основния терминал за износ на ирански петрол – без да нанасят щети на самата енергийна инфраструктура.
Ударът срещу Южен Парс обаче представлява значително по-сериозна ескалация. Иран вече спря доставките на газ за Ирак, а тези към Турция също са под риск.
Съоръжението Южен Парс произвежда около 730 млн. кубични метра газ дневно – обем, близък до средното дневно потребление на Европейския съюз.
Според анализатори евентуално прекъсване на доставките към Турция може да се пренесе върху глобалните пазари, принуждавайки страната да търси алтернативи от Русия или втечнен природен газ.
В същото време държавите от Персийския залив вече изпитват безпрецедентни прекъсвания на добива. JPMorgan очаква до края на седмицата съкращенията в предлагането да достигнат близо 12 млн. барела дневно – над 10% от световното търсене.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)