Изискването за капиталови резерви на банките от Уолстрийт ще падне с 4,8% след облекчените правила, които регулаторните органи обявиха в четвъртък, като по този начин ще се освободят милиарди долари за кредитиране, дивиденти и обратно изкупуване на акции.

Това е впечатляваща победа за сектора, изправен пред двуцифрени увеличения съгласно предишния план, представен през 2023 г., съобщава Reuters.

Радикалните промени относно начина, по който банките изчисляват средствата за покриване на загуби, ще имат най-силен положителен ефект за банковите гиганти Goldman Sachs, Morgan Stanley, JPMorgan Chase, Citibank и други кредитори, които се бореха за преразглеждане на капиталовите правила, въпреки че според анализатори някои ще се възползват от предимствата повече от други.

Нивата на капитала в по-големите регионални банки като PNC и Truist ще спаднат с 5,2%, заяви Фед, докато банките с активи под 100 милиарда долара ще се радват на спад от 7,8%.

От Централната банка на САЩ заявяват, че промените, които включват преработване на проекта „Базел III“ и корекции в „допълнителната такса за GSIB“, ще подобрят и рационализират капиталовата рамка, като същевременно гарантират, че американските кредитори „продължават да са сигурни, стабилни и да подкрепят икономиката“.

Критиците, от друга страна, твърдят, че те ще отслабят защитните механизми на финансовата система точно в момент, когато геополитическите и частните кредитни рискове нарастват, като някои големи банки затягат кредитирането, а фондовете ограничават тегленията, отбелязва Reuters.

Противници на новата капиталова рамка

Федералният резерв, Федералната корпорация за застраховане на депозитите и Службата за контрол на валутите одобриха предложеният, с което дадоха старт на поредния потенциално бурен кръг от лобистка дейност в сектора, тъй като банките получават яснота как ще се представят в сравнение с конкурентите си.

Преразглеждането на капиталовите изисквания, което се ръководи от заместник-председателя на Фед по надзора Мишел Боуман, следва продължилата години кампания на банките от Уолстрийт за облекчаване на правилата след финансовата криза от 2008 г., които според тях са прекомерни и задушават кредитирането и икономиката.

Лобистките групи на банките реагираха хладно след новината в четвъртък, отбелязвайки, че проектоправилата са „важна крачка напред“ и „ще разгледат внимателно предложенията, като се очаква обратна връзка“.

Прогнозите колко средства ще са освободени варират.

Само осемте най-взаимосвързани глобални банки в САЩ разполагат с около 1 трилион долара общ капитал.

Според оценки на Фед изискваният капитал би могъл да намалее с около 20 милиарда долара, макар че членът на Управителния съвет от Демократическата партия Майкъл Бар, който се противопоставя на промените, изчислява, че тази цифра би била по-близо до 60 милиарда долара, ако се вземат предвид и допълнителни промени в политиката.

Анализатори от Morgan Stanley написаха този месец, че тези кредитори, заедно с четири други големи банки, в момента разполагат с около 175 милиарда долара излишен капитал поради години на несигурност относно това какви ще бъдат правилата в САЩ. Те биха могли да започнат да освобождават тези средства чрез отпускане на кредити, дейност на капиталовите пазари и обратно изкупуване на акции, пишат анализаторите.

Боуман, назначен от Доналд Тръмп, заяви на заседание на Управителния съвет на Фед, свикано за гласуване на предложенията, че промените ще приведат изискванията в по-добро съответствие с рисковете и капиталът ще остане „стабилен“.

Анализатори от Moody's обаче заявиха, че намаляващият капитал ще бъде „негативен за кредитоспособността“, като добавиха: „Предвид различията в бизнес моделите и състава на балансите, въздействието вероятно ще варира значително в зависимост от банката“.

Безпрецедентна битка в сектора

Регулаторните органи от години се опитват да приложат Basel Endgame – последния елемент от международните капиталови стандарти след кризата, който се фокусира върху начина, по който банките оценяват и разпределят средствата за покриване на кредитния, пазарния и операционния риск.

Бар, предшественикът на Боуман, се опита да прокара план, който би увеличил капитала на някои с до 20%, но кредиторите започнаха безпрецедентна кампания за отслабване на правилото, спечелвайки подкрепата на законодатели и сеейки разединение сред регулаторите. Това отложи проекта до администрацията на Тръмп, която застана на страната на банковия сектор.

Фед предложи в четвъртък и промени в допълнителната такса GSIB за глобално системно значими банки, която ще се налага на осемте глобални кредитори, като актуализира някои икономически данни и коригира начина, по който се изчислява рискът от краткосрочно финансиране.

Бар се противопостави на промените, като заяви, че те са „ненужни и неразумни“.

Банките ще имат 90 дни, за да отговорят на хилядите страници документи и да моделират предложенията, както и промените в други капиталови лостове и годишните „стрес тестове“ за проверка на състоянието, за да разберат въздействието върху бизнеса си.

„Първите впечатления са, че това е значително подобрение спрямо предишното предложение“, заявява Скот О’Малиа, главен изпълнителен директор на Международната асоциация за суапове и деривати, която лобираше за промените. „Но дяволът е в детайлите“, допълва той.