Норуз, персийската Нова година, традиционно е символ на семейството, обновлението и надеждата за ново начало. Празникът, съвпадащ с пролетното равноденствие, отбелязва „новия ден“ за милиони хора в Иран и по света. Тази година обаче празничният ентусиазъм отстъпва място на примирението. Притиснати между строгия и непоколебим режим и мащабните военни удари, довели до жертви и разрушена инфраструктура, иранците се подготвят за един коренно различен Норуз.

„Нямам сили да подредя традиционната маса и да подготвя дома си за пролетта“, казва Назанин, 36-годишна жителка на Техеран. „Как да празнувам, когато не мога да видя семейството си? Не можем да се съберем всички заедно.“

За нея и за много други иранци, които разговарят с CNN, последните три седмици са изпълнени с чувство на безнадеждност и страх.

„В известен смисъл времето сякаш е спряло. Всеки ден живеем с усещането, че сме на ръба на нещо съдбоносно, без то никога да се случва. В тази несигурност традиционните празници като огнения фестивал Чахаршанбе Сури и Норуз сякаш губят обичайния си смисъл“, споделя Назанин.

Въпреки войната Техеран продължава да се подготвя за празника. Базарите са добре заредени, а ароматът на зюмбюли – традиционно цвете за празника – се носи из тесните улички, напомняйки осезаемо за пролетта в града.

Но докато някои като Назанин изпитват отчаяние в навечерието на новата година, за други надеждата остава жива.

„Откакто започна тази война, сякаш градът е по-светъл, въпреки че ни бомбардират. Времето е прекрасно, небето е синьо, смогът се вдигна. Това е идеалната пролет – сякаш градът знае, че ще бъдем свободни“, отбелязва Мехрдад, дългогодишен жител на столицата.

В условията на силно разделено общество, мнозина иранци откриват дълбока символика в тазгодишния Норуз. Акцентът на празника върху духовното пречистване и прераждането се възприема като възможност за вътрешна устойчивост и надежда за обновление.

„Не вярвам в знаци, но може би има причина всичко това да се случва точно в навечерието на Норуз“, посочва Ахмад, 45-годишен жител на Иран.

Той и съпругата му планират да отпразнуват новата година както винаги. „Тези традиции са моменти на щастие. Видяхме толкова много смърт през последните месеци, че чувствам, че е необходимо да почетем живота, а не да позволим това да ни бъде отнето.“

Тазгодишните празненства обаче са помрачени не само от войната. Още преди началото на конфликта страната се намираше в тежка икономическа ситуация. Високата инфлация и безработицата – резултат от лошо управление и десетилетия санкции – предизвикаха национални протести в края на декември миналата година. Демонстрациите бяха жестоко потушени от силите за сигурност.

Икономическите условия, които подпалиха протестите, не са се променили. За обикновените иранци дори основни стоки са станали недостъпни. Допълнителните разходи за празнуването на Норуз са непосилни за мнозина.

Жител на Техеран казва, че ще отбележи новата година, но не може да си позволи разходите за цветя и традиционни ястия. „Пазарите са добре заредени, но проблемът не е липсата. Купуването на пресни билки, риба, дори цветя, се превърна в лукс – особено когато нямаме никаква яснота за бъдещето.“

Иранската Нова година съвпада и с края на Рамазан и празника Ид ал-Фитр. Иранското правителство ще организира държавна молитва, с която ще отбележи края на най-свещения месец в исляма – вероятно като демонстрация на сила и единство от страна на режима.

Въпреки това, за по-голямата част от иранското общество – независимо от етническа принадлежност, вероизповедание или политически възгледи – Норуз остава непоклатима константа. В настоящия период на несигурност и конфликти, празникът придобива нови, по-дълбоки значения, превръщайки се в символ на споделена съдба.