Германия планира да изгради собствена мрежа от военни сателити на стойност 10 милиарда евро. Проектът е независим от паралелната европейска програма, което буди безпокойство сред някои законодатели в ЕС. Основните опасения са свързани с евентуално дублиране на функции, фрагментация на усилията и прекомерни разходи.

Германското сътрудничество с Rheinmetall, OHB и Airbus ще съществува паралелно със системата IRIS² на ЕС. Този общоевропейски проект е на стойност 10,6 милиарда евро и е ключов за стратегическата отбранителна автономия на блока.

Европейски законодатели коментират пред Reuters, че самостоятелният ход на Германия може да отслаби общата отбрана на блока. Това се случва в момент, когато ЕС се опитва да компенсира намаляващия американски военен чадър при управлението на Доналд Тръмп.

Континентът трябва да се съсредоточи върху по-евтини сателити, за да остане в космическата надпревара, казва адмирал Пиер Вандие от НАТО пред POLITICO

Космосът се превръща в бойно поле, а Европа отново изостава

„Ако Германия сега изгради чисто национална архитектура, която не е интегрирана в IRIS², съществува риск от отслабване на европейските структури“, казва Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент.

Двата проекта се различават съществено по своите мащаби и цели. Германия планира 100 сателита в ниска околоземна орбита, предназначени само за военни нужди. В същото време проектът на ЕС предвижда разполагането на 290 сателита до 2029 г. за изграждане на единна космическа комуникационна система.

Анализатори казват, че германската система ще използва технология, подобна на платформата Starshield на SpaceX на Илон Мъск, която се оказа от решаващо значение за комуникациите на бойното поле в Украйна. Германската и европейската системи ще бъдат съизмерими по мащаб с мрежата Starshield. Въпреки това IRIS² ще остане значително по-малка от Starlink, която разполага с близо 10 000 сателита. Разликата е и в предназначението, тъй като европейският проект ще обслужва и търговски трафик.

Говорител заяви, че Берлин следи отблизо проекта IRIS², който „има потенциала, където е уместно, да допълва националните инициативи при изпълнение на суверенни задачи“.

Германската система е проектирана специално за нуждите на националната армия. Говорителят поясни, че нейният капацитет и технически параметри са „напълно различни“ от тези на IRIS². Проектът цели да покрие специфични военни изисквания, които общоевропейската мрежа не предвижда.

Дублиране или суверенитет?

Потенциалното разминаване между националните цели на Германия и общата визия на ЕС подчертава трудностите при съчетаването на суверенитета, разходите и стратегическото единство в 27-членния блок.

Щрак-Цимерман смята, че паралелните системи могат да доведат до „дублиращи се структури, фрагментирани стандарти и в крайна сметка по-малко стратегическо въздействие за повече пари“. „Решаващият момент е съвместимостта, свързаността и европейската интеграция“, подчертава Щрак-Цимерман, добавяйки, че националните проекти трябва да останат в съответствие с рамките на ЕС.

Италия също обмисля собствена спътникова мрежа за военни и цивилни цели, но нейната програма е все още в начална фаза и е по-малко напреднала от германския план.

 Говорителят на Европейската комисия Томас Рение посочва, че изпълнителният орган на ЕС не коментира инвестициите на отделните държави членки, които са национална отговорност. „Инвестирайки в IRIS², държавите членки могат да бъдат част от общо европейско усилие, което се възползва от споделени ресурси и опит. Това помага за по-ефективното разработване на напреднали сателитни комуникационни технологии в по-голям мащаб.“

Той ще следи за промени в сушата, морето и ледените покривки и ще помага при подготовката за евентуални бедствия.

Индия и САЩ се готвят за изстрелване на „първи по рода си“ сателит

Струва ли си парите?

 Някои законодатели от ЕС и Германия също поставят под въпрос икономическата логика. „Германският данъкоплатец в крайна сметка ще плати сметката“, отбелязва Жан Дилшнайдер, докладчик от Зелената партия в комисията по отбрана на Бундестага.

Междувременно Кристоф Грудлер, евродепутат от партията „Обнови Европа“, който е фокусиран върху политиката в областта на отбраната и космоса, предупреди срещу неефективността. „Фрагментацията рядко е най-ефективното използване на публичните ресурси“, коментира той.

Партията „Алтернатива за Германия“ подкрепи инициативата на Берлин. Рюдигер Лукасен, говорител на АзГ по въпросите на отбраната, подчерта, че способността на противниците да блокират или унищожават сателити прави резервните мощности задължителни. Според него това не е разхищение, а изискване на отговорната национална сигурност.

Директорът на OHB Марко Фукс също изрази резерви към IRIS², тъй като проектът разчита на публично-частни партньорства и му липсва военна специфика. При наличието на реални военни нужди не може просто да се наемат услуги от частни компании и да се чакат техните условия, пояснява той при представянето на финансовия отчет на фирмата. От Airbus изразиха готовност да работят по германското предложение, но запазиха мълчание относно рисковете от дублиране на европейските усилия.

Въпреки че поддръжниците на IRIS² казват, че системата ще намали зависимостта на ЕС от неевропейски играчи и ще осигури оперативна съвместимост между военните системи на държавите членки, анализатори отбелязват, че пълното разгръщане не се очаква преди 2030-те години. „Европа трябва да ускори темпото“, категоричен е Грудлер.