Илон Мъск и враждебни държави като Китай и Русия ще доминират в космоса, ако европейските страни не се съвземат. За това предупреждава пред POLITICO високопоставен командир на НАТО.

„Не може да има европейски суверенитет без усилия в космоса. Днес е необходимо голямо пробуждане, дори спешно, за да започнат европейците да работят“, казва върховният съюзен командир по трансформацията на НАТО адмирал Пиер Вандие „Самите американци призовават за една форма на еманципация, европейците да узреят и да бъдат по-добри по редица въпроси, което включва и космоса. Това е огромна възможност“.

Войната на Русия срещу Украйна показа значението на космическите средства за комуникациите на бойното поле и събирането на разузнавателна информация. Тя също така болезнено подчерта зависимостта на Европа от много ограничен брой американски компании - главно SpaceX на Мъск - тъй като конкурентната система IRIS на блока не се очаква да започне да функционира преди 2030 г.

Успоредно с това космосът все повече се превръща в потенциална бойна зона. По-рано този месец Космическото командване на САЩ описа космическото пространство като „силно оспорвана стратегическа среда“, визирайки конкретно Китай и Русия и добавяйки, че помощта на съюзниците ще бъде от ключово значение за постигане на превъзходство. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също изрази опасения, че Москва се стреми да разположи ядрени оръжия в космоса.

„Днес сме свидетели на редица играчи, които въвеждат космически оръжия“, казва Вандие, визирайки бомби, изведени в орбита, които могат да паднат при заповед и да избегнат засичане от системите за ранно предупреждение, както и оръжия, целящи заглушаване, пробиване или сваляне на вражески сателити. „Това означава, че трябва да следим много по-внимателно какво правят другите и да сме устойчиви на опитите им да ни дестабилизират“.

Европа се завърна в космоса!

Нова архитектура, нов бизнес модел

Бързата милитаризация на космическото пространство променя неговата архитектура и това налага европейците да преосмислят бизнес модела на своите компании, смята още Вандие. В космоса военните се опират на търговска инфраструктура, а повечето сателити и съзвездия са с двойна употреба, което означава, че могат да имат както граждански, така и военни приложения.

За да бъдат устойчиви, обяснява той, държавите вече не могат да разчитат само на големи сателити в геостационарна орбита. Те се нуждаят и от резервни съзвездия в ниска околоземна орбита. Спътниците в ниска орбита са по-евтини - между 100 000 и 150 000 долара всеки, в сравнение с 300-400 милиона долара за един геостационарен спътник. Освен това те могат да бъдат изстрелвани по-често и на по-ниска цена.

Докато европейците са конкурентоспособни, когато става въпрос за геостационарни спътници, благодарение на компании като ArianeGroup, така нареченият New Space пазар на сравнително нови аерокосмически компании е доминиран главно от SpaceX. Компанията на Мъск намали разходите за изстрелване благодарение на своите ракети за многократна употреба.

„Икономическият модел, избран от европейците, се основава на геостационарните спътници. Днес въпросът е: не са ли те в момент, в който трябва да променят модела си“, казва Вандие. „От икономическа гледна точка, ако не го направят, смятам, че ще бъдат изхвърлени“.

По думите му днес „европейците са далеч от центъра на пазара, което е огромна пречка, защото когато става въпрос за европейския суверенитет, в преобладаващата си част американската оферта - военна или търговска - предоставя услугите, от които се нуждаем“.

Някои европейски стартъпи се опитват да навлязат в New Space пазара, но засега с ограничен успех. Първото изстрелване на ракетата Spectrum от германския стартъп Isar Aerospace се взриви по-малко от минута след излитането на 30 март от норвежкия космодрум Андоя. Миналия месец норвежката отбранителна компания Kongsberg изстреля първия си сателит, но чрез SpaceX.

Вандие има идеи за това как европейците могат да се опитат да останат в играта. Командирът на НАТО, който отдавна се оплаква, че е по-лесно да бъдеш технологичен предприемач в САЩ, отколкото в Европа, предлага на Европейската комисия Европейски закон за отбраната. По думите му подобно законодателство може да „създаде условия за появата на нови технологии в областта на отбраната чрез определяне на финансови, регулаторни и данъчни условия, които насърчават младите предприемачи да разработват инструменти с двойна употреба за Европа“.

Той също така подкрепя призива на САЩ европейците да създадат космически пазар по свой модел, който да позволява на Космическото командване на САЩ да се възползва от търговски технологии.

„Американците ни помолиха да работим за създаването на космически пазар по подобие на техните Съвместни търговски операции, където можеш да купуваш услуги чрез бързи срещи“, казва Вандие. „Това е интересно“.

Какво представлява руското космическо оръжие, което стресна Вашингтон?

Активната роля на НАТО

Според Вандие НАТО играе все по-активна роля в космоса, но предстои още работа за правилното разпределение на задачите между съюзниците.

„Снабдяваме се с инструментите, от които се нуждаем, за да разбираме и маневрираме стратегически, по-специално чрез осъзнаване на космическите области. Ще можем да виждаме, разбираме и координираме действията си и да ги съобщаваме на 32 съюзници“, обясня ва той. „Това наричаме атрибуция“.

След това НАТО, като съюз, може да реши да предприеме контрамерки.

„Това ще ни даде сила: няма да има същия обхват или политическо значение, ако само Франция или Съединените щати реагират“, акцентира Вандие, според когото, освен САЩ и Франция, основните космически сили на НАТО са Великобритания, Италия, Норвегия, Канада и Германия.

Страните от алианса признаха космическото пространство за същинска оперативна област през 2019 г. Въпреки това актуализираните цели за способности тази година не го отчитат в такава степен, както други области, като сухопътната, въздушната и морската. НАТО трябва първо да разбере правилно какво могат да правят държавите и какво е необходимо, преди да разпредели целите, категоричен е френският адмирал.

„Страните или ще си поделят липсващото, или ще поискат от НАТО да го придобие под формата на услуги. Това остават дискусии, които ще бъдат много интересни през следващите години като част от следващия кръг на процеса на планиране на отбраната на алианса“, казва той пред POLITICO. „Бихме могли да преминем и към по-споделени модели, като например съвместно притежание на военни сателитни съзвездия“.

В краткосрочен план обаче Вандие не очаква срещата на върха на лидерите на НАТО през юни в Хага да бъде посветена на космоса.

„Голямата тема ще бъдат 5-те процента“, казва той, визирайки искането на президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците да изразходват 5% от своя БВП за отбрана. „Би било хубаво да имаме изявление за космоса, но не мисля, че все още сме стигнали дотам“.