Хутите влизат във войната с Иран. Какво предвещава това за Близкия изток?

Истинското значение на дългоочакваното включване на йеменските хути във войната в Близкия изток зависи от стратегията, която ще изберат. Пред тях стоят два основни пътя за действие.

Първият вариант е подкрепяната от Техеран групировка да ограничи действията си до изстрелване на отделни ракети и дронове към Израел от голямо разстояние.

Вторият, по-опасен сценарий, е те да се възползват от стратегическото си положение до протока Баб ел-Мандеб. По този начин хутите биха могли ефективно да блокират корабоплаването в Червено море. Такова действие би повторило модела, по който Иран на практика затвори Ормузкия проток.

Йеменските хути нанесоха удар срещу Израел за първи път от началото на войната в Иран

Комбинираният ефект от затварянето на двата водни пътя за търговски трафик от държави, които не са предпочитани от иранците или хутите, би бил опустошителен. Забележката на Наполеон Бонапарт, че „политиката на една държава се крие в нейната география“, никога не е звучала по-актуално, отбелязва The Guardian.

Хутите са шиитско движение, контролиращо големи части от Йемен и столицата Сана от 2014 г. насам. Въпреки дълбоката си враждебност към Израел, те се оказват изключително адаптивна организация, способна бързо да се възстановява от тежки удари. Това пролича през август 2025 г., когато при мащабна израелска разузнавателна операция бяха ликвидирани премиерът, началникът на генералния щаб и редица министри. Въпреки тези загуби, Израел все още не успява да открие лидера на движението – Абдул Малик ал-Хути.

До момента групировката не е воювала пряко от името на Иран, въпреки че според доклади на ООН голяма част от оръжията ѝ са доставяни от Техеран.

Примирието със САЩ, постигнато с посредничеството на Оман, е в сила от май 2025 г. и сложи край на атаките срещу американски кораби в Баб ел-Мандеб, които продължаваха от октомври 2023 г.

Това примирие беше пряк резултат от тежките загуби, които хутите претърпяха при серия от все по-прецизни удари, нанесени от САЩ и понякога Великобритания. Въпреки това групировката изрично подчерта, че примирието не обхваща Израел, поради което някои атаки срещу израелски цели продължиха.

Един от основните мотиви за примирието беше стремежът на Техеран да натрупа политически актив преди ядрените преговори със САЩ през пролетта на 2025 г. По-късно, през октомври същата година, хутите разшириха обхвата на примирието и спрямо Израел, съвпадайки с постигнатото споразумение между Израел и „Хамас“ в Газа. Дори след съвместната израелско-американска атака срещу Иран в 12-дневната война миналата година, хутите до голяма степен останаха неутрални.

Големите логистични компании, сред които и Maersk, започнаха бавно да възобновяват трафика в Червено море, за да си спестят огромните разходи по заобиколния път покрай Африка. Тази стъпка обаче е рискована – протокът Баб ел-Мандеб е лесна мишена за хутите, които разполагат с арсенал от дронове, ракети и малки плавателни съдове, способни да парализират корабоплаването.

Фареа ал-Муслими, специалист по Близкия изток в лондонския мозъчен тръст Chatham House, предупреди, че всяко продължително нарушаване на корабоплаването ще повиши транспортните разходи, ще увеличи цените на петрола и ще натовари допълнително и без това крехката световна икономика, разклатена от ситуацията в Ормузкия проток.

Широката стратегия на Иран за активиране на неговите регионални съюзници продължава да се развива. Паралелно с това обаче в Йемен се засилва усещането, че хутите стават прекалено зависими от волята на Техеран – тенденция, която вероятно ще се задълбочава с времето.

Пентагонът се готви за седмици наземни операции в Иран, включването на хутите ескалира напрежението

Предпазливостта на хутите се обяснява отчасти с очакванията им за финансови облаги от Саудитска Арабия. В Южен Йемен Рияд успя да наложи волята си над сепаратисткото движение, водено от Южния преходен съвет (ЮПС). След като Обединените арабски емирства също се изтеглиха под саудитски натиск, Рияд остана единственият външен фактор с основна отговорност за бъдещето на страната.

Тази задача е изключително тежка. Тя изисква Саудитска Арабия да балансира между бившите поддръжници на ЮПС и самите хути. Макар Южният преходен съвет формално да бе разпуснат, той остава фактор в сянка. Неговите лидери очакват провала на признатото от ООН правителство и на саудитската стратегия, настоявайки, че каузата за независим Юг е все още жива.

Саудитска Арабия не може да си позволи война на твърде много фронтове. За да ограничи заплахите в Червено море, Рияд вероятно ще използва неофициални канали за преговори и постигане на споразумение с хутите.

Рияд инвестира значителни средства в новото правителство на юг, а хутите на север може да поискат дял от тези ресурси в замяна на това да не подновяват бойните действия срещу юга или да не нарушават корабоплаването в Червено море.

В крайна сметка истинската сила на хутите не се крие в ракетните атаки срещу Израел, а в способността им да парализират глобалното корабоплаване. Този лост за влияние обаче има своята цена – той отдалечава Йемен още повече от мира, оставяйки страната в капана на гражданската война, която продължава вече над десетилетие.

Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг заяви: „Тази ескалация заплашва да въвлече Йемен в регионалната война, което ще направи разрешаването на конфликта в страната още по-трудно, ще задълбочи икономическите последици и ще удължи страданията на цивилното население.“