Глобалната инфлация вече е факт и няма лесен начин тя да бъде спряна. Това заяви председателят на Общото събрание на АИКБ Васил Велев в сутрешния блок на bTV, подчертавайки, че основният въпрос пред правителствата не е дали ще има поскъпване, а колко силно ще бъде то.

Според него светът навлиза в период на структурен натиск върху цените, породен най-вече от ограниченията в доставките на енергийни ресурси. „Когато има свиване на доставките на петрол с около 20%, естествената реакция навсякъде е ограничаване на потреблението“, посочи Велев.

Политики, които „наливат масло в огъня“

На този фон обаче, по думите му, част от мерките в България действат в обратната посока. Той даде пример с компенсациите за скъпите горива, които вместо да ограничават потреблението, го стимулират.

„Тази мярка взима от всички – включително от хората без автомобили – и дава на тези с коли, за да продължат да карат, вместо да използват градски транспорт“, коментира той.

Според Велев подобни политики не само не решават проблема, но и допринасят за по-висока инфлация, като увеличават търсенето в момент на ограничено предлагане.

Вместо директни компенсации за горива, той предлага фокус върху ограничаване на разходите за обществен транспорт като по-ефективна и по-малко инфлационна мярка.

Ограничен ефект от „раздаване на пари“

Бизнесът предупреждава и за друг риск – финансирането на антикризисни мерки чрез заеми. Велев подчерта, че подобен подход няма да спре поскъпването, тъй като икономиките са силно свързани.

„Ако вземем заем и го раздадем, тези пари ще изтекат навън и цените така или иначе ще се повишат“, заяви той.

Глобалният петролен пазар става все по-крехък, а конфликтът в Близкия изток вече се превръща в основен фактор за цените, инфлацията и риска от глобална икономическа нестабилност

Brent върви към рекорден месечен ръст заради напрежението около Иран

Българската индустрия под натиск

Особено сериозен проблем, според Велев, остава цената на електроенергията за бизнеса. Той посочи, че предприятията в България плащат значително повече в сравнение с конкуренти в САЩ, Китай и Русия, което води до загуба на конкурентоспособност.

„Имаме два пъти по-скъпа енергия за индустрията. Това означава по-ниски заплати и затваряне на работни места“, предупреди той.

Като основна причина за това той посочи високата цена на въглеродните емисии. По думите му, за производството на един мегаватчас електроенергия в т.нар. „Марици“, към реалната цена от 50–60 евро се добавят още около 100 евро за емисии.

Решението, което предлага бизнесът, е временно спиране или ограничаване на търговията с въглеродни емисии.

„Това може да се промени с едно просто решение – мораториум върху емисиите или увеличаване на квотите“, смята Велев.

Финансовите пазари започват да се огъват под тежестта на конфликта с Иран

Инвеститорите нямат къде да се скрият

Перспективата: труден период напред

По оценка на Велев, ако високите цени на петрола се задържат, това може да струва на икономиката допълнително около 1 млрд. евро.

В заключение той подчерта, че в условията на глобална инфлация държавата трябва да избягва популистки решения и да се насочи към по-структурни мерки.

„Инфлацията няма как да бъде спряна, но може да бъде ограничена – стига да не взимаме решения, които я ускоряват“, обобщи той.