Войните в Близкия изток и енергийните шокове традиционно се разглеждат като токсична среда за рисковите активи. Историческите движения на Биткойн обаче показват далеч по-сложна картина – такава, в която петролните цени са само част от уравнението, а не неговият определящ фактор.

При предишни епизоди на рязко поскъпване на петрола реакцията на водещата криптовалута е била нееднозначна. В един от ранните цикли Биткойн губи около 21% за по-малко от десет седмици, като му отнема повече от две години да възстанови нивата си.

През март 2022 г., след ескалацията на войната между Русия и Украйна и скок на американския петрол WTI над 105 долара, Биткойн отново реагира с понижение – около 14% за седмица. Този спад обаче е напълно компенсиран в рамките на месец, въпреки че цените на петрола остават високи.

В Polymarket петминутните залози върху най-голямата криптовалута са генерирали над 60 млн. долара дневен обем на търговия

Биткойн на всеки пет минути: Новият фронт на дигиталните залагания

По-сериозният удар идва през май 2022 г., когато Европейската комисия предлага ембарго върху руския петрол. Тогава Биткойн поевтинява с 27% за дни и навлиза в продължителен 19-месечен мечи пазар.

Въпреки това, свързването на тези движения директно с цената на петрола остава спорно. Фактори като колапса на Terra-Luna и ликвидациите около криптоборсата Mt. Gox играят далеч по-съществена роля, пише CoinTelegraph.

Самият факт, че има едва три подобни съвпадения за повече от десетилетие, подкопава тезата за ясна корелация. Настоящият конфликт с Иран добавя нов слой към този дебат.

Пазарите се колебаят между ескалация и потенциален край на военните действия, след като Доналд Тръмп сигнализира готовност да прекрати операцията, дори ако Ормузкият проток остане частично затворен. Тази несигурност се пренася директно върху традиционните активи.

Контрастът е видим. Фючърсите на S&P 500 реагират с ръст след новините за евентуално деескалиране, но глобалните пазари остават под натиск. Индексът MSCI Asia Pacific се насочва към най-слабия си месец от финансовата криза през 2008 г., а американските акции са в най-дългата си серия от спадове от 2022 г. насам. В същото време петролните цени се колебаят около психологическите нива от 100–105 долара.

На този фон криптопазарът демонстрира необичайна устойчивост. Биткойн се търгува в сравнително тесен диапазон между 65 000 и 73 000 долара, като реагира на всяка ескалация, но отказва да пробие структурно надолу. Общата пазарна капитализация на криптоактивите остава около 2,3 трилиона долара – почти без промяна за седмица, в която Nasdaq 100 губи около 5%.

„Криптопазарът се оттегля, но изглежда по-устойчив от акциите“, отбелязва анализаторът Алекс Купцикиевич от FxPro, подчертавайки, че се наблюдава стабилизация, докато при традиционните пазари се оформя низходящ тренд.

Още по-показателно е сравнението със златото. По данни на JPMorgan Bitcoin преминава през кризата по-стабилно от класическите „убежища“ като злато и сребро – парадокс в среда на активен военен конфликт.

Ключовият въпрос остава какво следва. Потенциално прекратяване на войната би премахнало геополитическия риск, който държи Биткойн в диапазон. Но ако Ормузкият проток остане затворен, високите цени на петрола ще поддържат инфлационния натиск и ще усложнят очакванията за намаляване на лихвите – фактор, който традиционно тежи върху рисковите активи.