Когато американската авангардна метъл група Imperial Triumphant решава през 2015 г., че имиджът ѝ се нуждае от промяна, първоначално обмисля да използва т.нар. corpse paint – зловещ грим, популярен в блек метъла от 90-те. Но, както разказва вокалистът и китарист Закари Езрин, групата бързо осъзнава колко усилия ще изисква това – и колко неуместни ще изглеждат ритуалите след концерт: „Току-що си изнесъл цял концерт, а после трябва да седиш зад кулисите и да махаш грима си.“ 

Вместо това те избират да носят впечатляващи златни маски, вдъхновени от арт деко архитектурата на 20-те години. Това обаче също създава проблеми – например когато маските се изгубват по време на транспорт, пише The Guardian. „Имаше концерт, на който Стив Бланко носеше нова маска, сглобена от различни части. Отидохме в някакъв унгарски магазин за костюми и започнахме просто да събираме елементи и да ги комбинираме.“

Както казва Алфа – маскираният и анонимен фронтмен на португалската блек метъл група Gaerea: „Когато започнеш да се потиш, не виждаш нищо, не можеш да дишаш и не можеш да пееш, ако си с маска.”

 „Миналата година свирихме в много малък клуб в Щутгарт – претъпкан, без вентилация. Почти не помня нищо от този концерт, защото припаднах веднъж или два пъти от топлинен удар.“

Групи като Ghost и Sleep Token демонстрират как нишовите фенове могат да изкачат даден изпълнител до върха на класациите

Kiss го започнаха, Ghost го продължиха: Маскираните метъл банди остават на почит

Въпреки тези практически трудности, все повече големи имена в жанра избират да ги носят. Ghost, Sleep Token и Slaughter to Prevail оглавяват програмите на различни музикални фестивали и разпродават концертите си, като (почти) крият лицата си зад сложни театрални образи. След като през 2023 г. прогресивният метъл на Sleep Token, умело преплетен с поп елементи, превзе TikTok, на сцената се появиха и други маскирани проекти със смесено звучене като President и Cenobia.

Много от тези групи вплитат поп звучене – Sleep Token, President и френската Sunborn комбинират тежки китари с електронни аранжименти и ефирни вокали, докато при Ghost се усеща мелодика, напомняща на ABBA. Други остават крайни – като Portal, Briqueville, Batushka и Kanonenfieber.

 Както често се случва в метъла, това е доминирано от мъже явление – може би защото им позволява да се изразяват чрез костюмите по начин, който извън сцената би бил осмиван.

„Влизаме в различно психическо състояние“, обяснява Алфа, когато бива попитан защо толкова много групи са привлечени от маските. „Познавам хора, които бягат маратони и казват, че след определен момент всичко спира да е трудно и изпадаш в транс. При нас е същото.“

Макар днес маскираните метъл банди да са повече от всякога, явлението не е ново. Когато Slipknot пробиват през 1999 г., техният образ – гащеризони, бейзболни бухалки и маски с шипове и деформации – прави музиката им още по-заплашителна. Още по-рано, през 80-те, Gwar се появяват от пънк сцената във Вирджиния и стават първата маскирана метъл група с истинско влияние. Тяхната концепция – извънземни военачалници от планетата Скъмдоджия – пародира театралността на групи като Iron Maiden, които пък следват традицията на шок рок артисти като Alice Cooper, Kiss и Screamin’ Jay Hawkins.

„Ние се подигравахме на това как метъл групите се заиграват със сатанизъм и чудовища, но само повърхностно“, коментира китаристът Майк Дъркс (Balsac the Jaws of Death). „Питахме се какво ще стане, ако всичко това е истинско.“

С ексцентричните си костюми – включително покойният фронтмен Дейв „Oderus Urungus“ Броки с неговия гигантски извънземен фалос – Gwar издигат гротеската до нови нива. Всичко е ръчна изработка: „Ровехме се в контейнери за стари дивани, за да използваме дунапрена им“, разказва Дъркс.

Подобно на Gwar, много от днешните маскирани звезди имат собствена митология. Ghost се представят като подривна, дяволопоклонническа църква, оглавявана от папа скелет, като поддържат историята с поредица в YouTube и дори пълнометражен филм за героите от клира. Песните на Sleep Token – или техните „приношения“ – привидно са посветени на божество, наречено Sleep (Сънят). Тъй като групата почти никога не дава интервюта, безброй статии и теми в Reddit търсят „истинското“ значение на текстовете им.

Маските и анонимността помагат на тези формации да бъдат нещо повече от обикновени групи – те изграждат мултимедийни светове, в които феновете могат да избягат от реалността. Когато миналата година Sleep Token бяха хедлайнери на фестивала Download пред 80 000 души, полето беше пълно с ентусиазирани косплейъри. Ghost пък са монетизирали образа на фронтмена Papa Emeritus до краен предел, продавайки всичко – от реплики на маски до секс играчки с формата на неговата митра.

За Imperial Triumphant златните маски задълбочават метафората на музиката им. „Златото буквално започва да се разпада от потта и турнетата“, посочва Езрин. „Това символизира разпада на един величествен звяр.“

По-общо той допълва: „Маските съществуват във всяка култура от хилядолетия. Те те превръщат в персонаж – бог, предшественик или друго същество. Това е изключително силно в метъла.“

Един упорит режисьор, купища изгубени архиви и неочаквани срещи създават първия оторизиран филм за ранните години на легендарната банда

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

Проблемът е, че маските често подтикват нездраво любопитство около истинската самоличност на членовете на различните групи. Лидерът на Ghost Тобиас Фордж беше разкрит през 2017 г., а около Sleep Token има обсебващи опити за разкриване на самоличностите им.

Gaerea са по-спокойни по темата. „Като слушател не ме интересува кой стои зад музиката“, казва Алфа. „Искам хората да се фокусират върху нея.“

В крайна сметка, въпреки неудобствата, всички музиканти са единодушни: маските обогатяват изкуството им.

„Харесва ми, че самата група се превръща в шоуто“, подчертава Дъркс. „А маските позволяват на музикантите да достигнат до нови страни от себе си.“

Когато свали маската си, той е съвсем различен човек: „Не се чувствам толкова комфортно да съм в центъра на вниманието, когато съм просто аз, а не персонаж.“