Алкохолът е сред най-противоречивите вещества днес. Той действа като социален катализатор и средство за релаксация, но същевременно представлява сериозен риск за здравето.

„Той може да ни приспи, да ни събуди посред нощ, да повиши увереността ни и почти веднага след това да отключи тревожност“, пише Джоел Снейп в анализ за The Guardian. Според него въпросът не е дали алкохолът действа, а защо оказва толкова силен и мащабен ефект върху човешкия мозък. Той е „фармакологично промискуитетен“ – термин, който описва способността на веществото да въздейства върху множество системи в мозъка едновременно.

В контраст с вещества като кокаин, MDMA или опиати, които имат сравнително специфични механизми на действие, алкохолът влияе върху няколко неврохимични механизма едновременно – включително допамин (мотивация и награда), серотонин (настроение), ендорфини (удоволствие), както и върху двата основни невротрансмитера в мозъка: глутамат и GABA.

Снейп посочва, че този двоен ефект е ключов за разбирането на поведението ни след употреба на алкохол. „Глутаматът стимулира мозъчната активност, докато GABA я потиска. Алкохолът засилва действието на GABA и потиска глутамата, което води до познатото усещане за отпускане, намалена социална тревожност и по-свободно поведение. На практика първото, което „изключва“, е префронталният кортекс – зоната, отговорна за преценката, самоконтрола и социалните задръжки“, пише той.

В условията на засилен интерес към здравето, спестяванията и осъзнатия начин на живот, младите пътуващи все по-често предпочитат преживяванията пред консумацията на алкохол. Тази тенденция променя бизнес модела на туристическата индустрия

Да се събудиш без махмурлук: Gen Z превръща „трезвия туризъм“ в нов стандарт

С увеличаване на концентрацията на алкохол в кръвта ефектът се разширява към по-примитивни мозъчни области като малкия мозък, отговорен за координацията, и мозъчния ствол, който регулира основни функции като дишане и сърдечен ритъм. Това обяснява появата на неясна реч, загуба на баланс и забавени реакции при по-високи нива, а при екстремна употреба – и риск за живота.

Снейп отбелязва, че често се подценява т.нар. „обратен ефект“, който изпитваме на следващия ден. Докато алкохолът действа като депресант, мозъкът компенсира чрез засилване на възбудните системи, особено глутамата и стресовите механизми. След като алкохолът напусне организма, тази компенсация не изчезва веднага.

„Резултатът е състояние на свръхвъзбуда – тревожност, раздразнителност и усещане за изтощение. Повишените нива на кортизол, нарушената структура на съня и временният дисбаланс в невротрансмитерите допълнително усилват този ефект“, обяснява Снейп в своя анализ.

Той подчертава и нарастващия интерес към връзката между червата и мозъка – т.нар. ос черва–мозък. Алкохолът може да наруши чревната бариера, което позволява на бактериални фрагменти да навлизат в кръвта. Това активира имунния отговор и води до нискостепенно възпаление, което влияе върху настроението, когнитивните функции и енергията. При хронична употреба тези процеси могат да причинят дългосрочни здравословни проблеми.

Към това се добавят и добре познатите рискове: заболявания на черния дроб, високо кръвно налягане, нарушен сън и повишен риск от различни видове рак.

„Въпреки това алкохолът все още е изключително разпространен, именно защото „работи“ – той ефективно променя начина, по който обработваме стреса, социалните ситуации и емоциите“, пише Снейп.

Американско изследване показва, че GLP-1 агонистите, използвани за лечение на диабет тип 2, биха могли да намалят и риска от предозиране при хора, които вече употребяват психоактивни вещества

Лекарствата за отслабване могат да спрат зависимостите от наркотици и алкохол, сочи ново проучване

Специалистите препоръчват по-прагматичен подход: вместо да се пита дали алкохолът е „добър“ или „лош“, по-важно е да се определи каква функция изпълнява в конкретния момент – потискане на стреса, улесняване на социалната комуникация или просто навик след дълъг ден.

Разбирането на този механизъм позволява по-информиран избор. За някои хора това означава ограничаване на количеството, например до препоръчваните 14 единици седмично. За други – намиране на алтернативи със сходен ефект, но без неврохимичния „отскок“: физическа активност, дихателни техники, безалкохолни напитки или по-добър сън.

„Въпреки че алкохолът вероятно остава най-универсалният инструмент за промяна на настроението, в съвременната среда той вече не е единственият. Разликата е, че днес съществува избор – и много повече данни, които показват какво коства този избор“, заключва Джоел Снейп от The Guardian.