Кризата с психично здраве струва на европейските икономики около 76 милиарда евро годишно, което представлява приблизително 6% от общите бюджети за здравеопазване, предупреждава доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В него се отбелязва, че психичните заболявания са едно от най-значимите предизвикателства за общественото здраве и икономиката, а тяхното въздействие се простира отвъд отделните граждани.

Голяма част от общите разходи се дължи на факта, че психичните заболявания влошават други физически състояния, което води до по-сложни и скъпи лечения, посочва ОИСР.

Човек може да инвестира хиляди в добавки, но ако социалната му среда е изтощителна, тялото винаги ще плаща цената

Забравете за скъпите добавки: Емоционалната стабилност е най-мощният (и безплатен) хак за дълголетие

Прогнозите на организацията сочат, че тези състояния ще окажат дълбоко влияние върху пазара на труда, като ще доведат до средно годишно намаление на БВП с 1,7% между 2025 и 2050 г. заради по-ниското участие на работната сила и по-ниската производителност, отбелязва Euronews.

Според ОИСР тежките депресивни разстройства, тревожните разстройства и тези, свързани с употребата на алкохол, ще доведат до намаление с 2,5 години на очакваната продължителност на здравословния живот в целия ЕС през следващите 25 години, което се равнява на приблизително 28 000 преждевременни смъртни случая всяка година.

Проблемите нарастват

В страните от ОИСР честотата на психични разстройства се е увеличила с близо 21% в последните две десетилетия. Лошото психично здраве засяга повече от един на всеки пет души в страните от ОИСР и Европейския съюз.

Тревожните разстройства са най-разпространени – те съставляват приблизително 40% от всички случаи, следвани от депресивните с 20 % и свързаните с употреба на психоактивни вещества, 17 %.

Цифрите вероятно „подценяват истинския мащаб на проблема, тъй като много от по-леките състояния остават недиагностицирани или не се докладват поради социално стигматизиране и ограниченията в системите на здравеопазване“, се отбелязва в доклада.

След години на бездействие, големите компании отново инвестират в терапии за психични заболявания, докато биотехнологичните стартъпи си проправят път към нови решения

Фармацевтичният бизнес се завръща към психиатрията: кой ще води следващата вълна иновации

Младите страдат най-много

Психичните разстройства не засягат всички по еднакъв начин; жените, младите хора и лицата с нисък социално-икономически статус са особено засегнати, сочи докладът.

Сред децата и младите разпространението на психичните разстройства е високо и продължава да нараства. Според ОИСР през последните години повече от един на всеки четирима между 15 и 24 години е страдал от психично разстройство. Това е особено тревожно, тъй като психичните заболявания, започващи преди 24-годишна възраст, са по-склонни да продължат и в зряла възраст, ако не се лекуват, с последствия за цял живот.

Докладът посочва множество социални и екологични фактори като основни причини за това нарастване. Ранните ограничения, свързани с пандемията, войната, геополитическата нестабилност и икономическите кризи са допринесли за влошаването на психичното здраве.

„Тревогата, свързана с климатичните промени, се превърна в значителен повод за загриженост за по-младото поколение, като 84% от младите в световен мащаб съобщават за умерена до изключителна загриженост за бъдещето на планетата“, пишат авторите.

Изследователите посочват липсата на сън като възможен фактор за влошаването на психичното здраве при младежите, прекарващи повече от три часа дневно онлайн

Употребата на социални мрежи при децата води до тревожност и депресия в тийнейджърска възраст, сочи проучване

Проблемното използване на социалните медии също се превръща в значителен повод за загриженост, особено сред по-младите групи от населението.

Психичното здраве се подобрява с навлизането в зряла възраст, с изключение на леко влошаване при хората на 95 и повече години.

Националните политики не са достатъчни

Въпреки че в повечето страни има национални рамки за политики в областта на психичното здраве, все още съществува значителна празнина в лечението, предупреждава докладът. Смята се, че около 67,5 % от хората, които се нуждаят от психиатрична помощ в страните от ЕС, нямат достъп до лечение.

В доклада са посочени няколко пречки за това, например заплащане от пациента за определени терапии, липса на специализирани услуги в селските райони и недостиг на специалисти.

Според ОИСР основна тенденция в реформите е прехвърлянето на управлението от болниците към интервенции на общностно равнище, включително първична медицинска помощ, училища и работни места.

„Ранните, превантивни подходи извън болничната среда могат да са ефективни и по-евтини“, отбелязват в доклада.