Близо двама на всеки пет служители в Европа са изложени на риск от психично заболяване, според ново проучване.

Доставчикът на здравни услуги и технологии TELUS Health публикува своя годишен индекс на психичното здраве за състоянието на работниците в шест европейски страни: Франция, Италия, Испания, Полша, Германия и Нидерландия.

Във всяка страна са анкетирани 500 души, като тези с резултат под 80 се считат за изложени на риск.

Резултатът по отношение на психичното здраве варира в зависимост от страната, като Испания има 48% служители, класифицирани като високорискови за проблеми с психичното здраве, следвана от Полша (45%) и Италия (43%), съобщава Euronews.

За разлика от тях, Нидерландия има най-ниския дял на служители с висок риск за психичното здраве - 24%.

Фактори за състоянието на психичното здраве

„Има три основни фактора, определят състоянието на психичното здраве. Първият е ситуацията в дадената страна“, обяснява Паула Алън, глобален лидер и вицепрезидент по изследваниятав TELUS Health.

Тя отчита географската близост на Полша до Украйна, която е във война от над 1000 дни.

Различията в културата и инфраструктурата също могат да играят роля, както и полът, възрастта и социално-икономическият статус на жените, например, отчитайки резултати за психично здраве с повече от пет точки по-ниски от мъжете.

„Светът, който преживявате, когато сте жена, и светът, който преживявате, когато сте мъж, са различни“, казва Алън, споменавайки различията по отношение на финансовите ресурси, заетостта и разделението на труда.

„Съществува и несъответствие в здравеопазването. Точно сега виждаме много ясно, че начинът, по който здравната система реагира на мъжете и жените, е много различен“, допълва тя и посочва, че жените са по-склонни да имат негативен опит с доставчиците на здравни услуги.

Отчитат се и недостатъчно признатите здравословни проблеми на жените като ендометриоза, перименопауза и менопауза.

Физическото здраве и финансовата сигурност като фактори за психическо благополучие

Проучването установява, че служителите, които спортуват често, имат по-добри резултати за психичното здраве.

Повече от един от 10 обаче не са участвали в никаква физическа активност, което води до загуба на близо три допълнителни работни дни годишно. Резултатите им за психично здраве са с почти 10 точки по-ниски.

Над шест часа в седнало положение или бездействие се свързват с по-лошо психично здраве.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва 2,5 до 5 часа активност с умерена интензивност на седмица или 1,3 до 2,5 часа по-интензивни упражнения.

Работниците без спестявания са три пъти по-склонни да изпитват тревожност или депресия.

„Това ви поставя в състояние на безпокойство, дори и да е ниско ниво на хронична тревожност. Така че открихме, че най-големия фактор за лош резултат за психично здраве е точно тази липса на спестявания“, допълва Алън.

„Невъзможно е да бъдете в оптимално благосъстояние, ако имате такава ситуация. Така че не става въпрос само за по-ниски доходи, а за липса на защитна мрежа“.

Работниците без спестявания имат оценка за психично здраве около 42 в сравнение със средната стойност от 62.

Какво могат да направят компаниите?

Алън подчертава важната роля, която работодателите играят в подкрепа на благосъстоянието на служителите, отбелязвайки, че услугите, които предоставят, могат да имат дълбоко въздействие.

Работодателите, обяснява тя, трябва да проектират работна среда, която е в съответствие с насоките за здравословни и безопасни условия на труд, за да минимизират рисковете за служителите както за физическото, така и за психическото здраве.

Те могат също така да предприемат стъпки за подобряване на физическото и психическото здраве на служителите чрез инициативи като програми за обучение, обучение за устойчивост и здравни насоки и да интегрират тези рамки в културата на компанията.

„Това наистина ви дава такъв вид устойчива рамка и ползите, които получавате като работодател, се увеличават с всяка стъпка, която предприемате в това отношение“, допълва Алън.