Човешката раса страда от собствения си успех.

Нашата изобретателност, способността да продължаваме да изобретяваме и да правим нововъведения, означава, че живеем на огромна дистанция от еволюционната си приспособимост.

Какво означава това?

Една от причините поради които съвременните богати общества се борят с нарастващото затлъстяване, е, че човешкото тяло е създадено за лов. Поставете ни в среда с изобилие от вкусна храна и удобни столове, и ще напълнеем. Затлъстяването, заедно с атеросклерозата, остеопорозата, някои видове рак, диабет и други заболявания, неслучайно се наричат „болести на модерността“, пише в анализ по темата Financial Times.

Следващата вълна от лекарства срещу затлъстяване може да помогне на хората да отслабнат още повече - и да засили огромното богатство на някои компании

Фармацевтичните компании се състезават за следващия Ozempic

Разбира се, да бъдем много далеч от средата, за която сме еволюирали, е фантастична сделка за всички човешки същества. Замислете се колко по-кратко са живели хората през изминалите векове и особено преди откриването на пеницилина през 1928 г.

Но въпреки еволюцията в медицината, болестите на модерността са особен проблем. В по-голямата си част есеистичният въпрос, на който съвременните социални държави трябва да отговорят, е „как да се справим с причините за влошено здраве, без да доведем хората до бедност поради разходите за лечение“.

Цената на това предизвикателство сега е част от причините, поради които разходите за здравеопазване продължават да нарастват – основно в богатия свят.

Profit.bg

„Пазарът на самотата“: Новата цел за инвеститорите

Още по-сложни от политическа гледна точка са съвременните състояния, които по дефиниция имат неясна диагноза, като например депресията и тревожността.

При физическите усложнения една артерия или е увредена, или не е. Човешкото тяло или произвежда инсулин, или не. Все повече доказателства сочат, че депресията също предизвиква измерими промени в мозъчната дейност, но това се отнася и за скръбта – състояние, което много хора не считат за нездравословна част от емоционалния живот.

И докато можем да изследваме костите на починали преди векове хора и и да правим полезни изводи за физическите заболявания, не можем да сме сигурни за психическите. Това означава, че макар да има ожесточени спорове как да се плащат медицинските интервенции за борба с физическите болести на съвременността и от кого, малцина твърдят, че остеопорозата не съществува или че увредените артерии могат да бъдат излекувани със силата на волята.

Те влияят негативно на хора с диагнози като Алцхаймер, менингит, епилепсия, множествена склероза депресия и шизофрения

Климатичните промени засилват неврологичните разстройства

През 2024 г. със сигурност има повече официални диагнози за психичното здраве, отколкото през 1621 г., когато ученият Робърт Бъртън, пишейки „Анатомия на меланхолията“, я описва като болест, „толкова тежка, толкова разпространена“.

Но не можем да сме сигурни, че увеличаването на броя на диагнозите е показател за нещо повече от по-добро водене на документация и по-добри медицински познания. Освен това има значително повече лекари. Също толкова важно е, че има по-малко причини за това, което Бъртън описва като меланхолия на „разположението“.

Ако се придържаме към определението на Бъртън, че това, което отличава депресията, е, че тя е характерна за състоянието ви на покой, средностатистическият човек от XVII век е прекарвал много повече време в скръб или болка, и следователно е имал много по-малко време да осъзнае или да определи, че също изпитва тежката и често срещана болест на Бъртън.

Изследователи твърдят, че процедурата - наречена DBS - би могла да помогне на близо 3 милиона души с депресия, която не се поддава на друго лечение

Имплантиране на надежда: Пейсмейкър за мозъка е новият лек срещу депресията

Така че точно както при запушените артерии и диабета, нарастващият брой на психиатричните диагнози в общи линии е „добър“ проблем.

Вярно е, че тези заболявания са скъпи за държавите, домакинствата, компаниите или и за трите взети заедно.

И в опитите да се справят с тях политиците се изкушават да избегнат сложните разговори кой плаща и кой носи отговорност за справяне с проблема. Но няма основателна причина да смятаме, че психичните болести на съвременността са по-малко реални от физическите: и точно както при физическите оплаквания, те са резултат на успеха, който самите ние сме постигнали.