Криза на безнадеждност при Gen Z: Не икономиката, а психиката има значение
Връзката между психичното здраве и надеждата за бъдещето обяснява разликите в нагласите на различните поколения
Американците са известни с репутацията си на заклети оптимисти.
Те спазват концепцията "мога да се справя с всичко" и следват американската мечта – идеята, че мотивираните хора имат свободата да преследват мечтите си и да подобрят живота за себе си и своите семейства.
Последните проучвания обаче показват, че много американци все повече губят вяра в бъдещето на страната.
Проучване на изследователския център Pew за 2023 г. показва, че най-малко две трети от американците смятат, че до 2050 г. САЩ ще станат икономически по-слаби, по-малко важни в света и по-разделени в политическо отношение.
Проучване на Wall Street Journal-NORC за 2023 г. установява, че близо 80% от американците не очакват животът на поколението на техните деца да бъде по-добър, отколкото е бил за собственото им, пише в анализ Fortune.
Изгубени надежди
Екипът от Лабораторията за просперитет към Института Арчбридж, в партньорство с NORC към Чикагския университет, проведе проучване сред национална представителна извадка от малко над 2000 американци относно надеждата им за бъдещето.
Особено важно е разграничението между личната надежда и надеждата на по-широко национално или глобално ниво.
Добрата новина е, че повечето американци продължават да имат надежда за личния си живот: 82% се надяват на собственото си бъдеще, 85% се надяват на бъдещето на семейството си, а 74% се надяват на бъдещето на местната общност.
Има известни разлики в демографските групи, но в по-голямата си част тези високи нива на надежда характеризират американците от различни полове, възрасти, раси, етноси, доходи и политически групи.
Само 56% от анкетираните обаче се надяват на бъдещето на САЩ, което е тревожна тенденция в годината на избори. Само 44% вярват, че през следващите десетилетия хората ще постигнат значителен напредък по отношение на основните обществени и глобални предизвикателства.
Респондентите са запитани и за тяхното настоящо психично здраве и именно тук се забелязват най-фрапиращите разлики. Например 90% от анкетираните, които казват, че психичното им здраве е добро, са обнадеждени за бъдещето, в сравнение с 49%, които казват, че психичното им здраве не е добро.
Истинската причина за липсата на надежда
Въпреки че често мислим за психичното здраве като за личен проблем, то има по-широки обществени последици.
Психичните заболявания намаляват социалното доверие и поведението, което насърчава обществения разцвет, като например участието в работната сила и предприемачество.
Психичното здраве може да повлияе на вижданията на хората за бъдещето на нацията и за човешкия прогрес.
В проучването процентът на американците, които са обнадеждени за бъдещето на САЩ, спада от 62% сред тези, които казват, че психичното им здраве е добро, до 32% сред тези, които казват, че е лошо.
Тази връзка между психичното здраве и надеждата за бъдещето обяснява разликите в различните възрастови групи.
Участниците под 30 години са по-малко обнадеждени от по-възрастните американци. Този спад се дължи на по-лошото психично здраве сред по-младите.
Всъщност младите хора, които са в добро психично здраве, са най-обнадеждената група, когато става въпрос за бъдещето на нацията - 71% от тях са обнадеждени за бъдещето на САЩ в сравнение с 60% във всяка друга възрастова група.
Психичното здраве и свързаните с него проблеми, като самотата, може да се окажат една от най-значимите пречки пред човешкото процъфтяване и напредък в нашето съвремие.
Въпреки че живеем в епоха на материално изобилие, ако хората не възприемат мислене, изпълнено с надежда, те няма да използват напълно способността си да подобрят живота си и да се справят с основните предизвикателства, пред които сме изправени днес.
Изследванията показват, че когато хората са обнадеждени за бъдещето, те са по-самоуверени, мотивирани, устойчиви, ангажирани в своите общности, креативни и иновативни.
В резултат на това хората, изпълнени с надежда, са склонни да постигат по-успешно своите стремежи и е по-вероятно да възприемат живота си като смислен.
Живеем в свят, пренаситен с медии, в който постоянно сме изложени на негативни новини и социални коментари, фокусирани върху недоволството, което може да ни накара да чувстваме, че пречките пред човешкия прогрес са непреодолими, допълват авторите на изследването.
Но ако погледнем назад към историческите периоди, доминирани от войни, глад, болести, бедност, дискриминация и социални сътресения, ще открием, че надеждата за това как хората имат сила да изградят по-добро бъдеще, е изиграла решаваща роля, за да вдъхнови преодоляването на препятствията и да създаде по-добрия свят, в който живеем днес.