Русия многократно е насочвала дронове и ракети в близост до изведената от експлоатация АЕЦ „Чернобил“. Тези действия при атаките срещу Украйна увеличават риска от сериозен инцидент, заяви пред Reuters главният прокурор на страната.

Главният прокурор Руслан Кравченко предостави писмени коментари с непубликувани досега факти за руската военна активност край ядрени обекти. Тези разкрития бяха направени точно преди Украйна да отбележи в неделя 40-годишнината от аварията в Чернобил.

Освен изведената от експлоатация Чернобилска АЕЦ, Украйна разполага с още четири атомни електроцентрали. Сред тях е и най-голямата в Европа, разположена в южната Запорожка област, която е под руски контрол от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

От началото на войната руските хиперзвукови ракети „Кинжал“ многократно са преминавали в близост до Чернобил и АЕЦ „Хмелницки“ в Западна Украйна. Кравченко посочва, че общо 35 такива ракети са засечени на разстояние до около 20 км от двата обекта. При 18 случая ракетите са преминали на такова разстояние и от двете централи в рамките на един полет.

„Подобни изстрелвания не могат да бъдат обяснени с никакви военни съображения. Очевидно е, че прелитанията над ядрените обекти се извършват единствено с цел сплашване и терор“, допълва той.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) подчертава, че редовно докладва за военна активност в близост до ядрени централи и за атаки срещу електрически подстанции, които са ключови за ядрената безопасност.

„Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси многократно е изразявал дълбока загриженост относно рисковете и опасностите от тези военни действия за ядрената безопасност и сигурност“, се казва в изявление на агенцията.

„Той също така нееднократно призова за максимална сдържаност в близост до ядрени обекти, за да се избегне рискът от ядрена авария.“

Ракети, паднали по време на полет

„Кинжал“ е въздушно изстрелвана хиперзвукова ракета, способна да носи бойна глава от 500 килограма, и е сред оръжията, активно популяризирани от руския президент Владимир Путин. При скорост от около 6500 км/ч тя изминава 5 км за няколко секунди.

В три отделни случая, по думите на Кравченко, ракети „Кинжал“ са паднали по време на полет и са се разбили на около 10 км от АЕЦ „Хмелницки“.

Не е ясно защо ракетите са паднали, но според него отломките не показват признаци да са били свалени от противовъздушната отбрана.

Аварията в Чернобил през 1986 г. разпространи радиация в цяла Европа и принуди съветските власти да мобилизират огромни ресурси за справяне с последиците. Последният действащ реактор на централата беше спрян през 2000 г.

В началото на инвазията Русия окупира Чернобилската зона за повече от месец при опита си да напредне към Киев. Впоследствие руските сили се изтеглиха от района.

От юли 2024 г., когато Русия започна интензивни атаки с дронове срещу Украйна, радарите са засекли поне 92 руски дрона, прелетели в радиус от 5 км около защитния саркофаг на Чернобил.

Саркофагът е изграден, за да предотврати изтичане на радиация от реактор №4, който избухна на 26 април 1986 г. и предизвика огромен пожар.

Реалният брой на прелитанията вероятно е значително по-висок, тъй като радарните следи могат да отразяват повече от един дрон, а понякога дронове изобщо не се засичат, уточнява Кравченко.

„Умишлените прелитания на дронове с мощна бойна глава над ядрени обекти са най-малкото крайно безотговорни и показват пълно пренебрежение към безопасността на цивилното население не само в Украйна, но и в цяла Европа“, допълва той.

Необратима корозия

През февруари миналата година обект, определен от Украйна като руски ударен дрон с голям обсег, удари Чернобилската централа и проби защитния радиационен щит.

Кремъл отрече руска намеса, заявявайки, че армията не атакува ядрена инфраструктура и че Украйна вероятно е извършила атаката като „провокация“.

Европейската банка за възстановяване и развитие изчислява, че ремонтът на щетите ще струва поне 500 милиона евро, като без него в рамките на четири години ще започне „необратима корозия“ на конструкцията.

Разследване на украинската прокуратура стига до извода, че атаката вероятно е била умишлена, отбелязва Кравченко.

Оценката се основава на стръмния ъгъл, под който дронът е ударил защитния щит – при финалната фаза на полета подобни дронове обикновено се насочват рязко към целта и ускоряват до удара.

Според Кравченко руската армия вероятно използва района на Чернобил като маршрут за атаки с дронове, за да избегне зоните с плътно украинско противовъздушно покритие.

Украйна, която разполага с ограничени средства за противовъздушна отбрана за защита на територия, два пъти по-голяма от Италия, концентрира системите си около населени места и ключова инфраструктура.

Чернобилската зона, разположена на по-малко от 10 км от границата с Беларус и на около 100 км от Киев, е обградена от зона на отчуждение с радиоактивно замърсена територия.