Американската икономика е нараснала с по-слаб от очаквания темп през първото тримесечие, на фона на засилващ се инфлационен натиск и поскъпваща енергия вследствие на войната в Близкия изток.

Брутният вътрешен продукт на САЩ се е увеличил с годишно изчислен темп оттемп от 2% през първото тримесечие, показват данни на Бюрото за икономически анализи на САЩ. Растежът се ускорява спрямо едва 0,5% в края на 2025 г., но изостава от очакванията на анализаторите за 2,2%, според анкета на Bloomberg.

Данните подчертават непропорционално голямата роля, която бумът в изкуствения интелект играе за икономическия растеж. Разбивката на Бюрото за икономически анализи на САЩ показва, че най-големият принос за БВП идва от фиксираните инвестиции – 1,48 процентни пункта.

Последните финансови отчети на технологичните компании, които доминират инвестиционния цикъл, показват, че гигантите Amazon, Meta, Microsoft и компанията майка на Google – Alphabet – очакват общо да увеличат капиталовите си разходи със 77% спрямо рекордните 410 млрд. долара през миналата година.

Потребителският сектор допринася с малко над 1 процентен пункт, държавните разходи – с 0,7 пункта, докато търговският дефицит на САЩ отнема 1,3 процентни пункта от растежа.

Данните идват след слабия край на 2025 г. и в момент, когато централните банки от двете страни на Атлантика предпочитат да задържат лихвените проценти без промяна. Федералният резерв вече обяви, че запазва разходите по заемите, а Европейската централна банка и Английската централна банка последваха този ход.

Централните банки изчакват ефекта от конфликта върху инфлацията, докато растежът се забавя

ЕЦБ последва Фед и Английската централна банка, запазвайки лихвите без промяна

Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли определи нивото на лихвите от 3,75% като „разумно предвид състоянието на икономиката и непредсказуемостта на събитията в Близкия изток“, като подчерта, че институцията ще следи внимателно ефекта върху британската икономика.

От Европейската централна банка предупредиха, че „колкото по-дълго продължава войната и колкото по-дълго енергийните цени остават високи, толкова по-силен ще бъде ефектът върху инфлацията и икономиката“, като отбелязаха засилване на рисковете от по-висока инфлация и по-слаб растеж.

Серията от решения съвпада с публикуването на ключови макроикономически данни, които очертават ефекта от двумесечния конфликт върху глобалната икономика.

Разходите за енергия са основният двигател зад последното ускорение на инфлацията, посочва Евростат, като те нарастват с 10,9% спрямо 5,1% през март

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 3% заради енергийния шок от Близкия изток

В еврозоната инфлацията се е ускорила до 3% през април, над очакванията на анализаторите, докато икономическият растеж се е забавил до 0,1% през първото тримесечие – комбинация, която засилва опасенията от стагфлационен натиск.

В САЩ ценовият натиск също се засилва. Индикаторът за инфлация, предпочитан от Федералният резерв – индексът на личните потребителски разходи (PCE) – се е ускорил до 3,5% през март на годишна база, спрямо 2,8% месец по-рано, достигайки най-високото си ниво от май 2023 г.

Базисният показател за инфлацията, който изключва храните и енергията, също се е повишил – до 3,2% от 3% през февруари.

Енергията остава ключов фактор зад инфлацията. Войната доведе до рязко поскъпване на горивата в САЩ, като според данни на AAA цената на галон бензин е достигнала 4,30 долара – спрямо под 3 долара в края на февруари.

Комбинацията от ускоряваща се инфлация и забавящ се растеж оставя централните банки в сложна позиция – между необходимостта да овладеят ценовия натиск и риска да задушат икономическата активност в момент на висока геополитическа несигурност.