Сирия започва да разследва масови убийства от времето на Асад
Новото управление е обвинявано в прилагане на „показно правосъдие“ и сключване на сделки с лица, свързвани с масовите екзекуции в Тадамон през 2013 г.
,fit(1001:538)&format=webp)
Новината за ареста на Амджад Юсеф – служител на сирийското разузнаване, участвал в масовите екзекуции в Тадамон през 2013 г. – предизвика широки обществени реакции. Сред присъстващите на последвалите улични чествания бе и Ахмад ал-Хомси, който подчертава значението на задържането за близките на жертвите.
„Празнувахме почти три-четири дни. Хора от съседни райони ни изпращаха камили, овце и добитък, които да заколим и раздадем. Сълзите от радост не спираха“, разказва пред The Guardian 33-годишният активист от Координационния комитет за Тадамон, който документира зверствата в квартала на Дамаск.
За него и за мнозина в страната арестът на Юсеф е важен момент в дългия път към търсене на отговорност за престъпленията на режима на Башар Асад. Видеозаписът, на който Юсеф екзекутира цивилни като част от серия от масови убийства с поне 300 жертви, се превърна в символ на бруталността на режима.
Радостта на ал-Хомси обаче бързо се превръща в гняв, след като сирийското министерство на вътрешните работи публикува видео с признание на Юсеф, в което той заявява, че е действал сам.
„Разбира се, че това ни разстрои. Това прикрива други замесени“, казва ал-Хомси. „Има още много извършители. Искаме да знаем кой е заемал ръководни позиции по време на тези събития.“
Случаят илюстрира конфликта между два фундаментални подхода към преходното правосъдие в Сирия. От една страна, пострадалите настояват за пълна отчетност и прозрачност на съдебните процеси. От друга страна, част от настоящото управление приоритизира държавната сигурност, като прилага избирателни арести и сключва стратегически споразумения с цел запазване на политическата стабилност.
„Преминахме от преходно към селективно и показно правосъдие“, коментира изследователят Али Алджасем от Университета в Утрехт. „Идеята е да арестуваш няколко души, да ги покажеш по телевизията и да ги използваш като изкупителни жертви.“
Той обръща внимание и на първото съдебно заседание срещу Атеф Наджиб – бивш ръководител на политическата сигурност в Дераа и братовчед на Асад. Появата на Наджиб в съдебната зала, изправен пред един от младежите, изтезавани по негово разпореждане в началото на конфликта, се превърна в символ за напредъка на правосъдието. Според експерти обаче прекаленият фокус върху наказанието на отделни личности крие риск от пренебрегване на необходимостта от системно разследване на всички извършени престъпления.
„Преходното правосъдие не е само наказание – то е възстановяване на обществото и доверието към институциите. Показността не трябва да измества справедливостта“, подчертава Нуша Кабават от Международния център за преходно правосъдие.
Алджасем предупреждава, че фокусът върху текущата сигурност може да има дългосрочни негативни последици. Според него споразуменията с представители на предходното управление носят риск от възпроизвеждане на авторитарни модели. Правителството прилага прагматичен подход, сключвайки договорености с лица, натрупали капитал по време на конфликта, срещу предоставяне на активи и информация. Същевременно се наблюдава осигуряването на временен имунитет за бивши служители от апарата за сигурност в замяна на тяхното съдействие.
Ключова фигура в този процес е Фади Сакр – бивш командир на проправителствена милиция, който изпълнява ролята на посредник между стария и новия елит. Въпреки че срещу него има обвинения за участие в масови убийства, той категорично ги отхвърля.
„Дори тези, които го защитават, признават, че е виновен, но въпреки това го смятат за полезен“, пояснява Алджасем.
В рамките на сирийската администрация се наблюдават разминавания в позициите относно правосъдието, но ключовите решения в сферата на сигурността се концентрират в тесен кръг около президента Ахмед ал-Шараа. Държавният глава залага на прагматичен курс, при който взаимодействието с представители на предишното управление е честа практика. Този подход обаче генерира напрежение сред пострадалите от конфликта, които, въпреки стремежа си към стабилност, отправят критики към липсата на отчетност и прозрачност в процеса.
„Имаме доверие в правителството, но ще настояваме за правата си“, посочва ал-Хомси.
Паралелно с това правителството работи за намаляване на напрежението чрез диалог между общностите и срещи между извършители и жертви в някои региони. Резултатите обаче са неравномерни.
Сирийската правна система също не е напълно подготвена да разглежда престъпленията от войната – в наказателния кодекс липсват ясни дефиниции за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Въпреки това общественият натиск за справедливост се засилва. Комисията за преходно правосъдие подготвя дело срещу Сакр, както и по-широк процес срещу участници в масовите убийства в Тадамон.
„Само арест не е правосъдие“, заявява заместник-председателят на комисията Захра ал-Барази.
В продължение на години ал-Хомси тайно е документирал престъпленията в Тадамон. Сега, след падането на режима на Асад, той настоява събраните доказателства да бъдат използвани.
„Хората искат да се върнат и да възстановят домовете си“, отбелязва той. „Но това място е масов гроб. Не може просто да се изтрие.“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)