Петролната криза може да се превърне в пълномащабна катастрофа в рамките на месец

Глобалните петролни резерви досега смекчаваха сериозните прекъсвания в производството, причинени от войната на САЩ и Израел с Иран – както и почти пълното блокиране на корабоплаването през Ормузкия проток.

Но с отслабващите надежди за мир и при инфлация в САЩ, достигнала най-високото си ниво от три години във вторник, анализаторите започват да бият тревога за намаляващите енергийни резерви.

От геополитическа гледна точка настоящият застой в мирните преговори и комбинацията от ултиматуми и удължавания може да продължат дълго, казва пред MarketWatch Хайме Брито, изпълнителен директор по рафиниране и петролни продукти в Dow Jones Energy.

„Но от енергийна гледна точка това е проблем, който става все по-голям с времето – и с всяка изминала седмица пазарите се затягат все повече“, добавя той.

Ако войната в Близкия изток не приключи скоро, светът – включително развитите държави от Г-7, които разчитат на значителните си резерви - „ще започне да изпитва недостиг“, предупреждава Ипек Озкардеcкая, анализатор в Swissquote.

Анализатори от J.P. Morgan също посочват, че търговските запаси от суров петрол в развитите страни могат да достигнат критични нива още в началото на юни.

На теория глобалните запаси от петрол изглеждат достатъчни и включват както търговски резерви, държани от компании, така и стратегически резерви на правителствата. Но не всеки барел е лесно достъпен, а работата при ниски нива на запаси създава допълнителни рискове.

Точните количества са трудни за определяне, тъй като както компаниите, така и правителствата пазят тези данни в тайна.

Анализатори от Morgan Stanley оценяват глобалните запаси (търговски и стратегически) на около 5,75 милиарда барела, Societe Generale – на около 7,8 милиарда, а J.P. Morgan – на приблизително 8,2 милиарда барела. За сравнение, през 2020 г. запасите са били около 9 милиарда барела.

Според Антоан Халф от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет спадът в запасите е „неравномерно разпределен по региони и по видове продукти“, като най-сериозните намаления са в по-слабо видимите сегменти на пазара.

„Азия е основният пазар за петрола от Персийския залив и именно там натискът върху запасите е най-силен“, посочва той пред MW. Запасите в Азия (без Китай) са спаднали с около 12% от началото на войната на 28 февруари – до най-ниските си нива от поне десет години.

През март Международната енергийна агенция координира освобождаването на 400 милиона барела от стратегическите резерви на страните членки, като почти половината от тях идват от стратегическия резерв на САЩ.

Ограничаването на търсенето – включително съкращения на полети от авиокомпании и рестрикции, основно в Азия – също помага за овладяване на кризата. Според J.P. Morgan глобалното търсене на петрол е спаднало с 2,8 милиона барела дневно през март, като спадът се задълбочава до 4,3 милиона през април и около 5,5 милиона през май.

„Основното ни предположение е, че ускореното изчерпване на запасите в крайна сметка ще принуди отварянето на Ормузкия проток – по един или друг начин“, посочват анализаторите на J.P. Morgan.

Анализатори от Morgan Stanley предупреждават, че петролните пазари са в „надпревара с времето“, тъй като факторите, които досега ограничаваха ценовите шокове, ще отслабнат, ако Ормузкият проток остане затворен през юни.

Дори и след евентуален край на конфликта и възобновяване на трафика, ще са необходими седмици за нормализиране на доставките, а пазарите ще продължат да калкулират риска от нови прекъсвания.

Държавната петролна компания на Саудитска Арабия Saudi Aramco предупреди, че ако протокът остане затворен още седмици, пазарният баланс може да се възстановява чак до 2027 г., а предизвикателствата пред доставките ще продължат.

Това потвърждава и позицията на американските енергийни гиганти Exxon Mobil и Chevron, които отчетоха спад на печалбите си за последното тримесечие и подчертаха сериозните сътресения, причинени от конфликта.

Европа между енергийните кризи и битката за устойчивост: Проблеми и решения

Цените на петрола, които се повишиха в понеделник ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отхвърли отговора на Иран на американско предложение за край на войната, продължиха възхода си и във вторник. Фючърсите на американския лек суров петрол West Texas Intermediate се покачиха с 2,8% до 102,30 долара за барел, докато международният бенчмарк Brent нарасна с 3,4% до 107,77 долара.

На Уолстрийт технологично ориентираният индекс Nasdaq и широкият S&P 500 приключиха вторник съответно със спад от 0,7% и 0,2%, докато индустриалният Dow Jones Industrial Average завърши с ръст от 0,1%.

Преди началото на търговията във вторник данните на Бюрото по трудова статистика за индекса на потребителските цени в САЩ показаха, че инфлацията е достигнала 3,8% на годишна база през април – спрямо 3,3% през март и в съответствие с очакванията на икономистите. Ако се изключат волатилните цени на храните и енергията – като бензинът е поскъпнал с над 1,50 долара за галон от началото на войната – т.нар. базисна инфлация се е ускорила до 2,8% от 2,6% през март, над прогнозите от 2,7% и най-високо ниво от септември насам.

„Общата инфлация ясно показва натиска върху американските потребители от войната с Иран, като цените на енергията и храните се покачват осезаемо. За съжаление, инфлацията през май вероятно също ще остане висока“, казва Роналд Темпъл, главен пазарен стратег в Lazard, цитиран от Investopedia.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която влияе върху лихвите по ипотеките и потребителските кредити, достигна 4,46% към 16:00 ч. източно време, спрямо 4,41% при затварянето в петък.

Фючърсите на златото се понижиха с 0,4% до 4710 долара за тройунция. Bitcoin се търгуваше около 80 800 долара, под нивата от около 82 100 долара по-рано. Индексът на щатския долар се повиши с 0,3% до 98,28.