Японската централна банка повиши във вторник основния си лихвен процент до 1% – най-високото му ниво от повече от 30 години. Решението беше в съответствие с очакванията на икономистите, анкетирани от Reuters, и представлява поредна стъпка в процеса на нормализиране на паричната политика, започнал през 2024 г.

Това е първото увеличение на лихвите от декември насам, когато те бяха повишени до 0,75%, както и първият случай от 1995 г. насам, в който лихвеният процент достига 1%.

Затягането на паричната политика идва в момент, когато Япония се бори със слабата йена и ускоряващата се инфлация, частично подхранена от войната с Иран.

След решението основният японски индекс Nikkei 225 се повиши с 0,46%, йената поскъпна леко до 160,22 йени за долар, а доходността по 10-годишните японски държавни облигации нарасна с 3 базисни пункта до 2,615%.

Централната банка също така обяви, че ще продължи да намалява покупките на държавни облигации с по 200 млрд. йени на тримесечие, след което ще прекрати постепенното ограничаване и от април 2027 г. ще поддържа месечни покупки на японски държавни облигации за 2 трилиона йени.

Кристин Лагард направи исторически паралел с Наполеон и управлението на Banque de France преди два века

Независимостта на централните банки е подложена на изпитание, предупреждава президентът на ЕЦБ

Инфлацията остава основна грижа

От банката посочват, че потребителската инфлация в страната остава под целевото равнище от 2% благодарение на правителствените мерки за ограничаване на въздействието на по-високите енергийни цени върху домакинствата.

„Въпреки това прехвърлянето на по-високите цени на суровия петрол към бизнеса се случва с относително бързи темпове и може да доведе до поскъпване на широк кръг потребителски стоки“, предупреждава централната банка.

Това вече се вижда в индекса на производствените цени в Япония, който през май нарасна с 6,3% на годишна база – най-бързият му ръст от повече от три години, основно заради по-високите енергийни разходи.

Аргументите за намаления отслабват, докато пазарът на труда се засилва, инфлацията остава над целта, а AI еуфорията подхранва инвестициите и потреблението

Тръмп иска по-ниски лихви. Уорш ще трябва да му поднесе лошите новини

Слабата йена също натиска за по-високи лихви

Отслабването на японската валута също е подкрепило аргументите за повишаване на лихвите.

След като през май японските власти похарчиха около 11,7 трилиона йени (73,5 млрд. долара) за валутни интервенции, йената отново отслабна и достигна нивото от 160 йени за долар, около което се задържа през по-голямата част от юни.

„Да се намесваш на валутния пазар, без да променяш вътрешната парична политика, е като да натискаш спирачката, докато държиш крака си здраво върху газта – в най-добрия случай пътниците се забавляват, а в най-лошия износваш спирачките“, коментира пред CNBC Йеспер Кол, експертен директор в базираната в Токио финансова група Monex Group.

Макар слабата йена да подобрява конкурентоспособността на японския износ, тя също така увеличава внесената инфлация и натоварва публичните финанси, тъй като правителството е принудено да субсидира домакинствата срещу поскъпването.

Администрацията на премиера Санае Такаичи вече прие допълнителен бюджет от 3 трилиона йени за компенсиране на нарастващите енергийни разходи, само няколко месеца след приемането на редовния държавен бюджет.

Основната инфлация в Япония се забави повече от очакваното през април до 1,4% – най-ниското ниво от март 2022 г. насам. Общата инфлация също беше 1,4%, което е четвърти пореден месец под целта на централната банка от 2%.

Анализатори обаче подчертават пред CNBC, че ниските инфлационни показатели до голяма степен са резултат от правителствени мерки за ограничаване на ценовия натиск, включително премахването на данъка върху горивата и въвеждането на безплатно средно образование за всички ученици.

Стратегът на BofA Майкъл Хартнет предупреждава, че когато музиката спре, инвеститорите трябва да бъдат „дълги в смирението и къси в самонадеяността“

Как да оцелеем след спукването на пазарен балон? Уроците от 1929 г., Япония и дотком манията

Австралийската централна банка запази основния си лихвен процент

Междувременно Австралийската централна банка запази във вторник основния си лихвен процент на ниво от 4,35%, като същевременно заяви, че е готова да повиши лихвите при необходимост, за да поддържа ценовата стабилност и пълната заетост.

В изявлението си RBA посочва, че инфлацията все още е „твърде висока“, което налага запазването на лихвите без промяна, докато централната банка оценява ефекта от предишните увеличения на лихвените проценти и последствията от нарушенията в доставките на петрол.

По-рано този месец Австралия съобщи, че брутният вътрешен продукт е нараснал с 2,5% на годишна база през първото тримесечие на годината. Данните обаче останаха под очакванията на анализаторите и съвпаднаха с темпа на растеж от предходното тримесечие.

На тримесечна база икономиката е нараснала с едва 0,3% при прогноза за 0,5% според анкета на Reuters, което представлява забавяне спрямо ръста от 0,9% през предходното тримесечие.

Въпреки по-слабия икономически растеж инфлацията остава над целевия диапазон на централната банка. През април тя се забави до 4,2% на годишна база, но все още е значително над целта на RBA от 2% до 3%.

„По-високите цени на горивата допринасят пряко за инфлацията и има признаци, че това вече се прехвърля върху цените на други стоки и услуги. Затова е вероятно инфлацията да остане висока още известно време“, посочват от Австралийската централна банка.