Човешкият ум е инструмент за справяне с реалността, която често е непоносимо объркваща. Милиони години еволюция са оформили мозък, способен да извлича смисъл и ред от смазващата сложност на света, за да гарантира нашето оцеляване. Основна част от тази вътрешна симулация е идентичността, която често се изгражда чрез противопоставяне. Понеже знаем твърде много за себе си, ние непрекъснато се опитваме да се опростим, за да дефинираме кои сме. Много по-лесно обаче ни е да повярваме в това кои не сме. Ние не сме варварите с техните странни обичаи, нито пък  неандерталците, дълго време пренебрегвани като груби, технологично изостанали и обречени на изчезване.

Човешкият ум обаче е парадоксален. Той е създал и инструмент, с който да надникне отвъд собствените си илюзии – науката. Нейната цел е да следва фактите и да разрушава утешителните конструкции, с които мозъкът превръща предразсъдъците ни в абсолютна истина. Наскоро научното списание Nature публикува изследване, което фундаментално променя досегашните ни представи за неандерталците, пише El País.

Преди носителят на Нобелова награда Свенте Паабо и други учени да разработят методи за извличане и секвениране на ДНК от десетки хиляди години стари вкаменелости, смятахме, че неандерталците са изчезнали безследно. Днес знаем, че между различните човешки видове многократно е имало кръстосване и че малка част от генома на тези древни хора продължава да живее във всеки от нас.

Международен екип, ръководен от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия, анализира ДНК на 27 неандерталци, открити на 10 археологически обекта в Белгия и Франция, за да възстанови генетичните връзки между тях. Резултатите показват, че подобно на съвременните хора, не всички неандерталци са живели по един и същи начин.

Преди около 50 000 години – само няколко хилядолетия преди окончателното им изчезване – и противно на по-ранните предположения, не всички неандерталци са били обречени заради кръвосмешение и изолация. Много от тях са живели в големи, добре свързани помежду си общности, което поставя под съмнение теорията, че генетичният упадък е довел до изчезването на вида.

Анализ на древни протеини показва, че всички 20 изследвани останки от Homo naledi принадлежат на женски индивиди, което поставя нови въпроси за поведението на вида

Необичайна находка хвърля нова светлина върху загадъчен човешки родственик

Един от най-важните приноси на изследването е големият брой нови геноми. Досега съществуваха само частични генетични последователности за няколко десетки неандерталци. Едва четири бяха с достатъчно високо качество, за да предоставят информация, сравнима с тази от съвременните човешки геноми и да позволят възстановяване на семейната история на отделните индивиди.

Три от тези четири висококачествени генома произхождат от пещерите Денисова и Чагирская в Алтай, Сибир. Там, в периферията на някогашното разпространение на вида, индивиди, живели преди между 60 000 и 120 000 години, показват история на интензивно кръвосмешение между близки роднини, включително полубратя и полусестри.

„Това не е необичайно в този случай“, отбелязва Алба Босомс-Меса, изследовател в Института „Макс Планк“ и водещ автор на проучването. „Причината е, че тези популации са били географски изолирани.“

„Нашите резултати сочат, че картината, наблюдавана в един регион, не може автоматично да бъде приложена към всички неандерталци“, обяснява Бенджамин М. Петер, съавтор на изследването и ръководител на научна група в института. „Късните неандерталци от Северозападна Европа изглежда са били част от взаимосвързана регионална популация, а не от малки изолирани групи, в които често са се чифтосвали близки роднини.“

Статията представя и пети висококачествен геном – такъв, който позволява да бъдат анализирани както майчините, така и бащините хромозоми и да бъде възстановена семейната история на конкретния индивид. Този неандерталец е живял преди 45 000 години и е открит в пещерата Гойе в Белгия. При него липсват генетичните признаци на кръвосмешение, наблюдавани при сибирските индивиди.

Любопитното е, че при белгийския обект не са открити близки родствени връзки между анализираните индивиди – дори между новородено дете и възрастните жени, намерени заедно с него. Костите и ДНК на тези неандерталци обаче разказват далеч по-мрачна история. По много от останките има следи от отделяне на плътта и счупване на костите, за да бъде достигнат костният мозък. Предишни изследвания определят находките от Гойе като едно от най-убедителните доказателства за неандерталски канибализъм в Европа.

„Знаем, че неандерталците от Гойе не са били местни. И именно те са били изядени“, казва Босомс-Меса. Най-изненадващото е, че ДНК показва, че канибализираните хора принадлежат към същата широка генетична група като останалите неандерталци в региона, тоест не са били представители на напълно различна популация. Дали са станали жертва на конфликти между неандерталски групи, на ритуален канибализъм или просто на отчаян отговор на глада, остава неизвестно.

Карлес Лалуеса-Фокс, специалист по древна ДНК от Института по еволюционна биология (CSIC-UPF) в Барселона, който не участва в изследването, смята, че резултатите предполагат различен сценарий за изчезването на неандерталците.

„По това време съвременните хора вече съществуват, но при тях не се наблюдават признаците на демографски срив, характерни за други неандерталски популации или за застрашени животински видове“, уточнява той. „При такива видове популациите остават малобройни стотици или хиляди години и постепенно изчезват заради натрупването на генетичните последици от ниското разнообразие. Но този индивид от Гойе не показва подобни признаци. Те не са били в демографски упадък.“

Какво общо имат вълчищата, мамутът и режисьорът на „Властелинът на пръстените“? Според Colossal – именно бъдещето

Властелинът на гените: Питър Джаксън, древните видове и инвестициите отвъд въображението

„Има обаче видове, които изчезват внезапно – хората могат да унищожат даден вид само за няколко десетилетия – и тогава няма време да се натрупат генетичните сигнали за продължителен демографски срив“, добавя той. Това може да означава, че съвременните хора са допринесли за по-бързото изчезване на неандерталците. „Във всеки случай процесът очевидно не е бил еднороден“, заключава изследователят.

Големият брой нови геноми потвърждава и една отдавнашна загадка, свързана с кръстосването между неандерталци и Homo sapiens. Както обяснява Босомс-Меса, няколко древни генома на съвременни хора показват, че техни сравнително близки предци са били неандерталци. „Но ако погледнем геномите на самите неандерталци, никога не сме открили индивид, чийто пра-прародител да е бил човек“, коментира тя. Въпреки значително по-големия брой анализирани индивиди, учените все още не откриват подобен поток на гени в обратната посока.

Изследователката предлага няколко възможни обяснения. Възможно е срещите между двата вида да са ставали в райони, които все още не са проучени. Не е изключено да са играли роля и социални или културни фактори. „Представете си, че съвременните хора са били готови да отгледат и приемат в общността бебе, което е наполовина неандерталец и наполовина човек, но неандерталците не са били“, предполага тя.

Освен биологичните си изводи изследването представлява и значителен технологичен пробив. Много от анализираните проби биха били неизползваеми само преди няколко години. Екипът разработва нови методи за извличане на генетична информация от силно деградирали останки. Благодарение на тях учените успяват да възстановят семейни връзки, да установят, че отделни костни фрагменти принадлежат на един и същи човек, и дори да преразгледат предишни археологически интерпретации.

Според Босомс-Меса тези постижения позволяват да бъдат дадени отговори на множество въпроси за взаимоотношенията между неандерталците въз основа на безпрецедентно количество данни. „Целта не е просто да секвенираме отделни индивиди, а да възстановим цели популации и да разберем как са взаимодействали през последните хилядолетия от съществуването си“, отбелязва тя.

Богатството от нова информация ще помогне на учените да възстановят живота на неандерталците, без да ги свеждат до клишета, въпреки огромната трудност да се правят изводи за хора, живели преди повече от 40 000 години.

Лалуеса-Фокс посочва, че едно от най-разпространените клишета, които новите открития помагат да бъдат прецизирани, е представата, че неандерталците са били преди всичко обитатели на студения климат. Анализът на 40 митохондриални генома – наследявани единствено по майчина линия и позволяващи проследяване на женските родословия – е използван, за да бъдат датирани периодите на разширяване и свиване на неандерталските популации.

„Обикновено смятаме, че са били отлично приспособени към студа, но всъщност са се размножавали най-много през по-топли климатични периоди. Ако разполагахме с още по-стари данни, вероятно щяхме да видим още по-ясно това нарастване на популацията по време на топлите климатични максимуми“, твърди той. Неандерталците безспорно са могли да оцелеят в сурови условия, но най-големият им демографски възход вероятно е настъпвал през по-меките климатични фази.

Новите методи ще помогнат на учените да възстановят с много по-голяма точност еволюционната история на неандерталците – общество, което вероятно е преживявало периоди на разцвет и упадък, на насилие и на мир. И те самите най-вероятно са възприемали другите групи от собствения си вид, с които са се срещали – от днешна Хърватия до басейна на река Маас – като „варвари“, спрямо които са изграждали собствената си идентичност.