Продължителността на живота на един човек до голяма степен е предопределена от гените му. Това показват данни от ново изследване, публикувано в списание Science.

Здравословният начин на живот може да удължи живота с няколко години, но не може да превърне човек с генетичен потенциал за 80 години живот в столетник.

Това е основният извод от научна работа, ръководена от Ури Алон от Института Вайцман,. Изследването използва данни за шведски близнаци – включително отгледани разделно – тъй като те представляват естествен експеримент, който позволява ясно да се отдели влиянието на гените от това на средата, а дългосрочните и надеждни регистри в Швеция правят подобен анализ възможен.

За да проверят доколко резултатите са универсални, изследователите анализират и данни от над 2 000 братя и сестри на американски столетници.

Целта е да се отдели влиянието на външни фактори – инфекции, инциденти, среда – от вътрешния, генетичен „таван“ на продължителността на живота.

Гените са доминиращ фактор, но навиците все пак оптимизират продължителността на живота.

Изводът е в разрез с широко разпространената медицинска интуиция: наследствеността е основният фактор за продължителността на живота, докато диетата, физическата активност и останалите здравословни навици влияят най-вече върху качеството му.

„Ако искате да прецените шансовете си да доживеете до 100, погледнете колко дълго са живели хората във вашето семейство“, казва Томас Пърлс, директор на New England Centenarian Study към Бостънския университет, пред The New York Times. Данни от изследването му са използвани в анализа, въпреки че той не е участвал пряко в него.

„Посланието на това проучване е силно“, коментира Джей Олшански от Университета на Илинойс в Чикаго. „Хората имат много по-малко контрол, отколкото смятат.“

Илюстрацията му е показателна: „Някои от нас карат Mercedes, други – Yugo. Поддръжката е важна, но колата си остава това, което е.“

Пет минути повече упражнения и сън, плюс 30 минути по-малко седене значително допринасят за дълголетие, показват нови проучвания

Само още пет минути: Малките промени, които могат да удължат живота

Над 50% от разликите в дълголетието са генетично заложени

Изследването стига до извода, че гените обясняват над 50% от разликите в продължителността на живота в дадена популация – което е значително повече от досегашните оценки от около 25%.

Причината за разминаването с по-ранни изследвания, според Алон, е методологията. По-стари анализи включват хора, починали в млада възраст от инциденти или заболявания, които не са свързани с процеса на стареене. Това изкуствено увеличава ролята на начина на живот за сметка на генетиката.

Новото изследване използва математически и статистически модели, които изключват такива „външни“ причини за смърт. Анализирани са шведски близнаци, родени между 1900 и 1935 г. – период с драматично подобрение в хигиената и медицината, въпреки войни, икономически кризи и пандемии. Това, по думите на Алон, представлява „естествен експеримент“.

Ново проучване разкрива действително ли определени зони в света гарантират по-дълъг живот – и ако да, какви са причините

Мит или реална концепция: Каква е истината за „сините зони“ на дълголетие

Не всички болести са еднакво наследствени

Изследването разглежда и конкретни причини за смърт. Ракът се оказва най-слабо повлиян от генетиката, докато деменцията е най-силно наследствено обусловена. Сърдечно-съдовите заболявания попадат между двата полюса.

Резултатите съвпадат с наблюденията при други видове, коментира Даниела Бакула от Университета в Копенхаген, съавтор на съпътстващ анализ в Science: „При всички изследвани организми продължителността на живота има силен генетичен компонент.“

До каква степен всъщност помагат добрите навици?

Алон подчертава, че не омаловажава ролята на здравословния начин на живот. Според негови изчисления той може да добави или отнеме около 5 години спрямо генетично заложената продължителност на живота.

Човек с „генетичен таван“ от 80 години може да умре на 75, ако навиците му са лоши, или пък да достигне до 85 при добри.

Други учени обаче смятат, че ефектът може би е по-голям. Данни от наблюдателни проучвания на Харвард показват, че 50-годишна жена със здравословни навици може да живее до 93 години, срещу 79 при липсата им. При мъжете разликата е 88 срещу 76 години.

Всички експерти обаче са единодушни по един главен въпрос: да достигнеш до 100 години и повече почти винаги изисква да си спечелил от „генетичната лотария“.

„Лесно е да скъсиш живота си, но изключително трудно да го удължиш отвъд това, което гените позволяват“, обобщава Олшански.