Предложеният от Министерския съвет Държавен бюджет, в който е заложен дефицит 5,7%, показва „задълбочаване“, а не обръщане на негативната тенденция, започнала в периода след 2020 г., и тя е „последователно натрупвана в различни управления“.

Това заявява в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев.

„При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест“, подчертава той.

Според него макроикономическата прогноза на БНБ, която предвижда по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация, сама по себе си не затруднява бюджетната политика, а отразява по-неблагоприятна външна среда и съществуващи вътрешни дисбаланси.

„Макроикономическата прогноза, която публикувахме, сама по себе си не затруднява бюджетната политика. Тя просто отразява една по-неблагоприятна външна среда, която засяга почти всички европейски икономики, както и вътрешни дисбаланси, които вече съществуват“, отговаря Радев в коментар на представената неотдавна оценка за развитието на икономиката ни.

Според институцията планираният дефицит от 5,7% от БВП влошава фискалната позиция на страната, а предвидените мерки не решават структурния проблем с разходите

Фискалният съвет: Бюджет 2026 залага на дълг и нова тежест за бизнеса вместо на реформи

Първите ефекти от членството в еврозоната вече са налице

Той посочва, че членството на България в еврозоната вече дава първи икономически ефекти. Преходът протича спокойно и добре организирано, което е резултат от продължителната подготовка на БНБ и банковия сектор.

„Оценката ни е положителна и бих казал – напълно заслужено положителна. Преходът протича спокойно и много добре организирано. Това е резултат от сериозна подготовка, която БНБ и банковият сектор извършваха дълго време.“

Според Радев първите икономически ефекти също вече започват да се виждат и те са:

• засилен интерес от инвеститори

• по-добри перспективи пред капиталовия пазар

• по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране

Провеждаме разумна макроикономическа политика в продължителен период от време. Резултатът – едно от най-ниските съотношения на дълг към БВП в Европа и не само. Въпросът е да я поддържаме и след като станем част от еврозоната

Димитър Радев, БНБ: Присъединяването към еврозоната не е край, а началото на пътя

Управителят на БНБ обаче подчертава, че самото членство не генерира автоматично всички ползи.

„Оттук нататък решаващо значение ще има националната политика – доколко ще успеем да подобрим инвестиционната среда и да стабилизираме публичните финанси.“

Той коментира и решението на някои от водещите банки в страната да продължат безплатния обмен на левове за евро и след 1 юли.

„Фактът, че банките продължават безплатния обмен и след 1 юли, показва, че процесът протича спокойно и с високо ниво на доверие“, смята той.

Според Димитър Радев България трябва да се фокусира върху предвидимостта на икономическата политика, тъй като основният риск за страната не идва отвън, а от способността да се поддържа последователна политика във времето

Управителят на БНБ: Лихвените нива в еврозоната в момента са близки до неутралните

Послания от форума на ЕЦБ в Синтра – Европа трябва да действа бързо

Във връзка с основната тема на форума в Синтра, Португалия, организиран от ЕЦБ и посветен на икономическото бъдеще на Европа и иновациите, заявява, че най-ясно се е откроила нарастващата необходимост Европа да действа по-бързо.

„Виждаме, че САЩ продължават да увеличават преднината си – не само защото инвестират повече, но и защото успяват много по-бързо да превръщат новите технологии в реален икономически растеж.

Европа не изостава в създаването на иновации. Проблемът е, че значително по-бавно ги превръща в конкурентно предимство. Ако искаме да скъсим тази дистанция, ще трябва да видим повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бързо внедряване на новите технологии в икономиката. Това ще бъде едно от големите предизвикателства през следващите години“.

Президентът на ЕЦБ и новият председател на Фед бяха лаконични в насоките за бъдещите си действия, а той призна, че още преди 20 години я е „харесал“ като финансов министър. Днес я обожава

Банкерско хладнокръвие за лихвените политики демонстрираха Лагард и Уорш в първата си съвместна изява

Новият подход в паричната политика на еврозоната

Радев коментира и обявения от президента на ЕЦБ Кристин Лагард нов подход при определянето на паричната политика, според който решенията за лихвените проценти ще се вземат на база текущи данни и подобрени методи за анализ на всяка среща на Управителния съвет, а не както беше доскоро с прогнози, очертаващи определен път за вземане на решения.

Според него това е напълно естествена реакция на променената среда, в която работят централните банки.

„През последните години световната икономика стана значително по-трудна за прогнозиране. Геополитическите конфликти, търговските напрежения, енергийните шокове, промените във веригите на доставки – всичко това създава много повече несигурност, отколкото бяхме свикнали да виждаме преди.

В такава среда традиционните модели имат по-кратък хоризонт на надеждност. Затова навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска, а все по-малко чрез предварително зададена траектория“.

Европейската централна банка прогнозира по-висока обща и базисна инфлация за тази и следващата година, като очаква връщане към целта едва през последното тримесечие на 2027 г.

Лагард: Повишението на лихвите през юни не беше „застрахователен ход“

На въпрос за спряната от държава в ЕС процедура по приемането на дизайна на първата българска евромонета с тема „Българската азбука“, Радев отговаря, че позицията на БНБ остава непроменена, а именно, че „централната банка е изпълнила всички свои действия по процеса при пълно спазване на правните и процедурните изисквания“.