Руснаците се връщат към плащанията в брой, задълбочавайки проблемите на забавящата се военновременна икономика

Руснаците все по-често се връщат към плащанията в брой, тъй като прекъсванията на мобилния интернет затрудняват картовите разплащания. Същевременно все повече компании се стремят да избегнат данъци на фона на нарастващия финансов натиск повече от четири години след началото на войната в Украйна.

От началото на годината количеството пари в брой в обращение в Русия се е увеличило с 1,56 трилиона рубли (около 20 млрд. долара) – най-големият ръст за същия период на която и да е година извън пандемията от COVID-19, показват данни на Руската централна банка, анализирани от BBC.

Увеличението съвпада с вълната от украински атаки с дронове, които многократно принуждават Кремъл да спира мобилния интернет в големи части от страната. В резултат много хора не могат да плащат с банкови карти. Според руските власти прекъсванията целят да ограничат ефекта от атаките с дронове.

„Да имаш пари в брой ти дава усещане за контрол и сигурност“, казва пред BBC жена от Москва. „Ако в града възникне извънредна ситуация, знам, че ще мога да купя най-необходимото, дори ако мобилната мрежа спре да работи.“

Има риск от банкова криза в Русия, сочи доклад на европейските разузнавателни служби

Последният ръст следва няколко предишни вълни на теглене на пари в брой по време на войната, когато руснаците търсеха защита срещу несигурността.

Парите в обращение рязко нараснаха, след като президентът Владимир Путин обяви частична мобилизация през септември 2022 г., както и по време на краткия бунт на наемническата група „Вагнер“ през юни 2023 г.

Сега тази тенденция затруднява държавата при събирането на данъци именно в момент, когато бюджетният дефицит се разширява и Кремъл се нуждае от всеки възможен приход, за да финансира войната в Украйна.

Макар че петролният и газовият сектор, който осигурява около една четвърт от приходите в държавния бюджет, се възползва от поскъпването на петрола след войната между Израел и Иран, останалата част от икономиката се забавя.

През май руското министерство на икономиката понижи прогнозата си за растежа на БВП през 2026 г. до 0,4%, което поставя страната на път към най-слабия икономически растеж от 2022 г. насам.

В опит да увеличи приходите си Кремъл повиши ДДС от 20% на 22% през януари и намали прага, над който малките и средните предприятия трябва да го плащат. Това постави много вече затруднени компании под още по-голям натиск.

При свиващи се печалби заради по-високите данъци и забавящата се икономика аптеки, ресторанти, салони за красота и квартални магазини все по-често насърчават клиентите си да плащат в брой, за да укриват част от приходите си.

„Сергиите на нашия пазар затварят една след друга, защото вече не е рентабилно да работиш“, споделя жена, която управлява малък магазин за дрехи в западния руски град Псков.

„Повечето търговци, които все още работят, молят клиентите да плащат в брой, когато е възможно, така че по-малко пари да минават през касовия апарат.“

Централната банка на Русия свали лихвата, но спорът за рублата и бизнеса се изостря

Главният финансов директор на най-голямата руска банка Сбербанк Тарас Скворцов предупреди миналия месец, че има „много сериозни признаци“, че все повече компании изплащат заплати „в плик“, без те да бъдат официално декларирани.

„Това е много тревожен момент. Не виждаме парите в брой да се връщат в банковата система чрез инкасо, банкомати или терминали за самообслужване“, отбелязва Скворцов, цитиран от държавната информационна агенция Интерфакс. „Те остават в ръцете на хората.“

Около 6% от предприемачите признават, че са прибегнали до „сиви схеми“, за да се справят с новата данъчна тежест, включително като не издават касови бележки, показва проучване от май на най-голямата руска асоциация на малките и средните предприятия „Опора Русия“.

Плащанията в брой позволяват на бизнеса да занижава официалния си оборот и да остане под прага за облагане с ДДС, а изплащането на заплати в брой помага за избягване на данъци и осигуровки върху възнагражденията.

Борбата със сивата икономика се превърна в една от основните цели на Кремъл. Още преди увеличението на ДДС Путин предупреди, че новите правила не трябва да тласкат бизнеса към сивия сектор и призова за „радикално намаляване на незаконната заетост“.

„Едната част от правителството се опитва да изкара възможно най-много пари от хората чрез по-високи данъци, глоби и други такси“, посочва пред BBC Александър Коляндър, старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).

„Но друга част, опитвайки се да противодейства на така наречените терористични заплахи, подкопава тази стратегия, като затруднява събирането на данъци“, допълва той, визирайки прекъсванията на мобилния интернет.

Съветският навик парите да се държат „под дюшека“ отново набира популярност въпреки двуцифрената доходност по банковите депозити, която остава висока, докато централната банка се бори с упоритата инфлация, подхранвана от войната.

Силната рубла засилва натиска върху руската военна икономика

Едногодишен срочен депозит от 100 000 рубли в Сбербанк в момента носи годишна лихва от 10%.

Въпреки това данните на централната банка показват, че само през май руснаците са изтеглили 550 млрд. рубли (7,7 млрд. долара) от банковите си сметки, включително 200 млрд. рубли (2,8 млрд. долара) от срочни депозити.

Антон, копирайтър от Москва, разказва, че продавач в магазин за винилови плочи му предложил отстъпка, ако плати в брой.

„Той открито ми каза причината – по-високите данъци“, коментира Антон пред BBC.

Когато прекъсванията на мобилния интернет се засилиха по време на мерките за сигурност около честванията на Деня на победата през май, той станал свидетел как хора изпитват затруднения да изтеглят пари, за да пазаруват на цветния пазар в центъра на Москва.

„Имаше една жена, която обикаляше от банкомат на банкомат в търсене на такъв, в който все още има банкноти.“