Тръмп заплашва с удар по ирански ядрен обект, докато конфликта в Близкия изток се разраства
Goldman Sachs предупреждава, че цената на петрола може да достигне 120 долара за барел, ако нарушенията в Ормузкия проток продължат
,fit(1001:538)&format=webp)
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с удар по един от най-силно укрепените и най-слабо проучени елементи от иранската ядрена програма. Изявлението му идва на фона на продължаващите американски въздушни удари, нарастващите разходи за конфликта и задълбочаващите се сътресения в световната енергийна търговия.
„Много скоро ще ударим този район и то много сериозно“, заяви американският лидер по време на среща в Белия дом с президента на Ливан Жозеф Аун. По думите му Вашингтон подозира, че Иран е преместил компоненти, свързани с разработването на ядрено оръжие, в подземен комплекс под планината Пикакс, разположен близо до Натанз в централната част на страната.
Заплахата бележи поредно засилване на реториката на американския президент, след като крехкото примирие между Вашингтон и Техеран се разпадна и бойните действия бяха възобновени. Във вторник американските сили нанесоха удари по Иран за единадесета поредна нощ, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че целите са били военни оперативни центрове, способности за водене на морски операции, самолетни хангари, складове за дронове и логистична инфраструктура. Според командването операцията има за цел допълнително да отслаби способността на Иран да застрашава търговското корабоплаване в Ормузкия проток.
Иранските държавни медии информираха за активиране на противовъздушната отбрана в Техеран, както и за експлозии в Табриз, Чабахар, Конарак и Бушехр, където се намира единствената действаща атомна електроцентрала в страната.
Какво отличава подземния комплекс под Пикакс?
Подземният комплекс под планината Пикакс се превръща във все по-важен елемент от американските опасения относно иранската ядрена програма. За разлика от обекта във Фордо, който беше атакуван през 2025 г., новото съоръжение е разположено на по-голяма дълбочина, защитено е по-добре и все още не е подробно картографирано.
Според наличната информация комплексът разполага с поне четири тунела – двойно повече от Фордо – което значително затруднява евентуален опит за блокиране на входовете му чрез въздушни удари. Освен това съществуват съмнения, че дори американските противобункерни бомби с тегло около 30 000 паунда, използвани срещу Фордо, може да не достигнат необходимата дълбочина, пише Financial Times.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет отказа да коментира конкретните възможности на американската армия, позовавайки се на класифицирана информация. Той обаче заяви, че ако някоя държава разполага със способности да достигне подобен обект, това са Съединените щати.
Тръмп не за първи път говори публично за комплекса. Още миналата седмица той заяви, че съоръжението може да бъде поразено с „един голям удар право през входа“, а сега даде да се разбере, че такъв сценарий се разглежда все по-сериозно.
Техеран предупреждава за разширяване на войната
Иран реагира остро на американските заплахи. Централното командване „Хатам ал-Анбия“ предупреди, че всяка нова атака срещу ядрените съоръжения на страната ще бъде разглеждана като разширяване на войната в региона.
Според държавната телевизия IRIB Техеран е заявил, че подобен удар ще бъде последван от ответни действия срещу „всички интереси на Америка, нейните съюзници и поддръжници“.
Паралелно с това Иран продължава да оказва натиск върху американските партньори в Близкия изток. В последните седмици страната засили атаките си срещу съюзници на Вашингтон в Персийския залив, след като примирието, договорено през април, окончателно се разпадна.
Допълнително напрежение внесе и подкрепяното от Иран движение на хутите в Йемен. Организацията обяви намерение да наложи морско ембарго срещу саудитските пристанища, а неин представител заяви, че Баб ел-Мандеб – южният вход към Червено море – ще бъде затворен за саудитски кораби.
Тръмп предупреди, че ако хутите изпълнят заплахите си, САЩ ще предприемат действия и срещу тях.
Натиск върху световната енергийна търговия
Военната ескалация вече оказва сериозно влияние върху световните енергийни пазари. След възобновяването на бойните действия корабоплаването през Ормузкия проток – маршрут, през който преди войната преминаваше около една пета от световния петрол – рязко намаля.
По данни на CENTCOM Иран е атакувал над 30 търговски кораба през последните три месеца. Американските военни твърдят, че действията на Техеран са застрашили стотици моряци и свободата на корабоплаването.
Морската разузнавателна компания Windward отчита, че повечето кораби вече използват маршрути, определени от Иран, докато опитите за преминаване по защитения от американската авиация маршрут край бреговете на Оман са свързани с по-висок риск. Според Financial Times два танкера на гръцката компания Dynacom, използвали именно този маршрут, са били поразени от ирански ракети.
След заплахите на хутите два танкера, натоварили саудитски петрол в пристанището Янбу и насочили се към Китай и Индия, промениха курса си и поеха към Суецкия канал.
Несигурността се отразява и върху цените на суровината. Петролът Brent поскъпна до над 92 долара за барел, като през юли увеличението надхвърли 25%. Анализатори на Goldman Sachs предупреждават, че ако нарушенията в Ормузкия проток продължат и през последното тримесечие на годината, цената може да достигне 120 долара за барел.
Все по-скъпа война
Военната кампания поставя под нарастващ натиск и американския бюджет. По време на изслушване в Сената министърът на отбраната Пийт Хегсет посочи, че разходите за войната вече възлизат на около 37,5 млрд. долара – с около 8 млрд. долара повече от предишната официална оценка, цитира Reuters.
Сумата включва както вече извършени разходи, така и очакваните до края на септември, но не обхваща възстановяването на американски военни обекти, повредени при ирански атаки.
Администрацията на Тръмп настоява Конгресът да отпусне десетки милиарди долари допълнително финансиране. Според Хегсет без спешно одобрение на средствата ще се наложи ограничаване на подготовката на американските въоръжени сили, а Пентагонът ще изпита затруднения с поддръжката на техниката и бъдещите инвестиции.
Председателят на Комитета на началник-щабовете генерал Дан Кейн отказа да прогнозира дали Вашингтон ще предприеме още по-мащабна ескалация. Той подчерта, че въздушната мощ сама по себе си има своите ограничения.
Нарастващите разходи и липсата на ясен хоризонт за приключване на конфликта засилват политическия натиск върху администрацията на Тръмп. Демократите използват войната като една от основните линии на атака срещу Белия дом преди междинните избори през ноември, поставяйки под въпрос както стратегията на президента, така и последователността на неговите публични изявления.
Критики идват и заради честите промени в посланията на администрацията – от уверения, че иранската ядрена програма е била практически унищожена след ударите през 2025 г., до новите предупреждения, че най-защитеното подземно съоръжение на страната все още може да съдържа ключови елементи от нея.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)