Американската икономика залага все по-силно на AI. Технологичните компании харчат стотици милиарди долари, за да осигурят необходимата изчислителна мощ, и емитират дълг за още милиарди, с който финансират тези инвестиции.

Бързото изграждане на центрове за данни стимулира строителството, заетостта и приходите на местните власти. Същевременно поскъпването на акциите на производители на чипове и други компании, облагодетелствани от технологичната надпревара, увеличи значително богатството на американските домакинства и подкрепи потребителските разходи.

Взети заедно, тези фактори вероятно стоят зад около една трета от икономическия растеж на САЩ през последния период, изчислява Майкъл Пиърс, икономист в Oxford Economics.

Но силата, която икономиката черпи от AI, е и уязвимост: какво ще стане, ако подемът загуби инерция?

„В момента това до голяма степен е икономика, движена от AI“, казва икономистът на Barclays Джонатан Милър пред The Wall Street Journal.

„Трудно е да си представим, че бихме били дори близо до сегашната устойчивост без този импулс.“

Да се изчисли точно каква част от силата на американската икономика идва от AI е сложно и резултатите лесно могат да се окажат неточни. Въпреки това приносът изглежда значителен.

Подробностите в публикувания миналата седмица доклад за брутния вътрешен продукт показват, че корпоративните инвестиции в свързани с AI категории продължават да растат. Разходите за софтуер, строителство на центрове за данни и компютърно и комуникационно оборудване са достигнали около 1,5 трлн. долара на годишна база спрямо приблизително 1 трлн. долара две години по-рано.

В понеделник Министерството на търговията на САЩ съобщи, че разходите за строителство на центрове за данни през юни са достигнали 68,3 млрд. долара на годишна база, с 21,5 млрд. повече спрямо година по-рано.

За същия период разходите за всички останали видове частно строителство, от жилища и търговски центрове до болници, са намалели със 101,6 млрд. долара.

Публикуваният също в понеделник доклад на Института за управление на доставките за производствения сектор на САЩ през юли съдържа коментари, които сочат силно търсене, свързано с AI.

Разбира се, не всички технологични разходи са насочени към AI. Част от тях например отиват за компютрите върху бюрата на служителите в офисите. От друга страна, изграждането на AI инфраструктура насочва средства и към други категории капиталови инвестиции, включително охладителни системи и резервни генератори.

Част от необходимото оборудване, като чиповете памет, се внася. Затова не всички разходи за AI увеличават пряко американското производство и съответно БВП.

През първите пет месеца на тази година например САЩ са внесли от Тайван компютърно оборудване, полупроводници и други електронни компоненти за около 90 млрд. долара. За сравнение, през същия период на 2024 г. вносът е бил за приблизително 20 млрд. долара.

Инфлацията също намалява реалната стойност на инвестициите в AI. Рязкото поскъпване на чиповете означава, че купувачите получават все по-малко срещу изразходваните средства.

Въпреки това Пиърс от Oxford Economics изчислява, че само инвестициите в AI са осигурили близо една четвърт от последния ръст на брутния вътрешен продукт. Другият голям източник на подкрепа е поскъпването на фондовия пазар, подхранвано от ентусиазма около AI.

През първото тримесечие нетното богатство на американските домакинства е достигнало 174 трлн. долара, показват данни на Федералния резерв. Това е увеличение с 13 трлн. долара спрямо година по-рано, дължащо се основно на ръста на акциите.

Оттогава широкият индекс S&P 1500 се е повишил с около 15%, което означава, че богатството на домакинствата вероятно вече е нараснало с още няколко трилиона долара. Голяма част от тези печалби са движени от интереса към AI.

Когато богатството на хората нараства, те харчат по-свободно. Оценките за този ефект се различават, но икономистите обикновено смятат, че за всеки долар, спечелен от поскъпването на акциите, потребителите увеличават разходите си с няколко цента.

Ефектът е най-силен при домакинствата с по-високи доходи, които притежават по-голямата част от акциите.

„Без този инвестиционен подем според мен е съвсем ясно, че икономиката щеше да се развива с по-слаби темпове“, казва Пиърс.

Възможно е обаче AI да поглъща толкова много ресурси, че да ограничава развитието на други части от икономиката. Земята, материалите и квалифицираните работници, използвани за изграждане на центрове за данни, например биха могли да бъдат насочени към други дейности.

„Не можете просто да извадите AI от уравнението и да приемете, че всичко останало ще остане непроменено“, казва икономистът на JPMorgan Chase Майкъл Фероли.

„Икономическата активност и финансовата еуфория около AI може би изтласкват други дейности.“

AI допринася и за инфлацията, като намалява покупателната способност на потребителите. iPhone 18 Pro, който се очаква през септември, вероятно би струвал по-малко, ако цените на чиповете памет не бяха скочили толкова рязко.

Засега, въпреки последните разпродажби при някои акции, свързани с AI, инвестиционният подем изглежда ще продължи.

Анализаторите вече очакват капиталовите разходи на петте технологични гиганта, известни като хайпърскейлъри, Alphabet, Amazon, Meta Platforms, Microsoft и Oracle, да достигнат близо 4 трлн. долара за четирите години до края на 2029 г., показват данни на FactSet.

Това е с над 300 млрд. долара повече от прогнозите им отпреди около месец.

Сериозни сътресения на фондовия пазар могат да нарушат този сценарий. Същото важи и за проблеми на дълговите пазари, които осигуряват все по-голяма част от финансирането.

Barclays очаква петте големи хайпърскейлъра и навлизащата в AI SpaceX да емитират облигации за общо 285 млрд. долара тази година спрямо около 109 млрд. долара през миналата.

„AI вече засяга толкова много части от икономиката“, казва Милър от Barclays. „Голяма част от нея на практика разчита инвестициите в тази инфраструктура да останат силни.“