Световното богатство на домакинствата е нараснало през миналата година, след като очакванията за големи печалби от изкуствения интелект изтласкват цените на акциите до нови върхове. Това обаче повишава залога около новата технология и създава риск от икономически болезнена корекция, ако тя не оправдае очакванията.

Според доклад на McKinsey Global Institute, публикуван в четвъртък, богатството на домакинствата достига 570 трлн. долара през 2025 г., което представлява увеличение от 7,3% спрямо 2024 г. Темпът надхвърля средния годишен ръст от 5,9%, отчетен от 2000 г. насам, а структурата на увеличението също се откроява като необичайна.

През по-голямата част от този век ръстът на богатството на домакинствата се дължи основно на недвижимите имоти, тъй като много семейства притежават жилища. През миналата година обаче акциите осигуряват 57% от увеличението, докато делът на недвижимите имоти е едва 15%.

Увеличаването на благосъстоянието по принцип е добра новина. Има обаче признаци, че начинът, по който то нараства в момента, може да се окаже неустойчив. Според оценките на MGI едва 20% от ръста се дължи на нови инвестиции в реални активи като машини, оборудване, жилища и други сгради. Между 2000 и 2024 г. средният дял е 30%.

За сметка на това около 60% от увеличението на богатството идва от поскъпването на активите, или т.нар. печалби на хартия. Между 2000 и 2024 г. средният им дял е около една трета.

„Богатството е значително, но се основава на очаквания, а не на инвестиции в реалната икономика“, казва Ян Мишке, партньор в MGI и един от авторите на доклада.

От AI вече се очаква много, за да бъдат оправдани тези оценки, пише The Wall Street Journal.

Цените на активите не могат безкрайно да растат по-бързо от реалните инвестиции и икономическото производство, а разликата между тях може да се свие по няколко начина. Благоприятният сценарий предполага повишаване на производителността, което да ускори икономическия растеж.

Възможен е обаче и спад на цените на активите, който да ги върне в съответствие с представянето на по-широката икономика. Това се случва в Япония в началото на 90-те години, когато подемът на пазара на недвижими имоти завършва с тежък срив. Подобен сценарий се разиграва и през 2007 и 2008 г., когато спукването на друг имотен балон предизвиква световната финансова криза.

И в двата случая поскъпването на активите е подхранвано от увеличеното заемно финансиране.

„Когато стойността на недвижимите имоти и акциите расте по-бързо от БВП, капиталът може да се насочи непропорционално към обратно изкупуване на активи, понякога с използването на значителен дълг“, посочва MGI.

„Богатството на домакинствата нараства, но само на хартия, което повишава риска от последващи корекции.“

По-рано този месец Английската централна банка предупреди, че нарастващото заемно финансиране, използвано от инвеститорите за придобиване на позиции в компании, свързани с AI, увеличава риска от рязък спад на цените, който може да застраши стабилността на финансовата система.

Има признаци, че този път сривът може да бъде избегнат. AI стимулира подем на реалните инвестиции в САЩ и други части на света, а ръстът не се ограничава до печалби на хартия. В САЩ се наблюдава и ускоряване на производителността, макар сигналите за подобна промяна в други части на световната икономика засега да са по-несигурни.

Много неща обаче трябва да се развият благоприятно, за да може AI да оправдае очакванията, които стоят зад рязкото поскъпване на акциите. Ако новата технология не отговори на високите надежди, икономическите последици вероятно ще се усетят далеч извън САЩ.

Причината е значителната експозиция на чуждестранните инвеститори към американския подем около AI. Според MGI на САЩ вече се падат почти половината от всички акции, държани в световен мащаб, което е значително по-висок дял в сравнение с миналото.

Той нараства рязко през последните години заедно с цените на активите. Над една трета от американските акции са собственост на чуждестранни инвеститори.

При рязък спад на цените на активите домакинствата по света биха се почувствали по-бедни и вероятно биха ограничили разходите си, което би отслабило икономическия растеж.