Украйна и Русия водят ожесточена битка за унищожаване на енергийните системи на противника – кампания, която според украинския вицепремиер и министър на енергетиката Денис Шмигал ще бъде решаваща за всякакви бъдещи мирни преговори.

„Путин иска да довърши нашата енергийна система и да срине икономиката и производството ни на оръжия“, казва Шмигал в интервю за POLITICO от кабинета си в украинската столица. „Той също така се надява, че през зимата обществото ни ще се пречупи от изтощение и ще окаже натиск върху ръководството да подпише капитулация.“

В отговор Украйна води кампания с далекобойни удари срещу руски рафинерии, която според министъра е извадила от строя около 40% от основния руски капацитет за преработка на петрол и е довела до нарастващ недостиг на горива в страната.

„Все едно сме в 12-ия рунд и всеки боксьор се надява другият да падне пръв.“

По думите на Шмигал Киев се надява ударите, съчетани със санкциите на съюзниците, да принудят руския президент Владимир Путин да прекрати войната още тази есен. Ако това не се случи, Украйна е изправена пред нова зима на руски атаки срещу енергийната си инфраструктура – повторение на миналогодишната кампания, която потопи украинските градове в студ и мрак.

„Целта на Русия сега е да унищожи водоснабдяването ни. Миналата зима атакуваха електроенергийната и отоплителната система, но можеше да се оцелее, ако имаше газ и вода по време на прекъсванията на тока“, коментира Шмигал. „Трудно е човек да оцелее повече от три дни без вода и канализация.“

За да премине през зимата, Украйна се нуждае от ракети-прехващачи PAC-3 за системите за противовъздушна отбрана Patriot, с които да сваля руските балистични ракети. Президентът Володимир Зеленски говори за цел от 300 такива ракети. Американските запаси обаче са ограничени заради войната срещу Иран, затова Киев и съюзниците му оказват натиск върху държави като Испания и Гърция да предоставят свои ракети PAC-3.

В понеделник Зеленски подчерта, че продължаващата украинска кампания срещу Русия, съчетана със засилени санкции, остава приоритет, тъй като според него тя може „да не остави на Москва друга алтернатива освен мира“.

„Но ясно разбираме с кого си имаме работа и че Путин се надява да проточи този конфликт още повече“, допълни той, предупреждавайки за предстояща зимна война срещу енергийната инфраструктура.

Устойчивост на енергийната система

Освен че укрепва противовъздушната си отбрана, Украйна работи и за повишаване на устойчивостта на своята енергийна инфраструктура, посочва Шмигал.

Страната изгражда защитни конструкции над съоръжения за съхранение на електроенергия, вода и природен газ, за да ги предпази от руски удари. Освен това разпределя модулни котелни и генератори, които са по-малки и разпръснати в сравнение с традиционните електроцентрали, което ги прави по-трудни за унищожаване.

Без електроенергия Украйна среща сериозни затруднения при производството на оръжия, водоснабдяването, работата на болниците и функционирането на промишлеността, а милиони хора остават без отопление.

„Украйна придоби способността да се адаптира много бързо към кризи и предизвикателства“, подчертава Шмигал.

Огромни щети по електроенергийната система

Руските удари нанесоха тежки поражения на украинската електроенергийна мрежа.

Преди 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна войната в Източна Украйна, страната произвеждаше 54,5 гигавата електроенергия. След началото на пълномащабната инвазия този капацитет намаля до 32 GW, тъй като ключови съоръжения, включително Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа – престанаха да доставят електроенергия.

След руските атаки през изминалата зима производственият капацитет на Украйна е спаднал до около 12 GW. Това води до недостиг от приблизително 6 GW и налага ротационни прекъсвания на електрозахранването в цялата страна, обяснява Шмигал.

„Руснаците са унищожили или повредили над 80% от украинските мощности за производство на електроенергия“, признава той.

50-годишният Шмигал е част от украинското правителство повече от шест години, като е заемал различни висши постове, включително министър-председател. Смятан е за един от кризисните мениджъри на Зеленски и пое поста министър на енергетиката по време на разрушителната зимна руска кампания срещу украинската енергийна система.

Необходими са още средства

Освен ракети-прехващачи, Украйна се нуждае и от финансови средства, за да повиши устойчивостта на енергийната си система, отбелязва пред POLITICO Шмигал.

Около 40 държави и организации вече са предоставили 2,1 млрд. евро на Фонда за енергийна подкрепа на Украйна, създаден и управляван от Секретариата на Енергийната общност. Киев изпраща списъци с най-неотложните си нужди, а фондът закупува и доставя необходимото оборудване.

Миналата година фондът е подписал 367 договора за доставки и е осигурил енергийна помощ на стойност 447 млн. евро. Три четвърти от средствата са били насочени към производство, пренос и разпределение на електроенергия, като помощта е концентрирана в най-силно обстрелваните региони.

„Но това оборудване се унищожава и ни е необходим резерв за зимата“, казва Шмигал, като добавя, че Украйна се нуждае от още 500 млн. евро преди настъпването на зимния сезон.

Освен това Киев търси около 400 млн. евро за подпомагане на държавната газова компания „Нафтогаз“ при възстановяването след руските атаки, като според министъра Украйна се надява да получи подкрепа от Канада.

Предпочитаният сценарий за Шмигал е Путин да осъзнае, че не може да спечели войната, и още тази есен да бъде постигнато мирно споразумение. Засега обаче Кремъл не показва признаци, че е готов да се откаже от исканията си към Украйна, което вероятно означава нова военна зима.

„Той ще понесе загуби, но ще се опита да ни въвлече в още една тежка зима“, заключава Шмигал. „Това е песимистичният сценарий, но моят оптимизъм е, че ще преживеем и тази зима – готови сме за нея.“