Космическата инфраструктура вече е фундаментална за световната икономика. Тя стои зад всичко – от финансовите транзакции и GPS навигацията до метеорологичните прогнози и проследяването на ракети.

На този фон хиляди сателити обикалят около Земята, но когато приключат жизнения си цикъл, те не изчезват. Същото важи и за ракетите, които са ги извели в орбита.

Тази седмица използвана горна степен на ракета Falcon 9 на SpaceX се разби в Луната, повече от година след като остана на неконтролирана траектория след лунна мисия.

Много по-близо до Земята неизползваеми спътници, части от ракети и други космически отпадъци могат да останат в орбита с години. Така те допринасят за все по-пренаселена космическа среда и увеличават риска от сблъсъци.

Все повече компании вече залагат на това, че почистването на този орбитален боклук, както и поддръжката на сателитите, преди самите те да се превърнат в отпадък, може да се превърне в самостоятелен и доходоносен бизнес.

„Космосът е общо пространство за цялото човечество, а ние го замърсяваме“, казва пред CNBC Андрю Файола, търговски вицепрезидент на японската компания за орбитални услуги Astroscale.

„Трябва да го почистим“, добавя той и предупреждава, че има последствия от това да възприемаме космоса като място, където всичко е за еднократна употреба.

Космически апарат се събуди след най-дългата си хибернация на 9,5 млрд. км от Земята

Проблемът нараства експоненциално

Интерактивна карта, разработена от учени от Тексаския университет в Остин, показва в реално време колко натоварена е ниската околоземна орбита. Там действащите сателити съжителстват с отпадъци, натрупани през десетилетията на космическа дейност – останки от американски и бивши съветски ракети и спътници.

Междувременно платформата OrbitRadar проследява близо 30 000 обекта в космоса. От тях около 18 500 са активни сателити, а останалите представляват фрагменти от космически отпадъци или излезли от употреба ракетни степени.

Файола сравнява евентуален сблъсък в орбита с граната, ударила автомобил.

„Получава се облак от отломки, а малките частици поемат по непредвидими орбити. Част от тях са толкова дребни, че дори не могат да бъдат проследени от Земята. Така става изключително трудно да бъдат избегнати.“

Дори миниатюрни фрагменти, движещи се със скорост от хиляди километри в час, могат сериозно да повредят спътници или дори да пробият скафандрите на астронавти, работещи извън космическите си кораби.

Според Тим Флорер, ръководител на отдела за космически отпадъци в Европейската космическа агенция (ESA), дори ако не бъде изстрелян нито един нов сателит, количеството отпадъци в орбита ще продължи да расте. Причината е, че обектите се разпадат по-бързо, отколкото естествено навлизат обратно в атмосферата.

Той предупреждава, че това може да направи „някои орбити неизползваеми“.

„Активните сателити трябва да извършват все повече маневри за избягване на сблъсъци с други спътници и фрагменти от космически отпадъци“, казва Флорер пред CNBC.

Гърция се обръща към Космоса в борбата с горските пожари

Нов пазар с голям потенциал

Astroscale разработва космически апарати за премахване на отпадъци и други услуги в орбита.

„Създаваме апарати, които са изключително маневрени и могат безопасно да работят в непосредствена близост до други космически обекти“, обяснява Файола.

Компанията е сред малкото търговски дружества, които вече са демонстрирали способността да скачват два космически апарата в орбита чрез магнитна система за захващане.

Това е изключително сложна задача, тъй като обектите в ниска околоземна орбита се движат със скорост между 7 и 8 километра в секунда – по-бързо от куршум – и често се въртят неконтролируемо.

Според Файола интересът към технологията на Astroscale нараства и от страна на отбранителния сектор, където тя има потенциални военни приложения.

Макар приходите на компанията да са се увеличили със 142% през финансовата година до април и портфолиото ѝ от поръчки да расте, тя все още работи на загуба и разчита в голяма степен на държавно финансиране.

„Това все още е млад високотехнологичен пазар. Първите договори идват основно от космически агенции и правителства, които трябва да покажат на частния сектор, че този бизнес е жизнеспособен“, казва Файола.

По думите му в бъдеще разходите за подобни услуги ще бъдат поемани от операторите на големи спътникови съзвездия.

Човекът, който изпрати Нова Зеландия в Космоса, предизвиква Мъск и Безос

Не само почистване, а поддръжка на космическата инфраструктура

Базираната в Люксембург компания ClearSpace вижда много по-голям потенциал.

Според съоснователя и главен изпълнителен директор Люк Пиге почистването на отпадъци е само част от бъдещия пазар за инспекция, ремонт и поддръжка на космически апарати.

„На практика изграждаме сервизния слой на космическата инфраструктура“, казва той пред CNBC.

Пиге сравнява възможностите с индустриите за поддръжка на пътища, кораби и самолети.

„Без подобна поддръжка магистралите щяха да бъдат осеяни с изоставени автомобили. Космосът постепенно ще се нуждае от същата инфраструктура.“

С подкрепата на европейски и национални космически агенции компанията разработва сателит с механична „лапа“, която може да улавя отпадъци и да ги връща към Земята или да ги премества в т.нар. космическо гробище – орбита, където вероятността от сблъсъци е минимална.

През 2023 г. ClearSpace привлече 26 млн. евро финансиране, а по-късно тази година планира нов инвестиционен рунд.

Според Пиге инвеститорите вече разбират значително по-добре космическия сектор.

Той казва, че рязкото увеличение на инвестициите в европейската отбрана, включително в космическите технологии, прави настоящия момент изключително благоприятен за сектора.

Космическа енергия за изкуствения интелект: Meta ще захранва центровете си за данни чрез сателити

Правилата изостават

Кой носи отговорност за премахването на изоставените космически обекти все още остава правно неясен въпрос.

От Европейската космическа агенция подчертават, че не са регулатор и могат да налагат правила единствено за собствените си мисии.

„Космическите отпадъци са класически пример за трагедията на общите ресурси и могат да бъдат решени единствено чрез глобално сътрудничество“, посочва агенцията.

Според Тим Флорер спазването на стандартите за ограничаване на космическите отпадъци постепенно се подобрява, особено сред търговските оператори, но не достатъчно бързо, за да спре нарастването на количеството отпадъци в орбита.

Файола смята, че именно регулациите могат да създадат реален пазар за почистване на космоса.

„Необходимо е регулациите да настигнат реалността. Когато това стане, целият този бизнес модел ще започне да работи.“