Европа е изправена пред недостиг на собствени ракети носители до края на десетилетието, предупреди ръководителят на Европейската космическа агенция (ЕКА). Причината е, че нарастващата нужда от извеждане на нови сателити в Космоса изпреварва независимите възможности на региона.

„Към момента очакванията на ЕКА са, че около 2030 г. Европа ще изпитва недостиг на ракети носители“, заяви генералният директор на агенцията Йозеф Ашбахер. Думите му са откровено признание за мащаба на предизвикателството пред Европа в опита ѝ да настигне основните си конкуренти – САЩ и Китай.

В интервю за Financial Times Ашбахер посочва, че агенцията в момента оценява мащаба на европейските нужди през следващите години.

„Ако съберем всички сателити, които трябва да бъдат изведени в рамките на съществуващите и планираните мисии, виждаме, че търсенето на изстрелвания ще достигне своя връх в периода 2029–2031 г.“, казва той.

Специализирани термални спътници осигуряват на пожарникарите по-точни данни за огнищата

Гърция се обръща към Космоса в борбата с горските пожари

През последните пет години САЩ и Китай са извели в орбита стотици сателити и са инвестирали милиарди долари в развитието на отбранителните и космическите си способности. Компанията SpaceX на Илон Мъск е осъществила 170 ракетни изстрелвания само през миналата година, докато Европа е извършила едва осем. Мъск промени пазара чрез многократно използваеми ракети, които значително намалиха разходите.

Ашбахер възнамерява да постави въпроса пред държавите членки на ЕКА, за да се гарантира, „че можем да изстрелваме нашите сателити с европейски ракети носители“.

През следващите години Европа планира извеждането в орбита на множество сателити и осъществяването на други космически мисии. Сред тях са апарати за многоорбиталното съзвездие IRIS², навигационната система Galileo и Copernicus – най-голямата в света програма за наблюдение на Земята.

В същото време няколко държави, сред които Германия, предложиха създаването на собствени национални сателитни съзвездия. ЕКА изгражда сателити и за някои национални министерства на отбраната, включително на Гърция, Испания и Полша.

Осъществяването на тези амбициозни планове обаче е сериозно предизвикателство за Европа. Критици предупреждават, че спешно са необходими структурни реформи, включително промени в модела за възлагане на обществени поръчки.

Производителят на основната европейска тежкотоварна ракета Ariane се опитва да възстанови позициите си след производствени забавяния, заради които най-новият модел Ariane 6 не беше готов да поеме нови мисии след последния полет на своя предшественик през 2023 г. Това доведе до едногодишен период, през който Европа беше принудена да разчита на SpaceX.

Европа възстанови независимия си достъп до Космоса през юли 2024 г. с първото изстрелване на Ariane 6, а през декември същата година по-малката италианска ракета Vega-C възобнови полетите си.

Ашбахер заяви, че е твърдо убеден, че Европа ще успее да преодолее очаквания недостиг.

Нова стратегия за управление на енергията ще позволи на космическата сонда да продължи да събира ценни научни данни

Voyager 2 получава още време за изследване на междузвездното пространство

По думите му ЕКА е поискала от европейските оператори на ракети носители през следващите месеци да представят оценки колко би струвало разширяването на програмите им. При Ariane 6 целта е планираният капацитет от девет до десет изстрелвания годишно да бъде увеличен до около 15.

Подобни разговори се водят и за Vega-C. Получените оценки ще бъдат използвани при решенията къде ЕКА да насочи допълнително финансиране, за да преодолее очаквания недостиг и да инвестира в капацитет за следващото десетилетие.

„Времевият хоризонт е 2035 г. – решенията, които вземаме сега, ще бъдат продиктувани от тези оценки“, отбелязва Ашбахер.