Идеята за забрана на социалните мрежи за непълнолетни бързо набира популярност по света. 

За по-малко от година светът стана свидетел на поредица от политически предложения за ограничаване на достъпа на младите хора до социалните мрежи – от левия премиер на Испания до десния премиер на Гърция, от лидера на Австралийската лейбъристка партия и републикански сенатор от Тексас до националните програми на Бразилия, Руанда и, съвсем наскоро, Виетнам.

Въвеждането на нови държавни ограничения, които да държат младите хора далеч от дигиталните платформи, все по-често се възприема като политически печеливш ход – популярна законодателна мярка, която обещава защита на децата и едновременно с това отговаря на нарастващото обществено недоволство срещу технологичните гиганти. Три десетилетия след началото на дигиталната ера политици по целия свят постепенно стигат до сходно заключение: голяма част от времето, което прекарваме онлайн, не ни се отразява добре, а децата са най-уязвими.

Осем месеца след като новаторската забрана за използване на социални мрежи от лица под 16 години в Австралия предизвика вълна от подобни законодателни инициативи по света, вече се появяват съмнения както за ефективността на подобна всеобхватна мярка, така и за непредвидените последици от нея.

Поредицата от нови закони и последвалата съпротива срещу тях повдигат въпроса дали забраните не отиват твърде далеч и не се въвеждат прекалено бързо – и дали няма по-разумен начин децата да бъдат защитени онлайн, вместо просто да бъдат принудени да напуснат платформите.

Лорена Джуберти Коутиньо, комисар по онлайн безопасността в независимия бразилски орган за защита на данните, коментира пред POLITICO, че подобни ограничения изглеждат все „по-трудни за налагане“, и постави под въпрос дали международният устрем в тази посока ще се запази.

„Стимулите за тийнейджърите да продължат да използват социалните мрежи са доста силни, защото именно там общуват“, обяснява Коутиньо.

Законът ще бъде въведен поетапно, като новите профили ще бъдат блокирани от септември, а съществуващите – от януари 2027 г.

Франция стана първата държава в ЕС, която забрани достъпа до социалните мрежи за деца под 15 години

Миналата година бразилските законодатели приеха закон, който позволява на тийнейджърите да продължат да използват социални мрежи, но задължава платформите предварително да оценяват и ограничават потенциалните вреди за децата. За лицата под 16 години законът забранява също таргетираната реклама и т.нар. „loot boxes“ – виртуални кутии с произволни награди, широко използвани в онлайн игрите – и изисква предоставянето на инструменти за родителски контрол.

По думите на Коутиньо бразилският закон, чието прилагане е поверено на нейната институция, цели „да постигне баланс между ползите, които социалните мрежи и дигиталната среда предоставят на децата, и рисковете“.

В Съединените щати, където пълните забрани биха могли да бъдат оспорени като нарушение на конституционно защитената свобода на словото на децата, законодателите насочват вниманието си към начина, по който са проектирани самите платформи.

Дори в Калифорния, където политиците често изпреварват Вашингтон по отношение на онлайн безопасността и предприемат по-строги регулаторни мерки, през последните месеци законодателите се отдалечиха от строгия австралийски модел. Под ръководството на демократа Джош Лоуентал миналия месец те смекчиха предложена забрана за тийнейджъри, така че лицата под 16 години да могат да използват платформи като Instagram и TikTok, при условие че определени „пристрастяващи“ функции бъдат деактивирани за младите потребители.

„Очаквам и други държави да се поучат от нашия модел тук, в Калифорния“, посочва Лоуентал пред POLITICO. „За добро или лошо, това е моделът, който ще проработи.“

Втора вълна

В Съединените щати защитата на децата от рисковете на социалните мрежи е приоритет за политици от целия партиен спектър – от сенатора от Тексас Тед Круз до губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм. Въпреки това нито един законопроект за пълна забрана за тийнейджъри досега не е постигнал напредък нито на щатско, нито на федерално равнище. 

Съществуват сериозни опасения, че подобни мерки могат да нарушат свободата на словото на децата, като ограничат достъпа им до законно съдържание онлайн. Срещу тях се обявяват и активисти, включително представители на ЛГБТК+ общността, според които социалните мрежи могат да бъдат пространство, в което иначе изолирани млади хора получават информация и общуват със свои връстници.

Вместо към забрани САЩ – родината на някои от най-големите технологични компании – все повече насочват усилията за защита на децата към търсене на отговорност от самите платформи. Главни прокурори на отделни щати заведоха редица дела срещу Meta, Google, Roblox и други компании, използвайки правна стратегия, сходна с тази, която нанесе сериозен удар върху тютюневата индустрия през 90-те години.

Общият размер на глобата достигна 942 млн. долара, а компанията обяви, че ще обжалва решението.

Съд в САЩ осъди Meta да плати още 567 млн. долара по дело за безопасността на децата

В Калифорния съдебни заседатели прецениха, че Meta и YouTube са проявили небрежност при проектирането на платформи, които могат да предизвикват зависимост при децата. Миналата седмица съдия в Ню Мексико нареди на Meta да плати глоба от 567 млн. долара в допълнение към присъдените от съдебни заседатели през март 375 млн. долара по дело, в което компанията беше призната за отговорна за излагане на деца на опасност и подвеждане на обществеността. Канадска майка заведе дело в Калифорния срещу OpenAI, създателя на ChatGPT, с твърдението, че чатботът е насърчил дъщеря ѝ да се самоубие.

Тази тенденция не остава незабелязана и в Европа. През февруари Европейската комисия нареди на TikTok да промени определени елементи от дизайна си, които според заключенията ѝ създават зависимост и нарушават европейския Законодателен акт за цифровите услуги. До сходни заключения доведе и разследване на дизайна на платформите на Meta това лято.

Във Великобритания новият премиер Анди Бърнам изрази подкрепа за ограничаване на социалните мрежи, но според някои наблюдатели на индустрията мярката може да не представлява пълна забрана. Вместо това страната би могла да последва предложения в Канада Закон за безопасни социални медии, който предвижда възрастови ограничения за платформите, освен ако и докато те не въведат „адекватни защитни механизми“ за децата.

„Всъщност наблюдаваме сближаване от двете страни на Атлантическия океан в обществения дебат – както по отношение на вредите онлайн за психичното здраве, така и по отношение на рисковете за непълнолетните“, отбеляза високопоставен представител на Европейската комисия през март при обявяването на разследване срещу Snapchat, като се позова и на резултатите от съдебните дела в САЩ.

Австралийският преломен момент

Влизането в сила на австралийската забрана на 10 декември се превърна в повратна точка за правителствата, които искат да поставят ограничения върху използването на интернет. Тя забранява на всички под 16 години да създават или поддържат профили в социални платформи, сред които TikTok, Instagram, YouTube, Snapchat, X и Facebook.

Политиците бързо разпознаха потенциала на подобни мерки, а обществото видя, че реални действия в тази област са възможни.

Особено ясно тенденцията към подобни ограничения се прояви във Франция, която миналия месец стана първата европейска държава, одобрила възрастови ограничения за социалните мрежи.

В заключителния период на втория си мандат френският президент Еманюел Макрон превърна мярката в един от основните си политически приоритети. През април той проведе частна среща с Джонатан Хайд, чиято книга The Anxious Generation („Тревожното поколение“) се превърна в основен ориентир за родители и политици по света, търсещи начини да предпазят децата от негативните ефекти на интернет.

Американският социален психолог разказва, че е представил на Макрон данни за рязкото влошаване на психичното здраве във Франция, както и социологически проучвания, според които родители както от левия, така и от десния политически спектър подкрепят възрастовите ограничения. „Когато срещата приключи, той стисна ръката ми и каза: Ще действаме.“

Въпреки рестрикцията за лица под 16 години, липсата на адекватни системи за проверка на възрастта от страна на платформите позволява на над 80% от децата да заобиколят правилата

Проучване: Повечето тийнейджъри в Австралия остават в социалните мрежи три месеца след забраната

Оттогава френският президент редовно споделя новини за други държави, които следват примера на Австралия и Франция, придружавайки ги с посланието „Благодаря, че се присъединявате към движението“.

Първите месеци от действието на австралийската забрана обаче дават незадоволителни резултати. Доклад от 31 юли на австралийския регулатор за онлайн безопасност eSafety показва, че повече от осем на всеки десет австралийци под 16 години продължават да използват социални мрежи въпреки забраната.

Доклад на група експерти по поведението на младите хора, изготвен преди очакваното тази есен предложение за общоевропейски мерки, също изразява съмнения, че възрастовите ограничения сами по себе си са достатъчно решение. Един от експертите обръща внимание на начините, по които австралийските правила се заобикалят. Специалистите подчертават необходимостта да се отчитат променящите се навици на младите потребители и препоръчват мерките да обхващат всички онлайн пространства, в които те прекарват времето си, включително все по-популярните чатботове с изкуствен интелект.

Няколко експерти, консултирали Европейската комисия по предложените мерки, сред които Леанда Барингтън-Лийч от 5Rights Foundation и Соня Ливингстън от London School of Economics, изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което предупреждават срещу всеобхватните ограничения. Според тях пълните забрани не съответстват на принципа за защита на основните права на децата, тъй като ограничават достъпа им до информация и могат да ги насочат към по-опасни и нерегулирани пространства в интернет.

Във Вашингтон са внесени няколко законопроекта, които предвиждат ограничаване на достъпа на непълнолетни до алгоритмични емисии, създадени така, че да задържат потребителите в непрекъснато превъртане на съдържание. Други предложения ограничават възможността децата да изтеглят и купуват приложения без родителски надзор. Една от инициативите предвижда потребителите между 13 и 16 години да получават родителско съгласие за създаване на профил, но не забранява напълно присъствието им в платформите.

При разговори с американски законодатели Meta е предложила законодателство за онлайн безопасност, което би осигурило широка правна защита на социалните платформи. Google и Apple междувременно изразяват притеснения относно законопроекти, които биха задължили операторите на магазини за приложения да проверяват възрастта на потребителите.

Ръководителят на австралийския регулатор Джули Инман Грант обаче смята, че критиците, които вече определят забраната като провал, прибързват със заключенията. Според нея „промяната на нормите и културата“, свързана с ограничаването на използването на социални мрежи от непълнолетни, изисква време.

За държавите, които първи въведоха възрастови забрани, разпространяването на подобни мерки по света е от ключово значение за преодоляване на съпротивата на технологичното лоби, което в миналото успешно е забавяло опитите за реформи.

„Колкото повече държави се присъединяват, толкова по-голям е натискът върху компаниите за социални медии да повишат стандартите си“, заключи Инман Грант.