Авиокомпаниите по света се намират в патова ситуация относно това дали да намалят цените на самолетните билети. Разходите за авиационно гориво, които рязко скочиха след избухването на конфликта в Иран, сега започват да се нормализират, въпреки че напрежението в региона все още е налице.

Според анализ на Financial Times индустрията се стреми да максимизира печалбите си през една доста хаотична година.

Авиокомпаниите в момента са в своеобразно ценово изчакване. Никоя от тях не иска да направи първата крачка и да намали тарифите, тъй като това може да принуди конкурентите да последват примера ѝ и да доведе до ценова война.

„Всички се надяват никой да не мигне пръв и да не свали цените, което би предизвикало агресивна ценова война за резервациите в края на лятото“, коментира Рик Луис от консултантската компания BCG пред британското издание. „Това е класическо изчакване.“

Тарифите за полети остават високи, подкрепени от таксите за горива, въведени след началото на конфликта в Иран. Логиката на пазара е, че ако един превозвач свали цените, останалите ще бъдат принудени да го последват, за да останат конкурентоспособни. Това е и причината, поради която авиокомпаниите, които вече бяха сериозно ударени от високите разходи, следват внимателно ходовете на конкурентите си.

„Ние сме бизнес с ниски маржове“, обяснява ръководителят на Air France-KLM Бен Смит, посочвайки едноцифрения оперативен марж на превозвача.

„Там, където имаме възможност да задържим цените на сегашните им нива, бихме искали да го направим колкото се може по-дълго“, отбелязва той пред FT.

Според агенцията за ценообразуване Argus Media бенчмаркът на авиационното гориво в Северозападна Европа достига 1900 долара за тон след началото на конфликта в Иран през февруари. Пазарът обаче остава волатилен и в момента суровината се търгува на нива от около 1300 долара. Сортът Брент се движи малко под 90 долара за барел, след като през март удари таван от 114 долара.

Европейските авиопревозвачи са частично защитени от тези сътресения благодарение на хеджирането – практика, която американските им конкуренти не прилагат при покупките на гориво. Въпреки това всички компании са усетили удара от поскъпването на един от най-големите си разходи, като по-високите тарифи на билетите успяват да компенсират само част от ръста.

Според Financial Times, ако се върнем назад в историята, пътуващите (особено тези в икономична класа) са изключително чувствителни към цените. Търсенето на пътувания обаче остава високо след пандемията от Covid-19 и през тази година не се наблюдава осезаем спад, въпреки поскъпването на билетите.

Главният изпълнителен директор на Alaska Airlines Бен Миникучи изчислява, че клиентите плащат „с около 10 до 20 процента повече“ спрямо миналата година. Ако цените на билетите се задържат на сегашните си нива, а горивото поевтинее още, това може да се окаже отлична новина за индустрията.

Тази тенденция обхваща дори сегмента на нискотарифните полети. Базираната в Малайзия AirAsia (която не хеджира горивото си) е повишила цените си с около една трета.

„Търсенето спадна едва с около 10%, което е много окуражаващо“, споделя изпълнителният директор на компанията Тони Фернандес, като допълва, че в дългосрочен план планират да върнат цените до нива от едва 5% над предвоенните.

Въпреки стабилното търсене се очаква рентабилността на индустрията да се свие наполовина през тази година заради кризата, сочат оценки на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).

Луис Гайего, ръководител на IAG (компанията майка на British Airways, Iberia, Vueling и Aer Lingus), отбелязва пред Financial Times, че ценообразуването е свързано не само с горивата, но и с наличния капацитет, който в момента се редуцира.

В крайна сметка обаче голяма част от решенията ще бъдат продиктувани от преките конкуренти и по-специално от играчите в Персийския залив. Превозвачи като Emirates и Qatar Airways традиционно водят агресивна ценова политика, за да си върнат клиентите.

Ръководителят на Air France-KLM Бен Смит определя стратегиите на тези компании като „изключително агресивни“. Според него основната им цел – да привличат туристи в региона, а не непременно да генерират оперативна печалба от всеки полет – ги кара да действат „нерационално“, което допълнително усложнява опитите на европейските превозвачи да балансират бюджетите си в тази турбулентна година.

Все пак европейските компании имат и своите предимства. Изпълнителният директор на Qantas Ванеса Хъдсън посочва пред FT, че европейските пътуващи все още са готови да платят по-висока цена за удобството да летят директно (дори и с техническо спиране за презареждане), вместо да изберат по-евтин вариант със смяна на полети в Близкия изток.