„На всяка минута се ражда по един наивник“: Италианецът, който построи „гръцки амфитеатър“ за туристи

Всички от осемте отзива в TripAdvisor за амфитеатъра край Аркуняно, в северния регион Венето, Италия, дават възторжени петзвездни оценки.

„Очарователно място“, гласи един от отзивите.

„Свят отвъд пространството и времето“, възкликва друг.

„Определено едно от най-добрите места, на които съм бил“, възхищава се трети.

„Уникален на цялата планета“, пише друг посетител.

Последният е прозорлив, защото амфитеатърът наистина е уникален. Не е гръцки, както се твърди. Не е дори римски.

Неговият „любезен пазител“, който е „почти историк и отличен разказвач“, както го нарича друг посетител, го е построил сам. След 10-годишна съдебна битка, този месец той беше осъден на затвор за фалшифициране на произведения на изкуството, строителни работи без разрешение и унищожаване на защитен ландшафт.

Случаят скандализира Италия – страна, която изпреварва Китай по брой обекти, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, и в която се намират много автентични гръцки и римски театри – от тези в Сиракуза и Помпей, където се поставят представления всяко лято, до амфитеатъра във Верона, на 40 мили от Аркуняно, който всяко лято се превръща в огромна сцена за оперни представления, разказва CNN.

Иван, който надраска Колизеума. И още от туристическите изцепки на годината

Франко Малосо, собственик, създател и самопровъзгласил се откривател на „древния“ обект с площ от 54 000 квадратни фута, събира от посетителите такса до 40 евро за посещение на „театъра“, построен от нулата.

На живописен хълм, като наема местна строителна фирма, той изгражда седалки и стъпала, които, според съдебните доказателства, изкуствено са състарени, след което добавя няколко циментови колони и гипсови статуи над малкото „езеро“, което сам изкопава.

Традиционните стъпаловидни седалки, за които твърди, че са изработени на ръка от древните гърци преди 2000 години, всъщност са дело на строители от 21-ви век с помощта на машини. Използван е прясно изкопан камък от Пулия и цимент, а носещата стена е покрита с полистирен, според съдебни документи, предоставени на CNN.

„Самата идея е безумна“, заявява пред CNN Дариус Аря, археолог и директор на Ancient Rome Live, като определя замисъла на Малосо като „дяволски“ и „ужасен“.

Според доказателствата, той е организирал концерти и представления „амфитеатъра“, известен с три имена: „Амфитеатро Берико“, „Амфитеатро Маритимо Берико“ и „Амфитеатро Порта дели Анджели“. Според прокуратурата е провеждал и екскурзии с гид из обекта.

Facebook Anfiteatro Marittimo Berico

За всеки, който с елементарни познания по древна история, има изобилие от предупредителни знаци.

Сцената на Малосо е театър във формата на ветрило, а не амфитеатър, който е овален. Не е близо до морето, Аркуняно е на около 50 мили от брега.

На мястото също така не е имало древна „Порта дели Анджели“ (Порта на ангелите). Нито пък е можело да бъде гръцка, докато Северна Италия е пълна с римски останки, древните гърци са колонизирали далеч на юг.

Не че посетителите, които се възхищават на бетонните колони и статуите от креда, изглежда се интересуват от това, отбелязва CNN. Нито пък изглежда да забелязват, че там, където е трябвало да има сцена, Малосо, известен още под името фон Розенфранц, е изкопал фотогеничен басейн с вода.

„Защо има вода там, при положение че не се провеждат морски представления?“, пита Аря. „Прилича на архитектурна приумица, нещо не ми се струва наред.“

Facebook | Anfiteatro Marittimo Berico

Театърът-макет, разположен на хълм, покрит със защитена гориста местност, извън малкото градче Аркуняно, е открит от местните правоохранителни органи, които незабавно го докладват на културната инспекция през октомври 2016 г. На място е извършена инспекция от представител на местния съвет за културно наследство и полицаи от Nucleo Tutela Patrimonio Artistico (TPC) на карабинерите – подразделението, известно на английски като „арт-отряд“ заради работата си по разследване на откраднати произведения на изкуството и фалшификати.

Театърът е толкова очевидно фалшив, че проверката приключва за един ден, заявява пред CNN подполковник Джузепе Марселиа, командир на TPC в Монца, чиято юрисдикция обхваща Северна Италия. Той го определя като „неприличен“ опит за фалшификация.

„От всички престъпници фалшификаторите са тези с най-голям талант, защото създават произведения на изкуството. Нямам никакво уважение към Малосо. Да го нарека фалшификатор дори е обида към фалшификаторите.“

Марселиа заявява, че през 25-те си години в силите за сигурност никога не е виждал или чувал за фалшифициране на цял археологически обект.

Театърът е построен на терен, част от ландшафта на хълмовете Беричи, обявен за обект под защитата на ЮНЕСКО.

Малосо, който твърди, че е законен представител на собственика на терена, компания със седалище на Британските Вирджински острови, първоначално е подал заявление за разрешение за строеж на гараж, според съдебните документи. Вместо това той наел местни строители да изградят театъра, като им дал указания да „го направят да изглежда стар“, според един от тях, дал показания в съда.

6,7 милиона души са убедени, че виждат фалшификат на Моне, създаден от AI. Но се оказва оригинал

Според прокурорите той е разказвал на посетителите, че е открил обекта след свлачище, и е започнал да го рекламира пред обществеността от 2014 г., като дори е писал на кмета на Аркуняно, за да обясни колко печеливш може да бъде обектът. На посетителите, закупили билети, е разказано, че мястото е посещавано от Юлий Цезар, Клеопатра и Жулиета Капулети, литературния персонаж на Уилям Шекспир.

Разкопаването на театъра, както твърди Малосо, не би било възможно, казва Мауро Пудо, археолог, специалист по римско наследство и изследовател в Университета за чужденци в Сиена. Според него при стандартно темпо на разкопки би могло да бъде разкрито най-много един ред седалки годишно като част от широко планирана и внимателно контролирана археологическа експедиция.

„Не ти е позволено да разкопаваш антични находки в задния си двор“, добавя Аря. „Трябва да го декларираш, те разследват, след това извършват разкопки. Това е ужасно.“

Според местните медии на посетителите от други градове е начислявана такса от 12 евро, докато местните жители са възпирани с такса от 40 евро (46 долара). Предлагани са били и групови обиколки на цена 600 евро за 45 минути.

Марселиа заявява, че те са били представяни като „минимален принос за поддръжката на обекта“. Не е известно колко жертви са измамени, но обектът е бил докладван на властите едва през 2016 г., две години след откриването му.

„Предполагам, че на всяка минута се ражда по един наивник, а когато има и реклама, хората започват да мислят, че това е нещо истинско“, добавя Аря.

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Малосо е осъден през 2019 г. и губи обжалването си през 2020 г. Той подава последна жалба пред Corte di Cassazione, Върховния съд на Италия, като изтъква, че фалшификацията е била толкова очевидна, че никой не би могъл разумно да повярва, че е истинска.

Касационният съд отхвърля аргументите му и потвържава първоначалната присъда, която той излежава в момента, включваща 28 месеца лишаване от свобода и глоба от 3 000 евро, както и 3 500 евро съдебни разноски.

От момента на първоначалната му присъда законът е затегнат, за да позволи налагането на наказания до пет години за фалшифициране, казва Марселиа.

Защо Малосо се е впуснал в тази схема, остава загадка, заявява експерти пред CNN. За начало, той дори не си е „написал домашното“ правилно. Древните гърци никога не са колонизирали територии толкова на север, допълва Марселиа, който определя случая като „лудост“. Аря е озадачен какъв е бил планът и допълва: „Веднага се вижда, че е фалшиво“.

Facebook | Anfiteatro Marittimo Berico

Снимка от Facebook страницата на обекта показва колона, която очевидно е от цимент, придружена от доста модерна скулптура на мъж, изработена от гипс.

„Колоните са очевидно съвременни“, казва Питър Матиас, директор на миланския Museo di Arte e Scienza, частично посветен на изкуството на фалшифицирането.

Според него уменията на Малосо като разказвач може би са успели да завладеят посетителите. „От няколко коментара в интернет става ясно, че те са придружавани от разказвач, превърнал посещението в преживяване. Колко пъти се сблъскваме с такава ситуация? Колко пъти ни разказват история – чрез реклами, в политиката или в медиите, опитвайки се да ни убедят в това, което е „истината“, когато в действителност истината е нещо друго?“

Автентичният пулс на Венеция – нова концепция предлага бягство от туристическите клишета

Римският „Museo di Arte Salvata“ (Музей на спасеното изкуство) излага както откраднати, така и фалшифицирани произведения на древното изкуство в древна римска баня, докато „Museo di Arte e Scienza“ на Матиас е посветил цял етаж на археологически и художествени фалшификати.

Марселиа споделя, че фалшифицирането на антични предмети започва още през Ренесанса. Днес, според него, фалшификат на римски медал от XV век би бил по-ценен от истински римски артефакт.

„Фалшификациите са част от човешката цивилизация, ние постоянно се опитваме да се мамим един друг. Един от основополагащите текстове на човечеството, „Одисея“, а и „Илиада“, се основават на измама, илюзия, фалшификат“, допълват експертите.

Обектът вече е изолиран, а на Малосо е наредено да събори театъра, макар че съдбата му все още не е ясна. Аря предупреждава, че това ще е скъпа работа. „Не бих искал да си представям, че парите на данъкоплатците отиват за премахването на нещо подобно“, казва той.

Кметът на Аркугняно наскоро заявява пред La Repubblica, че няма да харчи публични средства за това. Адвокатите на Малосо отказват да коментират темата след запитване от CNN.

За интересуващите се от автентични забележителности, Аря препоръчва Верона, където се намира амфитеатър, или Аквилея, два часа и половина североизточно, на границата на Венето с Фриули.

Туристи счупиха стола „Ван Гог“ във Верона

Районът около Аркуняно е богат на история, казва Андреа Росиньоли, инспектор към Министерството на културата за Виченца. На територията му е езерото Лаго ди Фимон, на брега на което някога са се намирали неолитни постройки.

Хълмовете Беричи крият праисторически пещери като „Грота ди Сан Бернардино“, а в близкия ниско разположен район са автентични римски обекти. Розиньоли препоръчва и Природонаучно-археологическия музей във Виченца, в който се съхраняват находки от езерото Фимон, както и „Театро Берга“ – истински римски театър, който някога е стоял в центъра на града.

Междувременно в Аркуняно входът към театъра на Малосо все още е открит. Съвременна на вид каменна стена и огромна метална порта са придружени от табели, описващи предполагаемата история на обекта. Една от тях споменава, че къщата, в която е израснала Жулиета Капулети, се намира в комплекса, включително и балконът ѝ, без да се споменава, че е измислен персонаж. Друга табела споменава наличието на древно гробище в близост.

Ако плановете за разрушаване на театъра бъдат осъществени, процесът, по ирония на съдбата, ще трябва да започне с разкопки. Само че този път – истински.