Новият пакет от американски санкции срещу Русия разширява натиска отвъд Москва, като поставя във фокуса и държавите, които продължават да купуват големи количества руски петрол и газ. Законодателството дава на президента Доналд Тръмп право да налага мита до 100% върху вноса от такива страни – мярка, насочена най-вече към Китай и Индия, които остават сред най-големите клиенти на руската енергийна индустрия.

Камарата на представителите на САЩ одобри пакета в сряда с 262 срещу 159 гласа. Миналия месец той получи широка подкрепа и в Сената, където беше приет с 86 срещу 11 гласа. Тръмп вече даде знак, че възнамерява да го подпише, пише Euronews. 

Това ще превърне законодателството в най-значимата санкционна мярка срещу Москва, приета от Конгреса след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Ограниченията обхващат руската енергийна и отбранителна индустрия, президента Владимир Путин и високопоставени представители на неговото обкръжение. Те са насочени и срещу т.нар. сенчест флот от танкери, който Москва използва, за да заобикаля съществуващите западни санкции.

Най-същественият елемент от гледна точка на световните енергийни пазари обаче е възможността американският президент да налага мита до 100% на държави, които продължават да купуват значителни количества руски петрол и газ.

Именно тази част от законопроекта предизвика спорове във Вашингтон дори сред политици, подкрепящи по-строги действия срещу Русия. Някои демократи възразиха срещу предоставянето на толкова широки правомощия на президента в областта на търговската политика.

Грегъри Мийкс, водещият представител на демократите в Комисията по външни работи на Камарата на представителите, разкритикува начина, по който е изготвен законопроектът. Според него той поставя по-силен акцент върху президентските правомощия за налагане на мита, отколкото върху задължителните санкционни мерки.

Мийкс обясни, че би подкрепил законодателството, ако разпоредбите за митата бяха премахнати, но републиканците блокираха опитите за тяхната промяна.

Въпреки тези резерви повечето демократи в крайна сметка гласуваха в подкрепа на пакета. Малък брой републиканци се противопоставиха заради опасения, свързани със свободната търговия. Поддръжниците на мерките настояват, че допълнителният икономически натиск е необходим, докато пълномащабната руска инвазия в Украйна навлиза в петата си година без изгледи за прекратяване на огъня.

Киев приветства решението, Индия не променя позицията си

Гласуването се проведе в ден, когато руски дронове поразиха цивилен транспорт в Южна Украйна и убиха петима души, според властите в Киев. Атаката засили призивите на подкрепящи Украйна организации във Вашингтон законопроектът да бъде приет.

Украинският президент Володимир Зеленски лично настояваше пред Конгреса за одобряването на санкциите с аргумента, че продължителният икономически натиск може да принуди Москва да започне преговори.

При посещение във Вашингтон през юли той заяви, че Русия губи около 30 000 военнослужещи месечно, но въпреки това не показва признаци, че възнамерява да прекрати войната. По думите му инициативата на бойното поле вече не е в ръцете на Путин.

Индия обаче даде знак, че новите американски мерки няма да променят непосредствено курса ѝ. В четвъртък Делхи обяви, че ще продължи да купува руски петрол „чрез диверсифицирани източници и в зависимост от променящата се пазарна динамика“.

Русия остава един от най-важните стратегически и военни партньори на Индия, което усложнява усилията на Вашингтон за икономическа изолация на Москва.

Законодателството обхваща също компании и чуждестранни организации, които подпомагат руските военни усилия, и разширява съществуващи санкции, свързани с Иран.

Приемането му идва след повече от година забавяне. Това отразява общото предпочитание на Тръмп да запази личния си контрол върху политиката за санкциите и митата, вместо да предоставя по-голяма роля на Конгреса.

Украински организации приветстваха решението, но призоваха новите ограничения да бъдат приложени бързо.

„След като законопроектът бъде подписан и влезе в сила, се надяваме на решително прилагане от страна на САЩ, което най-накрая да прекъсне паричните потоци към военната каса на Кремъл“, коментира Светлана Романко от енергийната организация Razom We Stand.

„Всеки ден забавяне е още един ден, в който ние в Украйна трябва да погребваме хора.“