По време на престоя си в прочутия техерански затвор „Евин“ лауреатът на Нобеловата награда за мир Наргиз Мохамади тайно изнася откъси от авторските си текстове с помощта на приятели и съкилийници.

Рисковете са огромни; 54-годишната жена изтърпява жестоки побои, разболява се сериозно и прекарва по-голяма част от последните две десетилетия от живота си зад решетките, далеч от децата си.

Причината да бъде вкарана там, е активизма ѝ срещу иранския режим.

„Една от приятелките ми се опита да изнесе само три листа хартия в деня за посещения, но охраната на затвора ги конфискува“, разказва тя пред CNN в едно от първите си интервюта, след като през май е освободена за временен медицински отпуск.

В друг случай над 20 от бележниците ѝ са изгубени, след като, по нейните думи, е жестоко пребита и преместена в друг затвор.

Но тя пише и не се страхува от последствията, изразява мнението си, превръщайки тези фрагменти в мемоари със заглавие „Една жена никога не спира да се бори“, която този месец излиза на пазара в някои европейски страни.

В книгата Мохамади споделя нови подробности за хората, отговорни за малтретирането ѝ в затвора.

„За да документирам тези неща, е по-добре да говоря открито за техните методи, да разоблича и разкрия изтезанията им“, споделя тя в онлайн интервюто си за CNN, облечена в многоцветна рокля с надпис „мир“ на различни езици и седнала пред портрета на Махса Джина Амини, убита в ареста на иранската полиция, което предизвика протести в цялата страна през есента на 2022 г.

Кадър CNN

Издаването на такава книга е опасно.

„Може да има последствия, но такъв е животът за нас в този регион и в тази страна“, допълва Мохамади. Признава, че съществува риск от репресии за това, че говори пред CNN, но заявява, че не се притеснява и че е „задължение“ да се изкаже.

За да не я излага на допълнителен риск, медията се фокусира върху новите мемоари личните ѝ преживявания, а не върху последните събития в Иран.

„Ако можех да се върна към момента, в който започнах борбата, към всеки един момент, в който бях арестувана, дори и знаейки какво ще ми се случи, със сигурност бих направила същия избор“, споделя тя.

„Но когато погледна Али и Киана“, допълва тя, имайки предвид 19-годишните си близнаци, „ме обземат съмнения. Имах ли наистина правото да ги лиша от един обикновен живот, от възможността майка им да е до тях? Това е най-трудната част от въпроса и не мога да отговоря с увереност.“

Очевидци разказват за репресиите и насилието при потушаването на демонстрациите

Жертвите на протестите в Иран достигнаха поне 5000 по данни на властите

Мохамади, една от най-известните активистки за правата на човека в Иран, е осъдена на над 44 години затвор и на 154 удара с камшик, според данните на нейната фондация.

По време на най-скорошния си престой зад решетките между декември и май претърпява побои и „застрашаващо живота ѝ малтретиране“, съобщи Норвежкият Нобелов комитет през февруари, като се позова на „достоверни сведения“.

В тези доклади се посочва, че по време на ареста ѝ през декември многократно е бита с дървени пръчки и палки, влачена по земята, хваната за косата, в резултат на което е получила наранявания, оставили отворени рани по главата. Била е многократно ритана в областта на таза и гениталиите, което я е оставило неспособна да седи или органите в тези зони да функционират нормално, заяви през февруари пред CNN Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия Нобелов комитет.

„Бях държана в изолация в продължение на два месеца в същото състояние, без да ми се позволява да провеждам телефонни разговори, да виждам семейството си или дори адвокатите си“, спомня си Мохамади.

През март тя претърпява предполагаем сърдечен удар, отслабва с 20 килограма и състоянието ѝ се влошава до такава степен, че животът ѝ е „в непосредствена опасност“, предупреждава фондацията ѝ през април.

След месеци на пренебрегване от страна на властите е хоспитализирана за 18 дни със сърдечно заболяване, причинено от хронична тревожност и стрес, съобщи фондацията ѝ. По това време „Тасним“, една от полуофициалните държавни информационни агенции в Иран, отхвърля съобщенията, че състоянието ѝ се е влошило.

В крайна сметка Мохамади е изписана и временно ѝ е позволено да се върне у дома. Тя все още получава медицинско лечение.

Общественото недоволство е подхранено от срива на икономиката, рязкото обедняване на населението и засилващия се натиск върху управляващия теократичен режим

Иран и най-мащабните протести от 2022 г. насам – репресии, насилие и убити

Държането на затворници в изолация е „един от инструментите на правителството“ за „унищожаване на човека“, а не просто за екзекутирането му, казва тя. Целта е „да ги съборят психологически, емоционално и физически; да ги лишат от идентичност, от човешкото в тях, да изкривят и подкопаят възприятията им“.

Лишаването на затворниците от навременен достъп до медицинска помощ е „още един метод, който сериозно застрашава здравето им и в някои случаи води до смърт. Тези смъртни случаи са форма на мълчалива екзекуция.“

Иранското правителство и официалните медии омаловажават твърденията на Мохамади за малтретиране, въпреки свидетелствата на очевидци и международния обществен протест.

Въпреки рисковете, свързани с опозицията срещу режима, през последните години Иран е разтърсен от две мащабни протестни движения, едното през януари и другото през есента на 2022 г. след смъртта на 22-годишната Амини. И двете са посрещнати с брутални репресии от властите.

Чуждестранни инфлуенсъри, някои спонсорирани от властта, публикуват постове с древни руини, оживени пазари и разкошни ястия, създавайки лъскав имидж на страната. На този фон, екзекуциите достигат средно по четирима души на ден само за тази година

Огледалният Иран: Жени без забрадки, концерти и влюбени двойки. Но такава ли е реалността

„Ако погледнете улиците на Техеран, а дори и градовете в цялата страна, ще видите колко смело жените се изправят на улиците“, казва Мохамади. „С движението „Жена, живот, свобода“ създадохме силата на протестиращите и я показахме на света; тоест, хората, излезли на улиците, бяха бити, убивани, хвърляни в затвора и екзекутирани, но имаха усещане за сила, за легитимност, което принуди правителството да отстъпи.“

За Мохамади, която постоянно се разкъсва между двойната си идентичност на майка и активистка, книгата ѝ представлява както химн към онези, които се борят за демокрация, така и „думите на една майка, която е написала тази книга в затвора“, докато децата ѝ живеят далеч в изгнание във Франция.

„Али и Киана винаги са били силата, която ме връща към живота и поддържа надеждата ми. Надявам се да ги видя, да ги прегърна и да видя колко са пораснали – и да застана отново до тях“, допълва тя.