„Днес е нужно цяло състояние, за да си купиш къща, а всяка мебел струва три пъти повече, отколкото преди 10 години“.

Това не е оплакване от видео в TikTok или бюлетин в Substack, а изречение от статията „Мъжете няма да ви предложат брак“, публикувана през 1866 г. в здравното списание Hall’s Journal of Health, повече от век преди да бъде измислен терминът „Поколение Z“.

Цитатът вдъхновява и началото на нов доклад на Центъра за макроикономика на BCG, озаглавен „Децата са добре: вечната тревога за младите хора и парите“.

В него икономистите Филип Карлсон-Шлейзък, Пол Шварц и Хенри Рубин твърдят, че общоприетото мнение за едно провалящо се и изоставащо поколение не издържа при сблъсък с данните: според изчисленията им Gen Z е по-богато, отколкото милениалите, поколението X или бейби бумърите са били на същата възраст. То обаче се чувства по-зле по отношение на парите, отколкото което и да е друго поколение, за което има данни.

Американското Gen Z вече спестява за пенсия

Добри времена, лоши времена

Според главния икономист на BCG Филип Карлсон-Шлейзък, има данни за упорити погрешни представи за икономическите факти. Книгата му „Шокове, кризи и фалшиви аларми през 2024 г.“, написана в съавторство с Пол Шварц, влезе в списъка на Financial Times за най-добрите икономически книги на тази година, отчасти защото в нея се твърдеше, че наративите могат да бъдат преувеличени, а фундаменталните данни винаги са по-добър ориентир. „Твърде често срещаните наративи за икономически колапс и упадък често са фалшиви аларми“, пишат авторите за своя подход – много подобен на тяхното виждане за „Дикенсовия парадокс“ на Поколението Z.

„Изпитвам съпричастност към поколението Z“, споделя икономистът пред Fortune. „Те бяха опитни зайчета на революцията на смартфоните и получиха малко помощ от родители и възпитатели, за да изградят ефективни филтри, с които да разграничават TikTok от реалния живот.“

Но в същото време фактите не лъжат.

По отношение на доходите поколението Z е постигнало най-голямата преднина между поколенията от времето на „бумърите“: най-възрастните служители от поколението Z, на 28 години, печелят медианна заплата от 42 000 долара в постоянни долари – с 25% повече отколкото милениалите на същата възраст и с 50% повече отколкото бумърите.

Световното богатство расте, но все повече зависи от бума на американските акции

По отношение на богатството BCG отбелязва, че Gen Z е твърде младо, за да се правят смислени сравнения само за него. Но когато се разглежда с милениалите, докладът посочва, че днешните млади са изпреварили предишните поколения. На 34 години милениалите притежават средно нетно състояние от 331 000 долара, спрямо 251 000 долара за поколението X и 229 000 долара за бейби бумърите на същата възраст.

Настроенията са се променили в обратната посока.

През първите четири десетилетия, през които социолозите проследяват този въпрос, по-възрастните американци са значително по-песимистични за икономиката в сравнение с младите, тенденция, която се запазва поне от 1980 г., докато не се обръща около 2025 г. Тогава за първи път в историята младите са по-песимистични от възрастните.

Семейният живот на Gen Z: Предбрачният договор не е табу, разводите са основно за пари

Ново проучване на SoFi/YouGov сред 4 090 възрастни американци потвърждава същата тенденция: 62% от Gen Z и милениалите все още се надяват да се пенсионират комфортно, но само 46% вярват, че действително ще го направят. Докладът на SoFi твърди, че Gen Z се стреми към „финансова и житейска максимализация“, като гледа отвъд финансовата възвръщаемост и взема предвид „емоционалната възвръщаемост“ докъде могат да стигнат парите им. Данните от проучването потвърждават голяма част от тезата на BCG, според която Gen Z има големи очаквания и пренебрегва колко добре всъщност се справя.

Авторите от BCG изразяват резерви към собствената си теза. „Нашият анализ на напредъка между поколенията не е твърдение, че всичко е наред за всички. По-скоро той представлява опровержение на повърхностни твърдения, че всичко е зле“, се посочва в доклада.

Студентският дълг е реален; жилищата в градовете са по-скъпи; някои от това поколение няма да печелят повече от родителите си, както се е случвало с предишни поколения.

„Поколението Z и милениалите преминават през уникални поколенчески трудности в изграждането на кариера, доходи и богатство, и се сблъскват с предизвикателства като студентските дългове и достъпността на жилища“, пишат авторите, преди да заключат, че „въпреки това те постигат значителен поколенчески напредък“.

Gen Z преосмисля „американската мечта“, а родителите им я финансират

Плюсовете да живееш в трудни времена

Най-острото опровержение в доклада е насочено срещу тезата за „K-образната икономика“, идеята, че богатите се откъсват, докато всички останали изостават.

Авторите установяват, че от 2020 г. насам ръстът на заплатите в най-ниския сегмент е надвишавал този в най-високия почти всяка година, а увеличението на богатството е приблизително пропорционално във всички сегменти на доходите.

Според SoFi 77% от Gen Z вярват, че могат да започнат собствен бизнес, в сравнение с 58% от по-възрастните поколения, а вероятността да са инвестирали в криптовалути е четири пъти по-голяма от тази при бумърите (26% срещу 6%). По същия начин младите хора държат по-голям дял от активите си в акции, но това ги прави по-уязвими към колебанията на пазара.

„По-голямата експозиция към акции повишава риска поколението Z да изостане, циклично, при мечи пазар“, казват икономистите, отбелязвайки следата, която финансовата криза от 2008 г. остави върху кривите на богатството на поколението X и бейби бумърите.

Поколението Z печели повече от милениалите на същата възраст, сочи доклад

Но в дългосрочен план шансовете все пак са в полза на младите, тъй като „очакваната доходност от акции надвишава тази на повечето други класове активи“, а богатството от недвижими имоти също не е имунизирано срещу спадове нито през 2000, нито през 2010-те години.

В проучване на Empower от 2024 г., цитирано от BCG, поколението Z заявява, че ще трябва да печели 600 000 долара годишно, за да се чувства финансово успешно. За сравнение, посочената от бумърите стойност е 100 000 долара. Медианната заплата за пълно работно време е около 60 000 долара.

Авторите наричат тази разлика „финансова дисморфия“, предизвикана отчасти от излагането в социалните медии на нерепрезентативно богатство.

Въпреки това те твърдят, че не трябва да се допуска финансовата дисморфия да се утвърди и да изкривява възприемането на икономическите факти: „Когато младите хора достигнат зрялост, те трябва да използват ефективни филтри, за да отсеят дигиталния блясък и да се съсредоточат върху реалността.“

„Парична дисморфия“ мъчи поколението Z и милениалите

Жилищният пазар и времената на Чарлз Дикенс

Жилищното настаняване е най-подробното заключение в доклада и единствената област, в която тезата, че „децата са добре“, среща реално съпротивление.

Сега са необходими почти шест години средни доходи, за да се купи жилище на средна цена в САЩ, което е увеличение спрямо три години и половина през 1975 г. Истинският проблем, твърдят авторите, е, че 90% от младите хора днес живеят в градове и предградия, търсейки жилища, които не се строят достатъчно бързо.

„До 42-години много представители на милениалите са се преместили в предградията и точно тогава те изравняват поколението Х по процента на собствениците на жилища.“

Покупка или $20 хил. месечен разход? Защо все повече милионери в САЩ живеят под наем

Дикенс знае нещо за пропастта между богатството и покрива над главата. Баща му е хвърлен в затвора заради дългове през 1824 г., а 12-годишният Чарлз е изпратен да работи по 10 часа на ден, лепейки етикети на бурканчета с вакса за обувки, срам, за който не разказа на почти никого до края на живота си.

Смъртта на баба му оставя на семейството малко наследство, достатъчно, за да изплати дълга. Това е повече или по-малко сюжетът на „Големите надежди“, чийто герой Пип наследява мистериозно състояние, приема, че то предопределя бляскавото му бъдеще, и прекарва втората половина на романа в срам от семейството, което го е отгледало.

Самият Дикенс не симпатизира на тази автобиографична заблуда: романът възнаграждава семплата почтеност на Джо Гарджери пред преувеличените амбиции на Пип.

Дейвид Копърфийлд, героят от любимия роман на самия Дикенс, е анти-Пип, в който се чете духът на поколението на бейби-бумърите: сирак, който се измъква от бедността чрез труд, търпение и упорита привързаност към хората, които са добри към него по пътя му, а не чрез неочаквано богатство, което не е заслужил. Докато богатството на Пип идва случайно и го развращава, това на Дейвид се натрупва постепенно и го оставя непокътнат.

Това е разликата между живот, изграден с труд, и живот, базиран на наследство.

„Лагер за наследници“: Как децата на милиардерите се учат да останат богати

Време за оптимизъм

Икономистите от BCG все пак признат, че просперитетът на бейби-бумърите не може да се повтори.

„Това, което не може да се повтори, е преходът от домакинства с един доход към такива с два“, обясняват те, посочвайки масовото навлизане на жените на пазара на труда. Това е еднократна промяна, която по дефиниция не може да се случи два пъти.

Изтъкват и второ, по-малко очевидно предимство: поколението, с което са се състезавали бейби-бумърите. Това е т.нар. тихо поколение от времето на Голямата депресия, чиито икономически белези поставят исторически ниска летва за преодоляване.

В доклада има и оптимизъм.

„Настоящото поколение тийнейджъри се отучва от смартфоните, поне по време на учебните часове. Може би върхът на финансовата дисморфия вече е зад нас“.

Заключението е, че „Нищо никога не се дължи само на една причина, но най-голямото предизвикателство са изкривените очаквания.“ А какво Чарлз Дикенс би казал за всички тези неоправдани големи очаквания? „Дикенс би погледнал Gen Z и би казал, че те трябва да се стремят да бъдат Дейвид, но избират да бъдат Пип“.