Случаят „Усманов“ разкрива пукнатините в санкционната политика на ЕС

Решението на Европейския съюз да премахне санкциите срещу двама известни руски олигарси поставя отново въпроса доколко държавите членки могат да запазят единен подход към Москва. След дни на трудни преговори Алишер Усманов и Михаил Фридман бяха извадени от санкционния списък на блока в момент, когато войната в Украйна продължава, а европейските лидери настояват, че натискът върху Русия трябва да бъде запазен.

Двамата попаднаха под ограничения още в началото на пълномащабната инвазия заради близките си лични връзки с Кремъл и значителното си присъствие в руската икономика. Те оспорваха мотивите за санкционирането си и в продължение на години полагаха усилия имената им да бъдат заличени от списъка.

Тази седмица искането им най-накрая беше удовлетворено. Усманов и Фридман отново могат да влизат на територията на ЕС и да разполагат с личните си активи, пише Euronews. 

Новината предизвика остра реакция в Украйна, която публично настояваше държавите членки да не променят списъка. Страната е подложена на засилени руски атаки с реактивни дронове и балистични ракети и призовава съюзниците си да увеличат, а не да намаляват натиска върху Москва.

„Решението Усманов и Фридман да бъдат извадени от списъка е срамно и неоправдано“, коментира украинският външен министър Андрий Сибига. „Москва празнува, защото получи това, което искаше: усещане за безнаказаност, унижение на ЕС и разделение между европейците.“

Тръмп подписа мащабен пакет от санкции срещу Русия, насочен към ограничаване на приходите за войната в Украйна

В Брюксел представители на институциите и дипломати сега се опитват да ограничат политическите последици от трудния компромис.

За ЕС, който многократно е обещавал да направи „каквото е необходимо“, за да подкрепя Украйна, публичното премахване на санкциите срещу двама руски милиардери създава неудобна ситуация.

Като част от компромиса държавите членки се договориха списъкът с близо 3000 санкционирани лица да бъде удължен за безпрецедентните 36 месеца. Целта е в бъдеще да бъдат избегнати нежелани ветa при периодичното му подновяване.

Напрежението обаче остава. Според европейски дипломати решението е било трудно и е оставило недоволство сред участващите в преговорите. 

В центъра на вниманието се оказва Франция, чиято позиция според участници в разговорите е изиграла ключова роля за крайния резултат. 

По-рано този месец Париж изненада останалите членки, като се присъедини към Словакия и поиска Усманов да бъде изваден от списъка. Френският посланик обоснова позицията лаконично с въпрос на „национална сигурност“, без да даде допълнителни подробности.

По-късно стана ясно, че зад този аргумент стои опитът да бъдат освободени двама френски граждани, задържани в Азербайджан. Разкритието допълнително засили медийния интерес, но по време на самите преговори Париж не обясни открито мотивите си.

Ден след премахването на Усманов от санкционния списък Азербайджан помилва и освободи Мартин Райън, осъден на десет години затвор по обвинение, че е шпионирал в полза на френското правителство.

„Това е хуманитарен жест, който Франция приветства“, отбеляза френското външно министерство.

Необичайната последователност от събития отново показа дипломатическата тежест, която Франция като втората по големина държава в ЕС продължава да има в Брюксел въпреки вътрешната политическа нестабилност и нарастващия бюджетен дефицит.

Островният рай, който се превърна в таен център за заобикаляне на санкциите срещу Русия

Някои дипломати смятат, че без подкрепата на Париж Словакия нямаше да успее да постигне изваждането на Усманов от списъка. Братислава, чиито внезапни вета неведнъж са предизвиквали недоволство сред партньорите ѝ, вече е правила неуспешни опити в тази посока.

Макар сред европейските представители да има разбиране към усилията на Франция да освободи своите граждани, съществуват опасения, че Париж е създал прецедент, от който други санкционирани олигарси биха могли да се възползват.

„Целият случай показва, че единодушието вреди на всички, включително на Франция. Спешно трябва да преминем към квалифицирано мнозинство при санкциите“, подчертава европейски дипломат, цитиран от Euronews.

Несигурното бъдеще на санкциите

Случаят с Усманов идва в момент, когато в ЕС се появяват все повече признаци на напрежение около продължаващата от години стратегия за ограничаване на способността на Русия да финансира войната.

Основата на санкционния режим остава непокътната, но последните събития поставят въпроси за политическата готовност на държавите членки да продължат да разширяват натиска. В крайна сметка санкциите са политически инструмент и обхватът им зависи от това докъде правителствата са готови да стигнат.

Първият сериозен проблем се появи през пролетта, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи пълна забрана за предоставяне на морски услуги на танкери, превозващи руски петрол.

Мярката трябваше да увеличи разходите за Москва, която продължава да разчита на европейски компании за транспортирането на част от петрола сорт Urals, и по този начин да ограничи един от най-важните ѝ източници на приходи. Това беше сред най-мащабните ограничения, които ЕС беше обсъждал от известно време.

След началото на войната на САЩ и Израел с Иран и затварянето на Ормузкия проток обаче енергийните пазари изпаднаха в сътресение. При тези условия перспективата за допълнителен натиск върху един от големите световни доставчици на петрол стана значително по-малко привлекателна.

Новите американски санкции срещу Русия увеличават натиска върху Китай и Индия

Забраната беше одобрена по принцип, но прилагането ѝ беше отложено за неопределено време в очакване на споразумение на равнище Г-7. Такова не беше постигнато и предложението постепенно остана на заден план.

Фон дер Лайен се опита да насочи вниманието към нов пакет от ограничения, представен в началото на юни, когато Украйна отбелязваше нов напредък на бойното поле.

„Искаме да запазим пълната сила на нашите санкции“, заяви тя.

Преговорите по пакета обаче се оказаха трудни и разкриха намаляващата готовност на някои европейски столици да понасят икономическите последици от нови мерки.

България наложи вето върху санкциите срещу руския патриарх Кирил. Германия и Португалия блокираха опит за ограничаване на вноса на руска риба, а Франция и Италия настояха забраната за издаване на визи на руски военнослужещи да бъде заменена с декларация без задължителен характер.

Гърция отиде още по-далеч, като използва преговорите по 21-вия пакет, за да оспори със задна дата част от 19-ия и да получи изключение за транспортирането на руски втечнен природен газ.

Трудният процес предизвика дискусия сред европейските представители дали ЕС трябва да продължи с големите санкционни пакети, превърнали се в стандарт след началото на войната, или да премине към по-малки и постепенни мерки. Отделните ограничения може да се окажат по-лесни за договаряне, но и за тях ще продължи да бъде необходимо единодушие.

В речта си за състоянието на Съюза Фон дер Лайен очерта възможна промяна на подхода.

„Трябва да продължим натиска върху Русия. Не са непременно необходими нови санкции, а преди всичко ефективно прилагане на вече съществуващите“, акцентира тя.

България не блокира санкциите срещу Русия, а защитава националния си интерес, каза външният министър

Думите ѝ подсказват, че Европейската комисия вероятно ще подходи внимателно към евентуалния 22-ри пакет от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. След толкова много ограничителни мерки възможностите за включване на нови сектори и продукти постепенно намаляват.

Следващият тест предстои през октомври, когато държавите членки ще опитат да добавят към черния списък повече от 1600 физически лица и компании – най-голямото му еднократно разширяване досега 

Остава неясно дали случаят с Усманов ще засили решимостта на правителствата, ще ги направи по-предпазливи в бъдещите преговори или ще насърчи други искания за премахване на санкции.

Моментът, в който Усманов е изваден от списъка, е „неудачен“, смята Мария Шагина, старши изследовател в Международния институт за стратегически изследвания (IISS). Тя обръща внимание на приетия във Вашингтон законопроект за санкции на Линдзи Греъм, който все още предстои да бъде приложен.

„САЩ най-накрая се насочват към засилване на санкциите срещу Русия, а видимите разногласия в ЕС изпращат погрешен сигнал. Това не означава, че европейските санкции са достигнали политическия си предел, но показва два проблема“, обяснява Шагина пред Euronews.

„Първо, много държави членки досега прикриваха собствените си опасения зад ветата на Унгария и Словакия. Второ, постигането на необходимото единодушие за по-сериозни санкции ще става все по-чувствително от политическа гледна точка и ще води до повече задкулисни сделки.“