Министърът на външните работи на България Велислава Петрова-Чамова заявява в ексклузивно интервю за Euronews, че причината, поради която правителството се е застъпило решително за изключването на патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, от предложения от ЕК 21-ви пакет от санкции срещу Русия, е да се избегне подхранването на скептицизма спрямо ЕС.

„Когато имате санкции, които са чисто символична мярка, но нямат икономически последствия за Русия, рискувате в една страна – източноправославна страна като България, да се създаде среда за разпалване на антиевропейска реторика. Ето защо не го подкрепяме и затова сме доволни, че в крайна сметка името му беше премахнато“, обяснява външният министър.

Българската православна църква и Руската православна църква са автономни църкви с различни патриарси. И двете обаче принадлежат към източноправославната общност, споделят едни и същи вярвания и учения и имат дълбоко вкоренени културни и исторически връзки, отбелязва Euronews.

Рим изразява опасения във връзка с налагането на санкции срещу християнски лидер, който е сподвижник на президента Владимир Путин

Politico: Италия се присъединява към резервите на България за санкции срещу руския патриарх Кирил

На 9 юни изпълнителният орган на ЕС предложи 21-вия пакет от санкции срещу Русия заради мащабната инвазия в Украйна.

„Ние се фокусираме върху секторите с най-голямо въздействие: енергетика, финансови услуги и криптовалути, търговия – включително за първи път риболовът, и забраняваме влизане на бивши руски бойци в ЕС“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Предложението включваше и налагане на санкции срещу патриарх Кирил, който определи мащабната инвазия като „свещена война“ и беше обвинен, че оправдава военните действия.

Бившият български външен министър Даниел Митов заяви, че Кирил е използвал позицията си на религиозен авторитет, за да оправдае руската агресия и убийството на цивилни граждани.

По искане на България обаче името му беше премахнато от проекта на предложението в неделя по време на среща, на която присъстваха европейските посланици.

Външният министър Петрова отбелязва, че все още няма цялостно съгласие по санкциите, предложени от Европейската комисия, заради възражения от Гърция в енергийната сфера и на Австрия във финансовата област

България е готова да подкрепи санкциите срещу Русия, след като са отчетени повдигнатите възражения

Спорът около тавана на цените на петрола

След като пакетът от санкции не беше одобрен на срещата на министрите на външните работи в белгийската столица в понеделник, той ще бъде преразгледан на извънредна среща късно във вторник с надежда да бъде финализиран.

Ако не бъде одобрен, механизмът на ЕС за таван на цените на петрола – който ще скочи от 44 евро до вероятно 58 евро за барел, може да облагодетелства Кремъл, тъй като войната в Иран тласка цената на суровия петрол нагоре.

Датата, на която механизмът за цените на петрола ще бъде преразгледан в посока нагоре или надолу, ако остане непроменен – 15 юли, е и датата, на която министър Петрова заминава за украинската столица Киев, за да обсъди енергийната сигурност с висши представители на правителството на президента Володимир Зеленски.

Външният министър заявява, че „не се страхува“ да се яви с празни ръце или, още по-лошо, с механизъм, който е в полза на руското правителство. „Повече мисля как можем да работим по-тясно заедно, за да помогнем на Украйна да се справи с предизвикателствата, които ще станат още по-големи с наближаването на зимата“, изтъква министърът.

Външните министри на ЕС не успяха да одобрят 21-вия пакет. Сряда е последният срок за запазване на тавана върху цената на руския петрол

ЕС отложи решението за новите санкции срещу Русия

Проблемът с търговията в незаконните израелски селища

Заседанието на Съвета по външни работи в понеделник се съсредоточи и върху двустраничен документ с предложения, представен от ЕК, относно начините за ограничаване на търговията между ЕС и незаконните израелски селища, за което първо съобщи Euronews.

В консултативно становище от 2024 г. Международният съд постановява, че тези селища са незаконни – позиция, която споделя и ЕС. Съдът и редица международни правителства призоваха Израел да преустанови изграждането на селища, като същевременно защити палестинското население в окупираните територии.

Върховният представител по външна политика на ЕС Кая Калас заяви, че тези селища подкопават перспективите за мир и решението за две държави, и че външните министри на ЕС при дискусиите при закрити врати в понеделник с преобладаващо мнозинство са подкрепили ограничаването на търговията.

Европейската комисия е обвинена, че забавя приемането на новите мерки чрез избора на процедура за гласуване

Ограниченията върху търговията с израелските селища изправят ЕС пред нов политически спор

Според външния министър Петрова не може с увереност да каже дали страната подкрепя някое от предложенията, тъй като те не са достатъчно ясни. „Всъщност това не са предложения, а варианти, а това е малко по-различно, защото няма ясно съгласие между правната служба на ЕК и Съвета за възможността да бъдат приети с единодушие“.

Сега на посланиците на ЕС ще бъде възложено да конкретизират първоначалните планове.

Според Кая Калас може да бъде свикано извънредно заседание на външните министри, за да се гарантира напредък. Следващата официална среща е насрочена за октомври, седмици преди изборите за парламент в Израел, като няколко дипломати се опасяват, че този момент може допълнително да провали напредъкa, добавя Euronews.