Стремежът на американски енергийни компании да разширят влиянието си в Западните Балкани поражда опасения в Европейския съюз, че регионът може да се окаже трайно зависим от изкопаеми горива от САЩ – точно когато се опитва да изпълни климатичните цели, необходими за по-тясната му интеграция с блока.

Албания, Косово и Босна и Херцеговина вече проявяват интерес към закупуването на големи количества американски втечнен природен газ (LNG) или към изграждането на инфраструктура за доставките му. Правителствата им определят природния газ като преходно гориво, което ще им позволи постепенно да намалят както вноса на руски енергийни ресурси, така и потреблението на въглища, докато увеличават дела на възобновяемите източници. Всички тези стъпки са важна част от подготовката им за членство в ЕС.

В Брюксел обаче поставят под въпрос необходимостта от подобни проекти, тъй като в момента вътрешното потребление на газ в тези държави е минимално или практически липсва. Според европейски представители навлизането на големи количества от горивото може да ги обвърже с него за десетилетия и да увеличи зависимостта им от външни доставки.

ЕС си е поставил за цел да постигне климатична неутралност до 2050 г. и значително да разшири използването на възобновяема енергия – изисквания, към които бъдещите членове също ще трябва да се придържат. Европейски представители се опасяват, че увеличаването на вноса на природен газ може да затрудни този процес. 

Американската газова индустрия обаче вижда възможност в бързото отказване на Европа от руския газ и напрежението на световните пазари вследствие на войната с Иран. Компаниите от САЩ сключват поредица от споразумения за доставки в по-широкия регион в съответствие с доктрината на администрацията на Доналд Тръмп за „енергийно господство“.

Нарастващият брой кораби ще помогне на Москва да продължи износа на LNG, след като санкциите бъдат затегнати през следващата година

FT: Русия разширява сенчестия си флот за втечнен газ преди забраната на ЕС

„В стремежа си да се присъединят към ЕС тези държави са поели ангажименти за декарбонизация, за определяне и следване на конкретен път и в крайна сметка за постепенно отказване от изкопаемите горива“, коментира Андраш Хуйбер, който отговаря за енергийната дипломация на Европейската комисия в Западните Балкани, по време на форум във Виена.

По думите му в този контекст увеличаването на доставките на газ за региона „изглежда противоречи на тази ключова цел за декарбонизация“.

Хуйбер предупреждава още, че подобни сделки могат да надхвърлят първоначалната цел за заместване на руските доставки и вместо това да доведат до по-голяма зависимост от изкопаемите горива.

„Не трябва да въвеждаме газ на пазари, които в момента не го използват“, подчертава той.

Като пример представителят на ЕК дава предварителното споразумение между Вашингтон и Босна и Херцеговина за изграждането на газопровод, по който да се доставя гориво от хърватския остров Крък в Адриатическо море.

Проектът предизвиква противоречия, след като по-рано тази година босненският парламент приема закон, определящ AAFS – малка компания, управлявана от близки сътрудници на американския президент – за основен оператор на газопровода. Решението поражда обвинения в корупция наред с опасенията за ефекта върху декарбонизацията.

Представители на ЕС, цитирани от The Guardian, предупреждават, че проектът може да създаде проблеми и за кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в Съюза.

„Нашият посланик изпрати писма и обърна внимание на потенциалните проблеми, които виждаме в този проект“, посочва Хуйбер. Европейската комисия възнамерява да предприеме последващи действия, но той не уточнява какви мерки се обсъждат.

Вътрешна кореспонденция на Комисията, цитирана от POLITICO, изразява сходни опасения. В документите се обръща внимание на липсата на прозрачност около договора с AAFS, както и на рисковете, свързани с разширяването на газовата инфраструктура.

САЩ настояват регионът да купува американски LNG, а ЕС се опасява, че това ще отслаби влиянието му и ще затрудни прехода към възобновяема енергия

The Economist: Американският газ се превърна в инструмент за влияние на Балканите

Опасения и за европейската интеграция

Решението на Сараево предизвиква безпокойство и в ръководството на Енергийната общност – инициатива, подкрепяна от ЕС, която помага на страните, стремящи се към членство, да приведат енергийните си правила в съответствие с европейските. В нея участват Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Сърбия, Грузия, Молдова, Черна гора и Северна Македония.

Засилващото се американско присъствие в региона обаче поражда въпроси дали този процес няма да бъде затруднен.

„Това е нашето послание към Босна. Европейското законодателство, което насърчаваме, не определя кой трябва да бъде доставчикът. Ключовото е да има равнопоставени условия в регулаторната рамка“, обяснява директорът на Енергийната общност Артур Лорковски пред POLITICO във Виена.

„Не искаме Босна да бъде изключение или някой да получава привилегирован достъп до пазара. Именно това трябва да бъде избегнато, защото би противоречало на европейското законодателство“, допълва Лорковски.

Нито едно от двете основни споразумения все още не е окончателно одобрено. Газовият интерконектор в Босна се нуждае от подкрепата на горната камара на парламента. Проектът на Албания, който предвижда 20-годишно споразумение за доставки в сътрудничество с Гърция и американската компания Venture Global, засега съществува единствено като меморандум за разбирателство и очаква резултатите от проучване за осъществимост.

Косово също не е взело окончателно решение. Сърбия и Северна Македония от своя страна се очаква да получават американски LNG чрез планирана връзка с Гърция.

Говорител на американското Министерство на енергетиката не отговаря пряко на въпросите за прозрачността на потенциалните сделки или за риска регионът да се обвърже дългосрочно с LNG. Според ведомството обаче американското участие ще „насърчи стабилността в региона, ще понижи цените на енергията и ще стимулира търговията и икономическия просперитет“.

От министерството допълват, че проектите ще помогнат на Албания и Босна и Херцеговина да намалят зависимостта си от руския газ, като го заменят с американски втечнен природен газ.

Конфликтът в Близкия изток спира доставки на LNG, а конкуренцията с Азия заплашва да ускори инфлацията и да натисне индустриятa

Европа отново е изправена пред енергийна криза

Газът като преходно гориво

Въпреки критиките от Брюксел представители на балканските държави защитават потенциалните сделки със САЩ като част от прехода към по-чиста енергия. Според тях природният газ ще бъде необходим за осигуряване на стабилни доставки на електроенергия, когато производството от по-непостоянни възобновяеми източници намалява и въглищата постепенно отпадат от енергийния микс.

В Албания водноелектрическата енергия, която има водещ дял в производството, става все по-несигурна заради свързаните с климатичните промени засушавания и намаляващия речен отток, обяснява пред POLITICO представител на албанското правителство.

Това създава необходимост от природен газ, който поддръжниците на проектите представят като „преходно гориво“, способно да осигури резерв за електроенергийната система, докато капацитетът от възобновяеми източници продължава да се развива. В момента газът представлява едва 1,8% от енергийния микс на Албания.

Според албанския представител изграждането на газова инфраструктура е важно както за диверсификацията и сигурността на доставките, така и за плановете на страната да създаде регионален газов център във Вльора.

Същевременно отказът от руския газ оставя празнина на пазара. Кандидатите за членство в ЕС трябва постепенно да приведат политиката си в съответствие с европейското ограничаване на руския газ. Босна и Херцеговина например разполага само с един газопровод, по който получава гориво от Русия, и няма алтернативен маршрут при евентуално прекъсване.

„Южната интерконекторна връзка няма за цел да обвърже Босна и Херцеговина с природния газ“, подчертава говорител на федералното Министерство на енергетиката, минното дело и промишлеността.

„Целта е да прекратим зависимостта си от един маршрут и един източник на доставки и да укрепим енергийната сигурност на страната.“

Според нея природният газ трябва да служи като преходно гориво, а не като „крайна цел на енергийната ни политика“.

Големи компании пренареждат приоритетите си, насочвайки капитал към газови мощности, които да осигурят стабилност в момент, когато Европа все по-трудно поддържа своя енергиен баланс

Зеленият идеализъм отстъпва: Природният газ се завръща като „резервен двигател“ на Европа

В крайна сметка страните от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС, търсят алтернативни енергийни източници, които самият Съюз или не може, или не желае да им предостави. ЕС произвежда минимални количества природен газ и отказва да финансира нова газова инфраструктура в региона, като същевременно самият той става все по-зависим от американския LNG.

Парадоксът е, че по-тясната интеграция с ЕС, към която се стремят членовете на Енергийната общност, би улеснила достъпа им именно до американски газ.

„Затова искаме в Босна да действат същите правила като в ЕС, така че газът да може свободно да преминава от европейския пазар“, обобщава Лорковски.

„Това ще бъде американски газ, защото в Европейския съюз почти не се произвежда такъв. Именно затова говорят за доктрина за стратегическо господство.“

„Не можете да обвинявате някого, че използва възможността да продава това, с което разполага“, заключава той. „Не виждам ЕС да е в състояние сам да осигури необходимия газ.“