Доналд Тръмп помогна за създаването на най-консервативния състав на Върховния съд на САЩ от поколения насам, след като по време на първия си президентски мандат назначи трима съдии. Сега, когато институцията започва новия си съдебен период в понеделник, изглежда, че той съжалява за избора си.

През последните месеци назначените от Тръмп Нийл Горсъч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет наклониха везните при няколко ключови решения на Върховния съд, които осуетиха опитите на президента да ограничи гласуването по пощата и гражданството по рождение, както и независимостта на Федералния резерв. Преди това съдът отмени и знаковата му политика за митата, като двама от назначените от него магистрати се присъединиха към мнозинството.

„Това не са хората, с които разговарях, за да служат във Върховния съд на Съединените щати. Те са само бледа сянка на предишното си аз“, написа Тръмп в социалните мрежи. Според него съдът ще остане в историята с „някои от най-разрушителните, болезнени и вредни решения в историята на страната ни“.

Недоволството на президента от собствените му назначения идва в момент, когато той се опитва да разшири границите на президентската власт. Върховният съд предстои да се произнесе по редица негови политики през този съдебен период, включително по важни дела, свързани със затягането на имиграционната политика, което може допълнително да влоши отношенията между Белия дом и съдиите.

Близо една трета от гласовете се подават по пощата, а някои щати вече започнаха да изпращат бюлетини за междинните избори

Върховният съд блокира опита на Тръмп да ограничи гласуването по пощата

Според специалисти по право очакванията на Тръмп към назначените от него магистрати са били нереалистични.

„Тръмп фундаментално не разбира какво представлява съдията във Върховния съд“, коментира пред Financial Times професорът по право в Харвард Ноа Фелдман. По думите му съдиите не възприемат работата си като „изпълнение на нарежданията на президента“. 

Стремежът на Тръмп да осигури трайно консервативно мнозинство във Върховния съд започва още преди първото му избиране за президент. По време на кампанията през 2016 г. той публикува списъци с потенциални кандидати, изготвени с участието на „високо уважавани консерватори“.

Когато избира Горсъч за първото свободно място, Тръмп определя номинирането на съдия във Върховния съд като „най-важното решение, което един президент на Съединените щати може да вземе“.

Тримата му кандидати впоследствие допринасят за някои от най-значимите победи на консервативното юридическо движение от десетилетия – отмяната на конституционното право на аборт, разширяването на правата за притежание на оръжие и ограничаването на правомощията на федералните регулатори.

„И тримата са точно от типа кандидати, които консервативното юридическо движение отдавна иска да види във Върховния съд“, отбелязва Дерек Мюлер, професор по право в университета „Нотр Дам“, където преди това преподава Барет.

Гневът на Тръмп обаче прикрива факта колко успешна всъщност е администрацията му пред съда. През миналия съдебен период Горсъч и Кавано подкрепят правителството в шест от седем разгледани дела, пряко свързани с администрацията. Барет застава на негова страна в пет от седем.

Подобна тенденция се наблюдава и при спешните производства, при които съдиите разглеждат неотложни искания без пълна размяна на писмени становища и устни изслушвания. В преобладаващата част от тези случаи тримата, назначени от Тръмп, подкрепят администрацията му.

Някои от най-значимите им разминавания с президента обаче са именно по теми, на които той отдава особено значение – включително митата и гражданството по рождение.

Искането на президента на САЩ за отмяна на решението на по-нисша федерална инстанция, което попречи на уволнението ѝ, беше отхвърлено от магистратите

Тръмп не може да уволни Лиза Кук от Фед (засега), постанови Върховният съд

Джъстин Бърнуърт, преподавател по право в Университета на Флорида, смята, че тримата остават „последователни консерватори“.

„Очакването на администрацията на Тръмп е те просто да одобряват всичко – а това не се случи. Затова изглежда като провал“, обяснява той пред FT.

Барет, третият кандидат на Тръмп за Върховния съд, понася най-сериозната критика от държавния глава и неговите съюзници.

Консервативни законодатели и активисти я определят като назначение, направено заради политиките за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), настояват за импийчмънта ѝ и дори я обвиняват, че „изпраща страната ни в гроба“, след като тя гласува в подкрепа на запазването на гражданството по рождение. През юли Тръмп препубликува коментар, според който решенията ѝ показват, че тя „очевидно се страхува от левицата“.

Според Фелдман обаче решенията на Барет до голяма степен следват консервативната правна философия, отстоявана от покойния съдия Антонин Скалия.

„Докато останалите консерватори непоследователно се отклоняват от консервативните принципи, за да постигнат удобни резултати, тя е съдията, който най-вероятно ще се изправи и ще каже: „Не, това не е нашата теория. Не прилагаме Конституцията по този начин“, коментира Фелдман. „И затова консерваторите са ядосани на нея.“

Разочарованието на Тръмп от назначените от него съдии повдига въпроса дали президентът може да промени начина, по който подбира кандидати за бъдещи свободни места във федералната съдебна система.

През първия си мандат той разчита в голяма степен на консервативната юридическа организация Federalist Society при избора на 234 съдии за федералните съдилища в цялата страна, включително тримата членове на Върховния съд.

След като част от назначенията му започват да се противопоставят на опитите за разширяване на президентските правомощия, миналата година президентът отправя остри критики към организацията заради „лошите съвети“, които според него е получил при номинациите си.

Ограничаването на митата парадоксално спасява президента от негативните последици на собствената му стратегия и спира ерозията в неговия рейтинг. Този завой освобождава републиканците от защитата на непопулярни мерки преди междинните избори

Скритият (политически) подарък на Върховния съд за Тръмп и Републиканската партия

Майк Дейвис, адвокат и съюзник на Тръмп, който го консултира при подбора на съдии, посочва, че държавният глава е избрал тримата членове на Върховния съд при „уникални обстоятелства“, когато републиканците са разполагали с крехко мнозинство в Сената.

Този път акцентът е върху „смели и безстрашни“ съдии – такива, „които ще следват закона независимо от политическата реакция, която ще получат от левицата“, уточнява Дейвис.

Тръмп обаче може и да не получи възможност да изпробва новия подход при избора на член на Върховния съд. След месеци на спекулации за евентуалното му оттегляне Самюъл Алито даде знак през август, че възнамерява да остане поне още един съдебен период.

Ако демократите спечелят контрола над Сената през ноември, за президента ще бъде значително по-трудно да прокара нов кандидат.

„Трябва да играеш с картите, които са ти раздадени, когато избираш тези съдии“, обобщава Дейвис. „Ако в момента имаше номинация, президентът Тръмп би могъл да избере – а Сенатът да утвърди – много по-консервативен съдия, отколкото през първия му мандат.“

„След изборите вероятно ситуацията ще бъде различна.“