Те са родени в следвоенна Великобритания, когато страната все още се възстановява от разрушенията на Втората световна война, икономическите трудности и недостига на храна. Още от най-ранна възраст това поколение живее с ограничения в храненето, включително в консумацията на захар.Десетилетия по-късно учените установяват нещо любопитно: хората, израснали при тези условия, изглежда имат по-нисък риск от определени заболявания. Оказва се, че ограниченията в храненето, наложени от следвоенната криза, може да са имали неочаквани ползи за здравето.

Години след края на Втората световна война през 1945 г. във Великобритания продължават да действат ограничения върху количествата храна, които хората могат да купуват. Те обхващат и захарта, като на всеки възрастен се полагат около три супени лъжици дневно (40 грама), а на малките деца и бебетата – още по-малко. За сравнение, днес някои популярни десерти съдържат повече захар от това количество. Но когато идва 1953 г. ограниченията започват да отпадат. Само година по-късно вече се отчита, че консумацията на захар е скочила двойно.

Тези ограничения създават необичайни условия, които десетилетия по-късно дават възможност на учените да изследват дългосрочното влияние на захарта върху здравето. Подобен експеримент би бил трудно осъществим в контролирана научна среда. През 2024 г. в научното списание „Science“ са публикувани резултатите от изследване на д-р Тадея Грачнер от Университета на Южна Калифорния, пише The Guardian. Използвайки данни от британската биобанка (UK Biobank), учените сравняват здравословното състояние на хора, родени малко преди и малко след премахването на ограниченията върху захарта. Целта е да установят дали по-ниската ѝ консумация в ранна възраст е свързана със здравето по-късно в живота.

Това е много интересно от научна гледна точка, защото част от тях са приемали малки количества захар само преди да се родят, други – в продължение на месеци, а някои – години наред. Тоест тук има база за сравнение, когато се изследва въздействието на захарта.

Грачнер установява, че колкото по-дълго хората са живели в условия на нормирана консумация, толкова по-нисък е рискът им от развитие на диабет тип 2 и високо кръвно налягане в зряла и напреднала възраст. Онези, които са прекарали първите 1000 дни от живота си в такива условия, имат 35% по-нисък риск от диабет и 20% по-нисък риск от високо кръвно налягане.

Все повече научни изследвания показват как изборът на храна в различните етапи от живота ни се натрупва и влияе върху здравето ни много по-късно

Как ефектът на храната върху тялото ни се променя с възрастта

Тези резултати подтикват друг изследовател, Дзяджен Джън от Хонконгския университет за наука и технологии в Гуанджоу, да направи допълнителни проучвания, за да провери влиянието на ниския прием на захар и върху други здравословни проблеми.

„Установихме връзки със сърдечносъдови заболявания, чернодробни болести, състоянието на дихателната система, деменция, а напоследък – и с по-общи показатели за стареенето. Нашето проучване върху стареенето показа по-ниска обща честота на заболявания, свързани с основните белези на стареенето, както и малко по-ниска биологична възраст и възраст на органите при хора, подложени на ограничаване на захарта в ранна възраст“, казва той.

Учен изследва тайните към дългия и здравословен живот в продължение на десетилетия. Но започва да ги прилага едва, след като вижда първите ефекти на старостта върху самия себе си

Да откриеш ключа към дълголетието – на теория и на практика

Резултатите не изненадват Грачнер, която напомня, че диабетът, хипертонията и затлъстяването са основни рискови фактори за сърдечносъдови заболявания, когнитивни проблеми и други.

„Следователно, ако ограничаването на захарта в ранна възраст влияе върху тези първоначални рискови фактори, е напълно очаквано да се наблюдават връзки с широк спектър от свързани здравословни проблеми“, подчертава тя.

По-изненадващото вероятно е, че ограничаването на захарта може да има ефект и върху психичното здраве. Поне това сочат данните от проучване, проведено от проф. Нофар Гейфман от Университета в Съри. Тя твърди, че хората, които са прекарали първите си 1000 дни с намалена консумация на захар, са с 33% по-нисък риск от тревожност. И още нещо – онези, които от малки не ядат много захар, консумират по-малко сладки храни и по-късно в живота си.

Учените все още не знаят как е възможно един кратък период от човешкия живот да остави толкова ясни следи.

„Можем да кажем, че да растеш с по-малко захар е нещо като защита за в бъдеще, но не можем да кажем защо – дали заради вкусовите предпочитания, или заради метаболитния отговор, на който тялото се научава в ранна възраст“, казва Грачнер.

Обяснението за връзката между захарта и тревожността в по-късна възраст също е сложно. Гейфман казва, че мозъкът търпи „бурно“ развитие както в утробата, така и в първите години от живота, което го прави чувствителен и към храните. От друга страна, приемането на големи количества захар се свързва и с по-висок риск от възпаления в червата, което пък може да окаже пряко влияние върху мозъчните функции.

И още една частица информация, този път от изследването върху стареенето, проведено от Джън. То установява, че хората, подложени на режим на ограничено хранене, показват показатели за биологична възраст с около година по-ниски от реалната им възраст.

Идеята, че храненето в ранна възраст може да има дълготрайни последици, не е нова. Още от 70-те години на миналия век изследователите използват периодите на глад като естествени експерименти, за да проучат последиците от тежкия хранителен дефицит в ранните етапи от живота.

Голяма част от тези проучвания се фокусират върху т.нар. „Нидерландска зима“ от 1944–1945 г., когато заради войната в западната част на страната има остър недостиг на храни.

Тъй като този период на глад започва и приключва внезапно сред население, което дотогава се е хранило пълноценно, а същевременно са запазени както данните за хранителните дажби, така и подробни регистри за ражданията, изследователите успяват да сравнят хората, изложени на глад през различни етапи от бременността, с онези, родени преди началото или заченати след края на този период.

Категорично се установява, че онези, които са имали повече храна, е по-вероятно да са с наднормено тегло към 30-ата си година и с диабет около 60-ата.

Анализ на данни от шведски близнаци и американски столетници показва, че гените определят по-голямата част от потенциала ни за дълголетие, докато начинът на живот може да го оптимизира, но рядко да го надскочи

Каква е печалбата от генетичната лотария? Според нови изследвания – продължителността на живота ни

Тези данни се разминават с изследванията на британската „военна диета“, но за това си има обяснение. Там хората не гладуват, както в Нидерландия, а се лишават само от определени храни като захарта. Иначе режимът им се запазва сравнително здравословен. Тоест изводът е, че не гладуването, а по-малките количества храна са полезни.

Въпреки че резултатите са интересни, учените все още не могат да кажат, че има категорична връзка между ниската консумация на захар в ранна възраст и здравословното състояние по-късно. Такава може да се предполага, но не и да се докаже към момента.

Дори и да бъде доказана обаче, със сегашните проучвания не може да се каже какво количество захар се счита за прекомерно, нито пък в кой период от човешкия живот трябва да се спазват най-строги ограничения.

„Очертава се картина, според която първите 1000 дни са важни, както са от голямо значение бременността и преходът към твърди храни. Въпреки това тези данни не бива да се тълкуват като препоръка за строги диети и ограничения“, казва Джън.