През 1996 г. Еминем издава дебютния си албум Infinite, който остава почти незабелязан от публиката. По това време рапърът все още живее с майка си, работи нископлатена работа и се опитва да пробие на музикалната сцена в Детройт. Години по-късно той ще се превърне в един от най-продаваните изпълнители в историята, но първият му албум се оказва търговски провал.

В автобиографията си The Way I Am, публикувана през 2008 г., Еминем си спомня, че албумът е продал едва около 70 копия и не е получил добри отзиви. Макар тази цифра да не е потвърдена от официални данни за продажбите, тя се превръща в символ на трудното начало на кариерата му, отбелязва испанското издание El País.

Зад сценичното име Еминем стои Маршал Матърс, който през ноември 1996 г., когато Infinite излиза, току-що е навършил 24 години. Той вече е прекарал години в рап състезания и опити да привлече вниманието на музикалната индустрия, но успехът все още изглежда далечен.

Албумът отразява финансовите му затруднения, нестабилното детство и желанието да промени живота си чрез музиката. В песента Never 2 Far например се разказва за млад мъж без собствен автомобил, който разчита на обществения транспорт и се опитва да събере достатъчно пари, за да се придвижва из града.

Историята до голяма степен съвпада с положението на самия Еминем. Няколко месеца по-рано той е станал баща, продължава да живее с майка си и се надява, че рапът ще му осигури финансова независимост.

Първите записи в Детройт

В началото на 90-те години пътят Eight Mile в Детройт е част от ежедневието на младия Маршал Матърс. Той служи като своеобразна граница между предимно афроамериканските квартали на града и белите предградия. Години по-късно името му ще стане световноизвестно благодарение на филма 8 Mile, но тогава районът е важен за рапъра по друга причина.

Там се намира звукозаписното студио Bassment Sound на братята Джеф и Марк Бас, които му помагат да направи първите си професионални записи.

Марк Бас научава за Еминем чрез местна радиостанция и успява да се свърже с него. По това време младият изпълнител все още търси собствения си стил.

„Той още не беше готов. Опитваше се да разбере какъв иска да бъде, затова копираше това, което правеха другите. Беше твърде млад, за да има собствен стил“, спомня си Бас в документалния филм Partners In Rhyme: The True Story of Infinite.

Въпреки това двамата братя решават да му дадат шанс. Започват работа по Infinite, а част от песните постепенно получават ефирно време в местните радиостанции. Текстовете засягат теми като парите, семейството, предателството и стремежа към признание.

По време на записите обаче братята Бас се опитват да направят музиката му по-подходяща за радиоизлъчване.

„Създавахме песни, с които да се харесаме на радиостанциите, като се опитвахме да ги направим по-малко провокативни“, разказва Джеф Бас в документалния филм.

Постепенно Еминем започва да се противопоставя на този подход, тъй като иска повече творческа свобода.

„Той искаше да прави нещата по своя начин“, спомня си продуцентът.

Братята подготвят стотици аудиокасети и малък брой винилови плочи, които се опитват да разпространяват в Детройт. Около 250 касети достигат до местния Hip Hop Shop, а музиканти от Parliament-Funkadelic вземат копия, които да раздават по време на турнетата си.

Wikimedia Commons - Еминем през 1999 г.

Местната подкрепа обаче не е достатъчна за по-широко разпространение. Много магазини отказват да приемат албума за продажба, а екипът няма необходимите контакти и ресурси, за да достигне до националния пазар.

„Всички подкрепяха Еминем, но не знаехме как да доставим албума до хората“, обяснява Марк Бас.

Неиздадени записи на Еминем са откраднати и продадени онлайн

Появата на Slim Shady

След неуспеха на Infinite Еминем продължава да се занимава с музика, докато работи като готвач и мияч на съдове в ресторант в района на Детройт. Междувременно трябва да издържа и малката си дъщеря Хейли.

През 1997 г. губи работата си и изпада в още по-сериозни финансови затруднения, но не спира да пише текстове и да записва песни.

Критиките, че имитира други рапъри, продължават, но той постепенно променя стила си. Така се появява The Slim Shady EP, проект с много по-агресивно, провокативно и мрачно звучене.

През октомври 1997 г. Еминем заминава за Лос Анджелис, за да участва в Rap Olympics, състезание между рапъри, в което достига до финала, но губи от Otherwize.

Макар да не печели конкурса, представянето му привлича вниманието на Дийн Гайстлингер, служител на звукозаписната компания Interscope, който поисква копие от The Slim Shady EP.

Записът достига до ръководителя на компанията Джими Айовин, който впоследствие го пуска на рапъра и продуцент Dr. Dre. Това не води до незабавно подписване на договор, но дава на Еминем възможност музиката му да бъде чута от едни от най-влиятелните хора в индустрията.

През декември 1997 г. The Slim Shady EP излиза официално и започва да набира популярност сред почитателите на ъндърграунд рапа.

Промяната е свързана и с появата на Slim Shady, провокативното алтер его на Еминем, чрез което той започва да изразява по-свободно гнева и разочарованията си.

Марк Бас си спомня, че когато рапърът се връща в студиото с татуирано име Slim Shady, изглежда като съвсем различен човек.

„Сякаш нещо се беше случило с него и той се беше превърнал в Slim Shady“, коментира продуцентът.

Самият Еминем обяснява промяната по друг начин:

Изглежда, че когато спрях да се интересувам какво казвам, хората започнаха да обръщат внимание на думите ми.

Новият персонаж му позволява да използва по-крайни образи, черен хумор и провокативни текстове, като същевременно му дава свободата да изразява идеи, които преди това е потискал в опит да отговори на очакванията на музикалната индустрия.

Първият албум на рапъра днес е колекционерска рядкост

Оригиналните касети и винилови издания на Infinite днес са ценени от колекционерите, а целият албум все още не е официално достъпен в стрийминг платформите. Дигитално е издадена само заглавната песен.

Причината е свързана с авторските права. През 2026 г. Джейк Бас, син на продуцента Джеф Бас, обяснява, че албумът съдържа множество семпли от други записи, за чието повторно използване трябва да бъдат уредени правата. Процесът може да бъде сложен и скъп.

През 2016 г., по повод 20-годишнината на Infinite, братята Бас подготвят нова версия на заглавната песен, като преработват инструменталната част и запазват оригиналните вокали на Еминем.

Обсъждано е и преиздаване на целия албум, но плановете се усложняват от правен спор около винилово издание, което продуцентите смятат за неоторизирано.

Въпреки значителната разлика между звученето на Infinite и последвалите му записи, Еминем никога не е смятал, че появата на Slim Shady е толкова внезапна, колкото изглежда отстрани.

В интервю за Motormouth Magazine през 1998 г. той обяснява, че промяната е настъпвала постепенно. Сравнява я с дете, което дълго търпи тормоз в училище, докато натрупаният гняв не го подтикне да отвърне.

Според него още в дебютния албум могат да бъдат открити елементи от бъдещия му образ. Като пример посочва песента Open Mic, в която присъстват част от мрачните и агресивни образи, превърнали се по-късно в запазена марка на Slim Shady.